Детето вече говори свободно, дори непрестанно. Речниковото му богатство нараства ежедневно. Всеки ден то заучава по 2-3 и повече нови думи, пита не само какво е това «ботуш», но и какво е това «дъщеря». Досега то боравеше само с конкретни понятия. Любчо не знае какво значи беднота. И когато чува, че някои хора нямат нищо да ядат, задава уместния за него въпрос: «Защо, нима си нямат печка?». Да, съвсем уместен въпрос, защото нали яденето да сe приготвя на печката. Налага се да му се обясни какво значи беднота. По-късно става нужно да се изясняват и други абстрактни понятия като «надежда», «човещина», «съвест», «лъжа» и др. Не оставяйте неизяснени думи за малкото дете. В противен случай ще му ги изяснят неправилно на улицата.
Детето обогатява българския език с нови думи. Ето един пример. Питат Сашко какъв ще стане, като порасне. А той много обича да кара своето влакче и отговаря с гордост - «влакар», Защо ли не? Щом като има аптекар, лекар, защо пък той да не е влакар. Без да е учило граматика, детето вече спряга главите, употребява първо, второ и трето лице. И когато баба му
го пита ще яде ли, детето отговаря «Да, ще яде». То още не знае, глаголът «ям» е неправилен. Едно момченце гледа как баща му работи с електрически поялник и го пита: «Татко, какъв е този горещилник?»