Глезеното дете

Обичта и грижите към детето трябва да бъдат добре дозирани според възрастта на детето. Сляпата и пресилена обич и прекалените грижи могат да попречат на правилното възпитание. С постепенното израстване на детето трябва да му се даде възможност да изявява своите творчески дръзновения. Още от малко то трябва да привиква към ред, дисциплина, вежливост, уважение към възрастните и най-важното - обич към труда и учението.Под формата на игри и забави детето трябва да придобива трудови навици. Най-често разглезването на децата се наблюдава в семействата с едно дете ( особено ако е момче). Често е и при майки, които са родили дете в по-късна възраст или са загубили преди това дете. Бабата и дядото в редица случаи също могат да разглезят своите внуци.
Детето се разглезва неусетно, незабележимо. Още през първите дни и месеци на своя живот то е обградено с необичайни и пресилени грижи. Претопля се и се отрупва с много дрехи, предпазва се от полъха на свеж въздух, за да не се простуди. Не му позволяват да заплаче, ден и нощ го люлеят и често го държат на ръце. Ако понякога заплаче или не наддава много добре, майката изпада в неоправдан страх, че детето и гладува и е заплашено от отслабване. Започва прибързано да го похранва с краве мляко и детето бързо се отбива. Ранното отбиване предразполага към чести боледувания. При тези боледувания майката постоянно търси лекар и настоява да се дават на детето антибиотици и други лекарства, за да не се усложин неговата болест. Получава се порочен кръг. Колкото повече лекарства се дават на детето, толкова то по-често боледува и не може да си изработи естествен имунитет срещу баналните заболявания, с които то неизбежно се среща. Детето не се закалява, изнежва се и това е първата форма на разглезване.
И в по-късната възраст грижите към детето вместо да намаляват, се увеличават и разнообразяват. Детето започва да разбира и да осъзнава, че то е своеобразен диктатор в семейството, че неговите желанияи прищевки се изпълняват от всички. То става егоистично, надменно и себелюбиво. Този егоцентризъм понякога се запазва през целия живот. Колективното чувство у него остава недоразвито. Трудно общува с другите деца, държи се към тях горделиво и най-често децата го изолорат от своя кръг.
Всички тези неудачи се засилват, когато детето тръгне на училище. Най-лошото е, че при разглезените деца съществува потенциална опасност да бягат от общественополезен труд, да търсят лесни начини на живот. Нерядко в трудната пубертетна възраст глезените деца имат противообществени прояви. Погрешното ранно възпитание дава своите опасни късни последствия.
Правилното възпитание на детето е трудна задача, но нейното изпълнение е в ръцете на родителите. Още от ранна детска възраст не трябва да се прекалява със задоволяването на желанията и прищевките и внимателно да се пречупва детският егоизъм, да се насаждат колективни и социални чувства, за да може детето да се готви за вграждане в живота.