Витамини
Витамините наред с белтъчините, мазнините, въглехидратите и солите спадат към незаменимите съставки на храната. Те са познати сравнително неотдавна (1912 г.), но в резултат на обширни и задълбочени изследвания най-важните проблеми около техния състав, разпространение, прояви на недоимък и лечебни свойства понастоящем са задоволително разрешени. Приема се, че съществуват над 50 вещества с витаминна и витаминоподобна активност. От тях необходими за човека са около двадесет. Витамините се обозначават с букви от латинската азбука и често с индекс. Някои от тях са познати и с химичните си названия. Почти всички известни, досега естествени витамини са получени и по синтетичен начин. По-голямата част от естествените витамини се образуват в растенията. Редица витамини могат да се образуват и в животните, рибите, птиците. Човешкият организъм е лишен от способността да образува по-голямата част от витамините. Обитаващите в червата бактерии нормално синтезират някои витамини от групата В, които се всмукват в организма и покриват известна част от неговите нужди.
Витаминнното съдържание в естествените източници е крайно променливо. При растенията то зависи от степента на зрелост, състава на почвата, слънчевото сгряване, времето на бране и начина на съхраняване. В животинските източници (яйца, черен дроб, мляко, масло) витаминното съдържание се колебае в зависимост от възрастта и физиологичното състояние на източника.
Нуждата на човека от витамини е все още ненапълно уточнена. Тя се колебае в твърде широки граници в зависимост от пола, възрастта, годишното време, състава на храната, умствената и физическата натовареност, както и от някои по-особени състояния на организма,— бременност, кърмене. Нуждата от някои витамини (от В-група, С) се увеличава при инфекции, наранявалия, стресови състояния, заболявания на храносмилателните органи.
Човек задоволява своите нужди от витамини чрез храната. При нормални условия добре балансираният смесен хранителен режим задоволява напълно тези нужди. Повечето витамини са неустойчиви вещества и лесно се унищожават при кулинарната обработка на храната, и то специално при варенето и пърженето на открит въздух на продуктите, при обилното им измиване, при изхвърлянето на първата вода при варенето. Витаминното съдържание на храната се намалява чувствително и при консервирането й с топлина, химикали, замразяване. Поради колебливото съдържание на витамините в хранителните продукти твърде трудно е да се прави винаги точен баланс на тези вещества и лесно могат да възникнат състояния на недоимък.
Витамините са вещества с изключително важно биологично значение. Те се намесват активно в обмяната на веществата, регулират защитните механизми и реактивността на организма, подпомагат кръвообразуването, участвуват в процесите на възстановяването на увредените тъкали и органи. Съществува своеобразна избирателност в биологичната активност на отделните витамини — напр. витамин А регулира предимно функциите на кожата и очите, защитата от инфекции; витамин В12 се намесва активно в кръвообразуването; витамин В1 регулира функцията на нервната система.
При съвременните условия на живот и хранене състояния на пълен витаминен недоимък (авитаминози) у нас почти не са възможни. Такива състояния (рахит, размекване на костите, ослепяване, скорбут) за съжаление все още се наблюдават в много страни по земното кълбо.
Липсата на пълен внтаминен недоимък обаче не е доказателство, че нашата храна е добре балансирана по отношение на витаминното й съдържание. У нас все още са твърде чести непълните витаминни недоимъци — хиповитаминозите. Те могат да възникнат първично при недостатъчния им внос с храната (главно зимно и пролетно време), неразумна кулинарна обработка и консервиране, неправилно съхраняване на храната и неправилен хранителен режим. Непълните витаминни недоимъци (хиповитаминозите) настъпват по-често вторично — при увеличена нужда от витамини (деца, стари хора, бременност, кърмене, редица заболявания, нарушено всмукване при заболявания на стомаха и червата). В повечето случаи се касае за недоимък не на един, а на няколко витамина. Клиничните прояви, протичането и изходът на витаминните недоимъци биват различни — според степента и продължителността на недоимъка, основната му причина, състоянието на организма.
Недоимък на витамин А. Пълен недоимък на витамин А се наблюдава в редица развиващи се и полуколониални страни. Той се изявява с тежки увреждания на очите (специално у децата и подрастващите), завършващи в много случаи с ослепяване. Според проучванията на Световната здравна организация над 50% от ослепяванията е тези страни се обуславят от недоимък на витамин А.
У нас непълен недоимък на витамин А се наблюдава при нарушение на всмукването му — при хроничен колит, ентерит, жълтеница, чревни паразити. Симптомите на този недоимък са: нарушение на зрението вечерно време — т. нар. кокоша слепота, упорити възпаления на очите, загрубяване на кожата, хроничен бронхит, цистит, образуване на камъни в бъбреците. Съпротивителните възможности на организма намаляват, което води до повишена склонност към инфекции.
Недоимък на витамин В1. Пълен В1 недоимък — болестта бери-бери — все още се среща в някои страни на Далечния Изток, където оризът е основна храна. У нас нерядко се наблюдава непълен недоимък на витамин В1 при употреба на хляб и тестени произведения от бяло (без триците) брашно, увеличена употреба на захарни изделия, у алкохолици, при бременност и кърмене, умствена преумора и пренапрежение, хронични заболявания на червата, паразитози. Най-ранната проява на недоимък на витамин В1 е упорито безапетитие, запек и подуване на корема. Характерни са и нервно-психични смущения - безсъние, раздразнителност, неохота за работа, намалена способност за концентриране, невралгии. Не са редки и сърдечносъдовите оплаквания — сърцебиене, лесна уморяемост, болка в сърдечната област.
Недоимък на никотинова киселина (витамин В3, РР-фактор). Пълният недоимък на никотинова киселина води до заболяване от пелагра, която преди едно столетие е била широко разпространена, а понастоящем се среща много рядко. Непълните недоимъци на никотинова киселина обаче са доста чести. Въз никват обикновено при нарушено всмукване на този фактор — при хроничен гастрит, ентерит, колит, чревни паразити, у алкохолици, при някои едностранчиви хранителни режими. Непълните недоимъци се изявяват с неопределени стомашно-чревни оплаквания — безапетитие, тежест след изхранване, подуване на корема, немотивирани диарии. Езикът се зачервява и изглажда. Често се наблюдават болезнени пукнатини и язвички. Характерни са и нервно-психичните оплаквания — нестабилно настроение, немотивирани страхове, подтиснатост, безсъние, лесно настъпване на умствена умора, невралгични болки.
Недоимък на витамин В12. Развива се най-често при заболявания на стомашната лигавица, поради което се нарушава преработването и всмукването на този фактор. Нерядко се наблюдава и при някои заболявания на тънкото черво. Недоимъкът на витамин В12 се изявява клинично с т. нар. злокачествено малокръвие — увреждане на кръвообразуването (което преди завършваше със смъртен изход). Могат да се наблюдават и нарушения във функциите на гръбначния мозък.
Недоимък на витамин С. Пълният недоимък на витамин С (скорбут) се среща понастоящем рядко. По-рано той е бил широко разпространен при продължителни пътувания, полярни експедиции. Сега неподозирано често се наблюдават непълните недоимъци на витамин С — обикновено към края на зимата и през пролетта (когато храната обеднява на този фактор — т. нар. пролетна умора), при хронични инфекции, заболявания на червата, през време на бременност. Клиничните прояви на недоимък на витамин С са: обща слабост, отпадналост, неработоспособност, неопределени болки по костите и ставите. Кожата потъмнява и загрубява, по долните крайници се появяват дребни петнисти кръвоизливи. Венците набъбват, кървят и се разязвяват. Апетитът изчезва. Поради намалените съпротивителни сили на организма се наблюдава подчертана склонност към простудии и инфекциозни заболявания.
Недоимък на витамин D. Развива се главно при невъзможност (липса на достатъчно слънце) за превръщането на про-витамините в същински витамин D. При децата се проявява със заболяване от рахит, а при възрастните — е омекване на костите и тежки деформации на скелета.
Лечение с витамини. Витамините имат твърде любопитна съдба. Дълго време се е приемало, че те могат да се използуват само при съответните недоимъчни състояния. Поради сравнителна рядкост на тези състояния употребата на витамините била много ограничена. Скоро обаче било доказано, че покрай своето специфично действие витамините имат и редица неспецифични влияния върху организма, много от които с подчертан полезен ефект. В продължение на няколко години показанията за лечение с витамини се разшириха извънредно много. На тези вещества започна да се гледа като на някаква панацея — универсално лекарство. С течение на годините увлеченията във витаминолечението постепенно се уталожиха и понастоящем то има определени показания н възможности.
Витамин А се използува главно при някои очни и кожни заболявания, ори безапетитие у децата, при спиране на растежа, при хронични възпаления и камъни на пикочните пътища. Поради опасност от предозиране и вредни странични действия лечението не трябва да се провежда в големи дози и по-продължително от един месец.
Витамин В1 се прилага при лечение на възпалителни процеси на периферните нерви (радикулити), при нервна преумора, сърдечна невроза (специално у алкохолици), безапетитие, понижена секреция на стомашния сок, запек.
Витамин В12 освен за лечение иа злокачественото малокръвие се използува като добавъчно лечение при неврити и невралгии, нервно-психични нарушения, безапетитие.
Дълго време лечението с витамини се е считало за напълно безвредно и от лекари, и от болни. През последните години обаче са натрупани много наблюдения за вредно действие на витамините — т. нар. хипервитаминози. При лечение с витамини се използуват обикновено много високи дози — често стократно надвишаващи физиологичните нужди на организма, и то за дълго време. Описани са токсични вредни действия на почти всички витамини.
Хипервитаминоза А. Тя може да се развие остро — при еднократна употреба на много големи дози от този фактор или бавно, хронично — при продължителна употреба дори на физиологични дози. Особено чувствителни към отравяне с витамин А са малките деца. Острата хипервитаминоза А се проявява с повишаване на температурата, кръвоизливи по кожата и лигавиците, липса на апетит, бързо измършавяване. При хроничната хипервитаминоза А се наблюдава нетърпимо главоболие, увеличение на черния дроб, спиране на растежа, болки по костите и ставите, суха, лющеща се кожа. В немного тежките случаи спирането на употребата на витамин А води до пълно възстановяване в продължение на 1—2 месеца.
Хипервитаминоза В1. Тя се изявява често с тежки алергични симптоми (включително и шок). Наблюдават се също нервно-психични нарушения, безсъние, нарушение на сърдечната дейност, увреждаме на черния дроб.
Хипервитаминоза С. Доскоро и лекари, и болни бяха убедени в безвредността на този витамин, прилаган дори в големи дози (до 2—3 г дневно) и за продължително време. През последните години има наблюдения, че продължителната употреба на витамин С води до нарушение на образуването на костите (специално у подрастващите), анемия, нарушение на обмяната на веществата, чернодробно увреждане, разстройство на бременността.
Хипервитаминоза D. Разстройствата на здравето след употреба на големи дози витамин D са известени отдавна. Те се наблюдават най-често у кърмачета и малки деца, на които този фактор се назначава често в огромни дози за профилактика или лечение на рахит. Децата губят апетит, повръщат, стават апатични, сънливи, спират растежа си.
Съзнателно се спряхме по-обширно върху витамините, техните лечебни възможности и странични вредни действия. Витамините са най-често и широко използувани средства за самолечение, прилагани безкритично, е неоправдано високи дози и продължителност. Макар и природни средства, витамините са вещества с голяма биологична активност и тяхното прилагане трябва да става само по строго определени показания и под контрола на лекаря.
