Няма по-лесно от това да пъхнете в устата на плачещото бебе биберон-залъгалка и то да млъкне. Някои сполучливо го наричат «лъжлив биберон», защото чрез него наистина лъжем детето, че уж суче. Но всъщност кого лъже този лъжлив биберон? Той успокоява бебето, но излъгана остава и майката, която така и не може да разбере защо плаче детето. Резултатът обаче е налице - биберонът е в устата на бебето. Благодарение на вродения сукателен рефлекс то се захваща да смуче биберона и млъква. След време причината за плача може вече да е изчезнала, но биберонът остава в устата му, то свиква с него. Сега вече бебето започва да плаче, щом извадите биберона от устата му. Създаден е един вреден навик.
Фиг. Не го искам - Той нищо не пуска
Фиг. Тя е смукала биберон 3 години
А знаете ли колко трудно се изкоренява този вреден навик? Вероятно сте виждали деца на 2-3 години и повече, които вървят по улицата с биберон в устата.
Биберон-залъгалката носи същите опасности, както и смукането на пръстите, що се отнася до деформацията на небцето и захапката, която в тези случаи е много по-честа и по-изразена. Такива деца продължават да поемат само течна и течно-кашава храна чак до 2-3-годишна възраст. Опасността от внасяне на инфекции с биберон-залъгалката обаче е много по-голяма от тази при смукането на пръстите. Ежедневно виждаме как майката предлага отново падналия от устата на детето биберон. Някои майки имат резервен чист биберон, други измиват падналия на водна струя, а трети само го избърсват и отново го поставят в устата на детето. В други случаи no-голямото дете само взема падналия на пода биберон и го пъха в устата си. Да не говорим за инфекциите, които мухата може да пренесе чрез кацането върху оставения на масата биберон.
Отвикването на бебето и по-голямото дете от лошия навик не е лесно. Някои деца трудно се примиряват с лишаването им от това удоволствие и започват да смучат пръстите си, невротизират се. Затова отвикването трябва да стане постепенно. Добре се отразява извеждането на разходка продължително време, създаването на по-жив емоционален контакт с майката, бащата и останалите близки вкъщи, отвличането на вниманието с нови играчки.
С основание някои смятат, че привикването на детето към смукане на бибером-залъгалка е доказателство за недостатъчна роля на семейната среда във възпитанието на детето.
