Детето продължава да бъде хранено до 4 - 5-годишна възраст. След като към двегодишната възраст не е успяло да извоюва самостоятелното си хранене, детето вече се примирява с това да бъде хранено от възрастен и през следващите години, та дори до 5-годишна възраст. Този неправилен начин на хранене се превръща в своеобразна норма на поведение. Детето вече е набедено, че има лош апетит, че не се храни, и за майката или бебета остава като основна задача да храни няколко пъти на ден "лошото" дете.
Фиг. "Стига си ме тъпкала, мамо"
Дохранване на детето. Част от храната е останала, тъй като детето извива глава настрани - вече се е нахранило. Половин час по-късно обаче то бива поканено отново да си дояде остатъка от храната. От една страна, у детето се насажда неприязън към тази храна. От друга страна, няма да изгладнее за следващото хранене, отново няма да поеме цялото предлагано количество, майката ще настоява и порочният кръг на взаимно измъчване се включва. Затова не се захващайте да дохранвате детето, след като веднъж храненето е приключило. Оставете детето да огладнее за следващото хранене.
Даване на мляко между храненията. Има и такива родители: детето е ожадняло и иска вода, но те му предлагат прясно мляко или мътеница. То пие, защото е жадно, макар че не е гладно. В крайна сметка пак се стига до споменатото явление - за следващото хранене детето «няма апетит» и отказва да изяде цялата порция.
В други случаи, ако през нощта детето поиска да пие вода, пак му се предлага мляко. Това, разбира се, е погрешно, защото човек изпитва жажда, когато организмът му има нужда от вода.
