Повишената температура у детето хвърля в тревога родителите и те искат от лекаря бързо да я снижи. Това обаче невинаги е възможно и не винаги е нужно. В много от случаите повишената температура е своеобразна защитна реакция на организма към проникналите в него болестотворни агенти. Най-често повишената температура е свързана с инфекции, които пораждат температурни реакции с характерни особености.
Колебанията на температурата през денонощието при много инфекциозни заболявания позволява на лекаря да изясни естеството на заболяването. Когато стойностите на температурата се изобразят графично (т.нар. температурна крива), лекарят по-лесно ще може да разпознае заболяването. В първите часове на едно температурно заболяване за лекаря невинаги е възможно да определи с точност причината за повишената температура.
Много научни изследвания показват, че повишената температура, като се изключат свръхвисоките температури, не пред-ставлява сама по себе си опасност за организма на детето и е най-често израз на добра защитна реакция. Не бива да се забравя, че най-често температурните заболявания у децата се дължат на вирусни инфекции. Вирусите се унищожават от повишената температура и другите естествени защитни сили на организма, а не се повлияват от даването на антибиотици и сулфонамиди. Наблюденията показват, че в много случаи даването на понижаващи температурата лекарства също не осигурява по-доброкачествено протичане на заболяванията. При новородени и увредени деца понякога се наблюдава крайно тежко протичане на редица инфекциозни заболявания, което се съпътства не с повишение, а с понижение на температурата, която понякога е по-ниска от нормалната. Това е признак за лоша защитна реакция на организма.
Няколко думи за терморегулацията у децата.
Организмът нормално има постоянна телесна температура (36 до 37 °С). Тази температура се поддържа от енергията, образувана при изгарянето на хранителните вещества в СЛОЖНИЯ процес на обмяната на веществата в организма. Терморегулацията се свежда до поддържане на равновесие между топлопродукцията и топлоотделянето.
Известно е, че студенокръвните жпвотни нагаждат своята телесна температура в зависимост от околната температура. При човека и топлокръвните животни телесната температура е относително постоянна и зависима от околната температура. У новородените и особено у недоносените деца терморегулационните механизми не са напълно развити. Тези деца не понасят големи отклонения в околната температура и при тях по-лесно се стига както до охлаждане, така и до прегряване. Постепенно в разстояние на няколко седмици и месеци терморегулацията се yсъвършенства, но трябва да се отбележи, че у децата много по-често се наблюдават леки отклонения в телесната температура от приетите средни норми. И това се наблюдава при практически здрави деца. Чрез постепенно закаляване обаче организмът усъвършенства своята терморегулация и промените на околната температура не водят до смущения.
Особености на нормалната телесна температура у децата.
Телесната температура у децата е с 0,3 до 0,4 °С по-висока в сравнение с тази у възрастните. При децата температурата е по-неустойчива и тази неустойчивост се наблюдава както при здрави, така и при боледуващи и оздравяващи деца. Добре е да се припомни, че в отделните части на тялото температурата не е еднакво висока.
У новородените измерванията в ануса показват, че темпера-турата веднага след раждането стига до 38 °С, дори и повече, но 2-3 часа след това се понижава с 1,5-2 °С и едва след 12 до 24 часа стига до нормалното ниво, като показва малки колебания. При кърмачета и деца до 2-годишна възраст, а също така и през пубертета нормално могат да се наблюдават по-значителни ко-лебания в денонощната температура. У децата средната дено-нощна температура, измерена в ануса, се колебае от 36,5 до 37,5 °С, а измерената под мишницата или в слабинната гънка - от 36 до 37,3 °С, като най-често във вечерните часове е по-висока. Ако детето е много преуморено от движения, нормално температурата може да се повиши до 37-38 °С.
Как се измерва температурата у децата?
На практика у децата най-често се измерва аналната (ректалната) температура. Преди ректалното измерване термометърът с внимателно тръсване трябва да се свали до 36 °С и дори по-ниско. След това той трябва да се дезинфекцира (най-добре с натопен в спирт памук). Краят на термометъра се намазва с чист вазелин. Кърмачетата и най-малките деца се поставят легнали на гръб, крачетата им внимателно се вдигат към корема и се обездвижват, защото при внезапно движение термометърът може да се счупи. След това внимателно краят на термометъра се вкарва в ануса и се държи не повече от 2-3 минути. Някои майки намират, че е по-удобно детето да се постави легнало настрани със сгънати към корема крачета. Трети майки предпочитат да поставят
кърмачето напряко върху скута си по корем. Продължителното задържане на термометъра в ануса не се препоръчва. След навършването на 1-годишна възраст и даже по-рано може да се прибягва до измерване на температурата под мишницата или в слабинната гънка. Това се извършва, като дезинфекцираният термометър (без вазелин) се поставя под мишницата или в слабинната гънка, които предварително трябва да бъдат подсушени. Внимава се термометърът да бъде добре притиснат от кожните гънки. В тези случаи термометърът трябва да се държи от 3 до 5 минути.
Най-често температурата се измерва 3 пъти дневно в точно определени часове (8, 12, 18 часа), но при нужда може да се из-мерва на всеки 3 часа.
Не злоупотребявайте с честото измерване на температурата на децата, защото това ги дразни. Особено това важи за ректалното измерване, което може да създаде ненормално привикване и нежелани усещания. Аналната област е много чувствителна и не бива често да се дразни.
Фиг. „Ръката на мама познава, че имам температура"
Фиг. Ректално измерване на температурата на бебе
Каква е температурната крива?
Графично изобразената крива на повишената температура е ценно помощно средство за разпознаване на редица заболявания. При най-честите у децата вирусни инжекции на горните дихателни пътища температурата може да се покачи временно до 38 и дори до 40 °С, като в продължение на 3-6 дни тя спада до нормалната и детето оздравява. Ако температурата не спадне за този срок, това дава право на лекаря да мисли за евентуално усложнение на вирусното заболяване. Висока е температурата и при гнойна ангина, при пневмония, слънчасване и прегряване. При грип темпера-турата също е висока, но това не трае повече от 3-4 дни.
Всяка инфекциозна болест има своя характерна температурна крива. Умерено повишаване на температурата може да се наблюдава при възпаление на пикочните пътища, на ухото и на кожата.
Не всяко повишаване на температурата налага спешно по-викване на лекаря особено ако няма други по-сериозни болестни прояви (повръщане, главоболие, кожен обрив, диария, гърчови прояви, нарушения в съзнанието, ускорено и затруднено дишане, дрезгава кашлица и др.). Добре е през първото денонощие температурата да се измерва най-малко 3-4 пъти и да се записва от родителите. Добре е също така да се изброява и честотата на дишанията в минута, ако майката е обучена да прави това, и тези данни да се покажат на другия ден на участъковия лекар. Не забравяйте, че децата бързо повишават температурата и при леки заболявания. Понякога повишаването на температурата се съпровожда с появата на студени тръпки, но за тях децата трудно дават сведения и родителите трябва внимателно да наблюдават.
Спешно повикване на лекар се налага:
1. При висока температура у новородени и малки кърмачета.
2. При деца, при които минали температурни покачвания са били съпроводени е гърчови прояви, макар че тези фебрилни гърчове траят кратко и обикновено имат невинен характер.
Най-добре е да извикате вашия педиатър, който най-добре познава детето и неговите болестни реакции.
