Гладенето на памучните и вълнените материи и на материите от естествена коприна е познато на всички домакини. При гладенето обаче на материи от изкуствени коприни и синтетични влакна е необходимо спазването на известни условия, тъй като те са много чувствителни към топлината и с горещата ютия може да им се причинят непоправими дефекти - най-често стапяне и слепване на влакната, разлагане на багрилата и др. По тази причина, ако ютията е снабдена с терморегулатор, той трябва да се настрои на най-слабо загряване.
Преди да се пристъпи към гладенето, ако са пресушени, дрехите трябва да се навлажнят с вода. Те се напръскват грижливо и равномерно, което става най-добре с помощта на пулверизатор или с буркан, чиято капачка е надупчена кръгообразно с шило. Прането, което ще се глади с по-гореща ютия - плътни ленени покривки и кърпи, колосано бельо и др., трябва да се овлажни по-силно, докато по-тънките материи се навлажняват по-слабо.
За гладенето са необходими:
Маса с небоядисан плот или специална, стеснена в единия си край дъска за гладене, дебело одеяло, парче плътна материя от американ, хасе или друг материал, съд с вода и чисто платнено парцалче или тампонче.
При седнало положение на тялото дъската трябва да е на височина 65-75 см от пода, а при изправено - 86-88 см.
Дрехите за гладене се подреждат така, че най-напред да се започне с тези, които се гладят с по-слаба ютия, и се завърши с тези, които се гладят с по-силно загрята ютия (памучни, ленени и полуленени тъкани).
Електрическата ютия трябва да отговаря на следните условия:
Ютията с пара е за предпочитане. 1-отвор за наливане на вода, 2-шлиц, 3-дюзи за парата, 4-приспособление за изправяне
- да бъде достатъчно, но не и много тежка (1,5-2 кг) за гладене в седнало положение и до 3 кг -за гладене в изправено положение на тялото;
- ютията с пара да се зарежда с дестилирана вода (от раз-мразяването на хладилника).
При гладенето с ютия трябва да се спазват следните правила:
Фиг. Ютията с пара е за предпочитане.
- Ютията никога да не се прегрява, тъй като се влошава качеството на гладенето, а може да се предизвика и пожар.
- Ютиите без терморегулатор трябва предварително да се изпитват върху парченце от материята, която ще се глади. При смесени тъкани, които съдържат синтетични влакна, е най-добре предварително да се изпробва поносимостта им към топлината, като се глади малка част от дрехата, която не се вижда.
- Ютиите, на които липсва приспособление за изправяне във вертикално положение, трябва да се поставят върху азбестова подложка или върху чиния, обърната с дъното нагоре.
- Трудно плъзгащата се по дрехите ютия трябва предварително да се натрие с малко чист пчелен восък, завит в тънко парцалче.
- Да се използват само неръждаеми ютии. Ако притежавате ютия, която ръждясва, трябва да я натриете с газ, а след това да я намажете с восък. Ръждивите петна по ютията трябва да се натрият с восък, завит в парцалче; по-големите ръждиви петна се изтриват с леко навлажнена и посипана с фин пясък кърпа. И в двата случая след това ютията трябва да се подсуши. По магазините за препарати винаги се намират и специални средства за почистване на метални повърхности.
Ако при гладенето по бельото се появят жълти петна, те могат да се отстранят, като се натъркат с парцалче, напоено с наситен бораксов разтвор (1 чаена лъжичка боракс, разтворен в половин чаша вода). След това мястото неколкократно се изплаква с чиста вода и накрая се изглажда през друга чиста и суха кърпа.
Памучните, ленените и полуленените тъкани се гладят не много влажни от лицевата страна, при което придобиват блясък и свеж вид.
Чаршафите, кърпите за лице и кухненските кърпи, ако са правилно проснати и сгънати, може само леко да се пригладят с гореща ютия.
Бродериите се гладят най-напред откъм лицевата страна, а после от опаката, за да може бродерията да изпъкне по-добре.
Фалтите и плисетата най-напред се зашиват с конци, заглаждат се леко, след което конецът се издърпва и гладенето продължава с по-силна ютия.
Дантелите и воалите се гладят най-напред, след това се глади самото текстилно изделие.
Горните мъжки ризи се гладят със силна ютия от лицевата страна по един от следните начини:
1. Гърбът се сгъва по средния ръб и се глади. Яките се гладят от двете им страни, след това се изглаждат платката и ръкавите. Накрая се изглаждат предните части на ризата.
2. Най-напред се изглаждат маншетите на ръкавите. След това се глади яката от двете й страни, платката от лицевата и опаката страна. Двете страни се сгъват една върху друга и се изглаждат. Предната част на ризата се нанизва на дъската за гладене и така се до изглажда.
Колосаното бельо се глади доста влажно и с гореща ютия. Ако се налага, то може да се овлажни допълнително с парцалче или тампонче, които се потапят във вода. Изделията с хастар или с друга подплата най-напред се изглаждат леко от опаката им страна, а след това със силна ютия по лицевата страна до пълното им изсушаване.
Колосаните яки трябва да се изпънат, докато са още мокри. Приглаждат се с гореща ютия от вътрешната им страна, а след това и по лицевата, докато полуизсъхнат. В това състояние те се оставят да престоят около 5-10 мин., наново се навлажняват от лицевата страна и се гладят при по-силен натиск на ютията, докато получат лъскавина. Накрая се „закръглят", като двата им края се събират, за да се образува кръг, и с върха на ютията се приглаждат още веднъж отвътре в посока от краищата към средата.
При гладенето на колосани изделия ютията често се залепва яо повърхността им. За да се избегне това, към нишестения разтвор, предназначен за колосване на бельото, се прибавя прясно мляко (на половин кофа разтвор една чаша мляко). Ако по време на гладенето по ютията се появят кафяви петна от колата или от апретурата на тъканите, те не трябва да се оставят да прегорят, а веднага се почистват с тампонче, напоено с оцет или с разтвор от сода бикарбонат.
Максималната температура на ютията при гладене на памучни, ленени и полуленени изделия и изделия от целволе не трябва да превишана 200°С.
Вълнените и копринените материи, материите от изкуствена коприна, целволе, полиестерни влакна (диолен, тревира, ямболен) не се навлажняват. Те се гладят от опаката им страна през мокра кърпа с умерено гореща ютия (температура, не по-висока от 150°С). Подплатените вълнени изделия се гладят от лицевата страна през мокра кърпа.
Всички материи от синтетични влакна, с изключение на тези от ямболен, диолен и тревира, се гладят през мокра кърпа с ютия, нагрята до 100°С.
Материите от найлон, капрон, перлон и видлон не се препоръчва да се гладят. Ако въпреки това поискате да ги загладите, те се гладят сухи, през кърпа, със съвсем слабо затоплена ютия.
Крепираните тъкани, ако въобще трябва да се гладят, също не се навлажняват.
Тънките пердета е най-добре да се изпъват на рамки. Ако трябва да се гладят, това трябва да става от опаката им страна, като се внимава да не се разтягат. Ресните не се гладят. Те се сресват с гребен с по-едри зъби.
Облеклата от коприна - рокли, блузи и други подобни, винаги се гладят от опаката им страна, за да се запази естественият блясък на материята.
Кадифе, което се пере, се глади от опаката му страна при съвсем леко натискане на ютията. Крачолите на панталоните се подпълват с леко навлажнена хавлиена кърпа и се гладят също от опаката страна с леко натискане на ютията. Навлажняването спомага да се запази формата на дрехите, но не бива да се забравя, че прибирането й в гардероба трябва да става, след като изсъхне напълно.
Вълнените дрехи се гладят през влажна кърпа най-напред от опаката страна, а после от лицевата. Ако дрехата е от фина вълнена материя, кърпата може да е по-малко влажна, но не суха.
При гладене на мъжки костюми трябва да се знае следното:
- Ютията не трябва да бъде много силна. Местата, които ще се гладят, леко се изпъват и покриват с влажна кърпа, а ютията се движи по нея, без да се натиска. Докато кърпата не е още напълно изсъхнала, тя се повдига и мястото, което се глади, леко се потупва с гърба на четката за дрехи, докато затвърделите при гладенето текстилни влакна отново се отпуснат. След това повърхността на плата още веднъж се изчетква леко. Ръкавите е най-добре да се гладят на шивашка възглавничка или специална дъска за гладене на ръкави.
Изгладените дрехи се поставят на закачалка и се оставят около 1 час да се проветряват на сенчесто място.
- Панталоните, които от дълго носене са се разтегнали на колената, трябва да се гладят внимателно, за да не се разтегнат повече. За тази цел крачолите, обърнати наопаки, се поставят на дъската точно по страничните шевове (шев върху шев). На разтегленото място материята се събира с пръсти отляво и отдясно (срещуположно), докато по нея се появят малки фалтички. Върху мястото се поставя влажна кърпа, върху която ютията се придвижва бавно и леко без натискане, за да може под действието на парата материята да се свие до нормалното си състояние. След това крачолите се изглаждат с мокра кърпа и откъм лицевата им страна.
• Ръбовете на панталоните не трябва да се гладят много често. Те се запазват за по-продължително време, когато при сядане крачолите се издърпват малко нагоре, а вечер след сваляне панталонът се поставя на специалната закачалка.
• Джобовете се гладят влажни, като отвътре под тях се поставя вестник, върху който ръбовете им ще легнат и няма да оставят отпечатък върху плата при гладенето.
Вълнените дрехи се гладят през влажна кърпа най-напред от опаката страна, а после от лицевата. Ако дрехата е от фина вълнена материя, кърпата може да е по-малко влажна, но не суха.
