В повечето случаи безапетитието се дължи на системни грешки при храненето и възпитанието на децата. Тези грешки започват още от най-ранна възраст. И нерядко принудителният хранителен режим, който се натрапва от майката, поражда у детето необичаен и своеобразен протест - то не желае да приема поднесената му храна.
Гладът е най-добрият готвач - казва народната поговорка. Още в първите часове след раждането новороденото търси зърното на майчината гърда и се опитва да суче. Някои новородени огладняват през 2 1/2, а други през 3 и дори през 4 часа. Посте-пенно в първите месеци повечето от кърмачетата привикват да се хранят през средни интервали от 3 часа.
Апетитът и гладът не са равнозначни. Апетитът се появява малко по-късно в живота на кърмачето и е свързан с узряването на кората на главния мозък. Детето започва да проявява из-бирателно предпочитание към една или друга храна. Апетитът се стимулира от вида и аромата на храната. Той се влияе и от начина, по който храната се поднася, и от възпитателния климат в семейството.
Безапетитието представлява намаление или загуба на желанието за приемане на храна и често пъти храненето се посреща с неудоволствие. В много случаи то се съчетава и с подтиснато чувство на глад. Разнообразни и много са причините, които на-маляват апетита и потискат глада. Една от причините, довеждащи до временно безапетитие, са инфекциозните болести, различните стомашно-чревни разстройства и редица други заболявания. Тук ние ще се спрем само на безапетитието у видимо здрави деца, при които лекарят не открива никакви нарушения и главната причина са неправилният режим на хранене и недоброто възпитание на апетита.
Първата и най-честа грешка, която майките сега все по-често допускат, е ранното прибягване към изкуствено хранене. Вместо инстинктивно желаната майчина гърда и незаменимата майчина кърма в устата на бебето се пъхва биберон и това е първата из-мама в неговия живот.
Втората честа грешка е принудителното и педантично хранене, при което детето не изпитва, необходимото удоволствие и проявява негативно отношение.
Захранването, т.е. даването на добавъчни към кърмата храни, е също критичен момент. Поникването на зъбите у чувствителните деца може да се съпровожда с нарушение на апетита, но това е временно явление.
През втората година у децата постепенно се събужда желание да се хранят самостоятелно. Тук родителите допускат друга грешка, като подтискат този нормален стремеж на децата и пред-почитат сами да ги хранят, за да не цапат масата.
Системното принудително хранене най-често довежда до упорито безапетитие. Обикновено това става, когато детето е единствено в семейството. То е обект на свръхгрижи и много често се прехранва. В паузите между отделните хранения получава сладкиш, шоколад, вафли, бисквити и др. Тези деца често затлъстяват и не знаят кога са гладни и кога са сити. Парадоксално е, че често питат: «Мамо, нахраних ли се?», «Мамо, да ям ли още? и др.
В предучилищната възраст децата наддават по-малко, движат се повече и понякога майките се плашат и започват принудително да хранят децата, за да не отслабват. Това влошава техния апетит.
За появата на нервно безапетитие особено значение има поведението на майката (на бабата). Страхливите и педантични майки, без да искат, със своето поведение допринасят за засилване на безапетитието. Нездравият психоемоционален и възпитателен климат в семейството също може да доведе до нарушение на апетита. Лекарският преглед не открива заболяване, но майката остава недоволна от това, че детето й не е болно. Обик-новено децата са подвижни, игриви и умствено добре развити. Единственото «болестно» оплакване, с което родителите идват при лекаря, е отношението на детето към храненето или към някои храни (не може да яде каймак от мляко, не понася магданоз в супата, не яде суров домат и др.). Детето отвиква да се храни само, не приема определеното му от родителите количество и поставя многобройни капризни искания. Всичко това драматизира храненето и невротизира майката.
През училищната възраст могат да се появят нови причини за нарушение на апетита: бързо приемане и недостатъчно сдъвкване на храната, учебна пренатовареност и преумора, намалена двигателна активност.
Много рядко в пубертетната възраст се развива тежка форма на нервно безапетитие (нервна анорексия). Това заболяване засяга обикновено момичета и при него се налага да се търси помощта на лекар психиатър. То се изявява с пълен отказ от храна, силно измършавяване, запек, временно спиране на менструацията и особени промени в психиката и поведението.
Геофагията се наблюдава у някои нервни деца и се изразява в склонност да дъвчат и гълтат пръст, пясък, въглища, вар и други нехранителни вещества. Най-често това са деца на възраст от 2 до 4 години, възпитанието на които е занемарено и те се чувстват недоволни и изоставени.
Препоръки за предотвратяване иотстраняване на безапетитието.
Личният педиатър, който най-добре познава особеностите и реакциите на вашето дете, ще може да ви даде най-правилен и конкретен съвет. Тук ние ще изброим някои общи препоръки.
1. С търпение и готовност за преодоляване на всички трудности кърмете своите деца най-малко до 4-6 -месечна възраст.
2. Постепенно и внимателно приучвайте бебето към спазване на часовия график за хранене, но внимавайте този график да не влиза в конфликт с огладняването и апетита на вашето дете.
3. Не хранете принудително детето и не го прехранвайте. Прехраненото дете не е здраво. Нашата препоръка е: една лъжичка по-малко е по-добре, отколкото две лъжички повече. Не забравяйте, че храната трябва да доставя удоволствие на детето.
4. С порастването на детето се стремете към вкусово и качествено разнообразяване на храната и поощряване на апетита. Включването на нови храни обаче трябва да става внимателно, като се започва с малки количества и постепенно за 5-6 дни количеството се увеличава. Следете също така как детето понася новата храна.
5. С поникването на зъбите привиквайте детето да дъвче по-твърда храна. Учете го да се храни самостоятелно.
6. При упорито безапетитие можете да намалите броя на храненията от 5 на 4 или от 4 на 3 и временно дори на 2, като между храненията давате само вода, но не наскоро преди храненето. Поднасяйте на детето малко количество храна, след изяждането на която му досипвайте желаното от него количество.
7. Стремете се да намалявате и отстранявате причините и грешките, които допринасят за подтискане на апетита.
