Високо кръвно налягане (Хипертонична болест)
Артериалното кръвно налягане се измерва с две стойности — едната по-висока (систолично налягане), а другата — по-ниска (диастолично налягане).
Стойностите на нормалното кръвно налягане не са еднакви за всички възрасти. При децата стойностите са по-ниски, при хората на средна възраст — по-високи, а за възрастните — още по-високи. Кръвното налягане се измерва със специални апа-рати в милиметри живачен стълб. За лица между 16 и 30-годишна възраст нормалното систолично кръвно налягане сг движи между 115 и 160 мм, а диастодичното — между 60 и 85 мм живачен стълб. За лица над 50-годишна възраст нормално систоличното налягане може да се движи между 115 и 160 мм, а диастоличното — между 70 и 95 мм. Всяко диастолично налягане над 95 мм трябва да се счита за повишено независимо от възрастта.
Посочените стойности за кръвното налягане не трябва да се смятат за абсолютни и решаващи, тъй като кръвното налягане може да показва известни отклонения, свързани с емоционални влияния (включително и във връзка с меренето му от страна на лекаря). От значение са и стойностите на кръвното налягане в миналото и какви са впоследствие — т. е. разликата. Когато кръвното налягане, измерено трикратно при пълен покой, за хора в средна възраст покаже стойности над 150 мм за систоличното и над 90 мм за диастоличното налягане, се приема, че е налице повишено кръвно налягане (хипертония). Когато систоличното налягане е до 170—180 мм, приема се, че хипертонията е умерена, а когато е над 200—220 — хипертонията е високостепенна.
Различават се два типа високо кръвно налягане. При първия тип високото кръвно налягане не се съпровожда от друго заболяване — бъбречно, ендокринно и пр. В тези случаи говорим за първична (есенциална) хипертония или за хипертонична болест. При втория тип високото кръвно налягане се дължи на заболяване на други органи — напр. бъбреци, жлези с вътрешна секреция и пр. В тези случаи хипертонията е вторична и е само признак на друго заболяване.
Затова при откриване на повишено кръвно налягане основният въпрос е за каква хипертония се касае — първична (есенциална) или вторична. Тъй като вторичната хипертония най-често се дължи на заболяване на бъбреците, то неколкократното изследване на урината е задължително при всеки новооткрит болен с повишено кръвно налягане, за да се изключи или потвърди бъбречният произход на хипертонията. За съжаление твърде много болни се лекуват години наред за повишено кръвно налягане, без да изследват урината си. Такива болни често се изненадват по-късно от напреднал и трудно лечим бъбречен процес.
Първичната (есенциална) хипертония е често заболяване. Около 25-30% от хората между 40 и 50-годишна възраст имат повече или по-малко повишено кръвно налягане. По-често боледуват хората, живеещи в градовете и занимаващи се с умствен труд, свързан с много напрежение и отговорности. Безсънието, тревогите, нещастията играят важна роля за възникването на хипертонията. Има много данни, които говорят за наследствено и фамилно предразположение към хипертонична болест.
Причините за повишеното кръвно налягане не са напълно изяснени. Изтъкват се множество фактори, които имат значение за възникването му. Освен нервно-психичните напрежения определен дял имат преяждането, затлъстяването, застоялият живот, прекомерното пушене, пиенето на много кафе и чай, злоупотребата с алкохол, консумацията на солени храни. Смята се, че продължителното свръхнапрежение на централната нервна система води до отслабване на регулиращата й роля по отношение на кръвното налягане. Атеросклерозата също участвува в задълбочаване и фиксиране на високото кръвно налягане.
В развитието на хипертоничната болест могат да се набележат 3 стадия:
I стадий — когато кръвното налягане е непостоянно повишено.
II стад и й — когато кръвното налягане е трайно повишено, като, макар и да показва известни колебания, винаги е с тенденция да бъде по-високо от нормата.
III стадий — когато високото кръвно налягане е довело до по-леки или по-тежки усложнения в сърцето, кръвоносните съдове на мозъка, бъбреците и други органи.
Повишеното кръвно налягане започва понякога незабелязано и нерядко се открива случайно. Друг път то дава редица оплаквания, като главоболие, виене на свят, шум в ушите, безсъние. Главоболието е локализирано обикновено в тила, темето или челото, но понякога (по-често у жени) има характер на мигрена. Болните са често нервни, избухливи. С течение на времето (особено ако не се прилага правилно лечение) оплакванията се усилват, явяват се сърдечни оплаквания — лесно изморяване, сърцебиене, прескачане на сърцето, задух — понякога под формата на нощен пристъп (сърдечна астма). Може да се развие сърдечна недостатъчност с постоянен задух и отоци или пък гръдна жаба, а в по-тежки случаи — инфаркт на сърцето. Повишеното кръвно налягане се отразява и върху кръвоносните съдове на мозъка. Тук рано се развиват тежки атеросклеротични промени, които обуславят отслабване на паметта и промени в характера. В тежките случаи може да се стигне и до най-опасното мозъчно усложнение — мозъчния кръвоизлив (т. нар. мозъчен удар).
В случаите, когато повишеното кръвно налягане протича скрито, то може да се прояви за първи път с усложненията — инфаркт на сърцето или мозъчен кръвоизлив.
Есенциалната хипертония може да засегне по-късно и бъбреците.
Лечението на високото кръвно налягане става по назначение на лекаря. То включва преди всичко диетични мерки, от които важно значение има ограничението на солта в храната. Избягва се кафето и силният чай. Препоръчва се преустановяване на пушенето. Работата трябва да бъде по-спокойна, като се установи определен ритъм между работа, почивка и сън. Голямо значение има избягването на нервно-психични напрежения, конфликтни ситуации и отрицателни емоции. За съжаление често това са само пожелания, но болните трябва да се стремят към по-разумни и спокойни реакции. Ако се налага медикаментозно лечение, то трябва да се провежда системно, упорито, продължително (евентуално до края на живота). По този начин ще се избягнат усложненията и болните ще живеят един нормален живот.
