Гонорейният конюнктивит се причинява от гонокока.
Гонорейният конюнктивит се причинява от гонокока. Инкубационният период е от няколко часа до три дни. Заболяването може да засегне възрастните , новородените и децата.
У възрастните конюнктивата може да бъде засегната по два начина: екзогенно — чрез попадане на гонокока отвън върху конюнктивата, и ендогенно — по метастатиченпът.
Гонорейният конюнктивит е типичен представител на гнойните конюнктивити. Той има твърде бързо развитие и обикновено още първия ден клиничната му картина се развива напълно. Клепачите се зачервяват и отичат така силно, че болният не може да си отвори окото. Поради отока клепачите не могат да се обърнат. Конюнктивата от самото начало отделя значително количество серозен жълтеникав, често кървенист секрет. Поради отока на клепачите той се намира под известно налягане и при отваряне на клепачите може да пръсне навън. Конюнктивата на очната ябълка отича силно. В тежки случаи отокът може да бъде така силно изразен, че едематозната конюнктива покрива почти изцяло роговицата. Конюнктивата освен това се хиперемира, инфилтрира, става грапава, а в по-тежки случаи върху нея се отлагат и фибринни маси. Окото е болезнено, съответните лимфни възли са отекли, температурата се повишава, болните чувствуват отпадналост. След 3—4 дни в състоянието настъпва промяна. Отокът на клепачите и конюнктивата намалява, клепачите омекват, болезнеността на окото намалява, а секретът става чисто гноен, с жълтозелен цвят и изобилен. Конюнктивата, макар и по-малко отекла, остава все така хиперемирана и повърхността й е грапава. Това състояние продължава 4—6 седмици, след което болестта или оздравява, или навлиза в своя период на хронична бленорея. Секретът постепенно изгубва гнойния си характер, става слузест н серозно-слузест. Конюнктивата още дълго време остава зачервена, задебелена, със значителни папилни разраствания, най-вече върху тарза и в по-редки случаи върху форниксите. Едва след 2—4 месеца конюнктивата постепенно става нормална. Понякога върху нея остават нежни цикатрикси.
Продължителността на заболяването е б—8 седмици. Срещат се и абортивни форми, при които вместо типично заболяването се развива под формата на обикновен гноен конюнктивит със слаб хемозис. Тези форми
са опасни от гледна точка на профилактиката поради възможността да не бъдат разпознати.
Гонорейният конюнктивит се съпровожда много често с усложнения от страна на роговицата. Върху нея се развива най-вече бързо настъпваща некроза. Корнеята става матова и улцерира бързо. Характерно е, че улцерирането или в редица случаи просто стопяването на роговицата може да стане без предхождаща инфилтрация. Често на пръв поглед и непосредствено преди стопяването си роговицата изглежда нормална. При внимателно изследване обаче се констатира явна повърхностна загуба на роговична тъкан, която обикновено предхожда стопяването. Но то може да започне и да се развие и при наличност на предшествуващ го инфилтрат.Причина за тежките усложнения от страна на роговицата при гонорейния конюнктивит е силната ексудация под конюнктивата, на която се дължи и хемозисът. Вследствие на нея става притискане на крайната съдова мрежа, храненето на роговицата се смущава и тъканта й става слабо устойчива. При това положение стопяването на роговицата се извършва под влияние на протеолитичните ферменти на гнойните клетки. Към това се прибавя и лесното мацериране на епитела на роговицата от гнойта. На мацерираното място се появява първо страничен сив инфилтрат, който скоро добива жълт цвят и започва да се разпада. В някои случаи разпадането може да се ограничи, язвата се изчиства и се замества с ръбцова тъкан. В други случаи става пробив и пролапс на ириса.
Състоянието и в този случай може да завърши с ръбцуване. Най-после през пробитата язва инфекцията може да навлезе в окото и да причини гнойно възпаление на всички части на очната ябълка , което след това завършва с атрофия.
Гонорейният конюнктивит, както и гонорейният уретрит, може да предизвика засягане на ставите , и по-рядко гоно-реен стоматит.
Заболяването от гонореен конюнктивит става най-често поради пренасяне на инфекцията от едновременно съществуващия у същото лице гонореен уретрит, най-вече поради пипане на очите със замърсени ръце. При попадане на заразата в другото око то може също да заболее.
За предпазване от гонореен конюнктивит е необходимо всеки болен с гонореен уретрит да бъде добре осведомен относително опасността, която съществува да се пренесе заразата в очите. Болният трябва да спазва пълна чистота, особено по отношение на ръцете си, които винаги трябва да измива. Ако заболее едното око, другото трябва да се изолира с превръзка с часовниково стъкло. Необходими са съответни грижи и за персонала, който обслужва болните с гонореен конюнктивит, който при обслужването на болните трябва да носи предпазни очила и да пази пълна чистота. Материалите от обслужването на болните (марли, памуци) трябва да се унищожават — изгарят.