Високостъбленото отглеждане на лозата се практикува в Италия, Средноазиатските републики на бившия СССР, САЩ, Израел и другаде, където се е наложило като основна система при отглеждането на лозата поради благоприятните климатични и почвени условия (обилно слънчево греене, високи температури, меки зими, дълбоки почви с добър воден режим и възможности за напояване).
Основното в тази система е, че лозите се отглеждат с по-високи стъбла и на по-големи разстояния между редовете-2,5 до 8 метра (средно 3-4 м), а разстоянието между лозите в реда се движи от 0,75 до 5 м, но най-често е 1-2 м. Формират се по-мощни растения, което налага и изграждането и на по-високи и сложни подпорни конструкции - вертикални, перголи, тунели и т. н. Някои от формировките наподобяват на асмите в нашата страна (пергола тендона и др.).
През последните години тази система на отглеждане се въвежда и в редица по-северни лозарски страни като Австрия, Югославия, Унгария, Румъния, Чехословакия и др., като се застъпват главно винени сортове, като Италински разлинг, Совиньон, Семийон, Траминер, Пино ноар, Гаме ноар, Каберне фран и Мерло, а от десертните - Шасла доре, Хамбургски мискет, Болгар, Кардинал, Царица на лозята и др.
В основата на стремежа за преминаване към високостъблено широкоредово лозарство стоят преди всичко съображения от икономически характер - главно желанието да се намали разходът на жива работна сила (която в селското стопанство закономерно намалява) и се снижи себестойостта на гроздовата продукция. Главно преимущество на високостъбленото широкоредово лозарство е възможността за по-пълна механизация на работните процеси при използване на универсални широкогабаритни, по-високо производителни машини за почвообработка, борба с болести и неприятели и др. Механизират се напълно и редица процеси, като внасяне на торове, изнасяне на гроздето и пръчките от редовете, внасяне на колове н тел (машините се движат в междуредието). При този начин на отглеждане почти отпада загрибването и отгрибването на лозите и до минимум се намалява разходът на труд за зелените операции и връзването. Създават се по-неблагоприятни условия за развитието на някои от болестите (пероиоспора, гниене и др.) и се улеснява борбата с тях.
Високостъбленото широкоредово отглеждане на лозите, общо взето, води до повишаване на техните потенциални възможности (сила). Те имат по-висока родовитост и добивът от една лоза е по-висок, отколокто при гъсто засадените лози, отглеждани по формировката Гюйо. Затова очевидно влияе не само по-голямата хранителна площ, а и наличието на по-голямо количество стара дървесина (високо многогодишно стъбло), запасено с повече хранителни вещества.
По отношение на добива от декар обаче преимуществото на високите формировки не е достатъчно доказано. Еднаквото натоварване на една лоза при резитбата води до понижаване на добива от декар при високите формировки, въпреки по-добрата родовитост на отделните лози, когато техният брой на декар е значително по-малък в сравнение с броя и а лозите, отглеждани по системата Гюйо. Увеличаването на натоварването на една лоза при високостъбленото широкоредово отглеждане на лозите, за да се изравни натоварването с плодни очи на единица площ с това при лозите, рязани по системата Гюйо, не винаги осигурява запазване на добива от декар. Очевидно е, че увеличаването на натоварването и родовитостта на лозите при високите формировки не винаги могат да компенсират отрицателния ефект от намаляване броя на лозите от декар. Поради това е необходимо при създаване на високостъблени широкоредови лозя броят на лозите да не намалява под определен минимум. Така ще могат да се получават достатъчно високи добиви без прекалено (натоварване на високо формираните лози при резитбата. Освен това трябва да се има предвид, че увеличаването на натоварването на високостъблено формираните лози трябва да става постепенно, докато достигне своя оптимум. Ако още в първите години на формирането на лозите се допусне голямо натоварване на отделните лози с плодни очи, с оглед да се даде такова натоварване на декар, което се постига при сегашния начин на отглеждане на лозите по системата Гюйо, това ще доведе до отрицателни резултати, тъй като лозите още не са развили силна коренова система, която да обхване изцяло предоставената им хранителна площ.
Наред с това трябва да се има предвид, че при високостъбленото лозарство съществува опасност от измръзване на лозите през години със студена зима, особено за по-неустойчиви сортове. Броят на лозите на декар повече или по-малко се намалява и осигуряването на достатъчно високи добиви става главно за сметка на по-голямото натоварване на отделните лози, а това от своя страна води (в по-голяма или по-малка степен) до забавяне на зреенето, отслабване на растежа на леторастите, намаляване на захарното съдържание, едрината на зърната и др. Разбира се отделните сортове реагират различно на високите формировки - при едни ефектът ще е добър, а при други не. Така например западноевропейските винени сортове, като Пино ноар, Гаме ноар, Каберне совиньон, Италиански ризлинг, Совиньон и др. имат по-малки гроздове и зърна и са със сравнително по-къс вегетационен период - узряват по-рано от нашите местни сортове. Забавянето на узряването или на натрупването на достатъчно захари в гроздето със 7-14 дни при тях не е от такова значение както при повечето местни сортове, които са по-къснозреещи. Гроздоберът при тези западноевропейски сортове може да се извърши по-късно и по този начин гроздето да се прибере, когато се достигне желаният захарен процент. Тези сортове са сравнително по-студоустойчиви опасността от измръзване при тях е значително по-малка. При други сортове, особено при десертните, като (например при сорта Болгар и др., опасността от измръзване е много по-голяма, а забавянето на зреенето и намаляването на едрината на зърната са съвсем нежелани.
При някои от високите формировки се забавя значително встъпването на лозята, в редовно плододаване, което естествено е икономически неизгодно. Създаването на високостъблени широкоредови лозя изисква по-големи инвестиции за изграждането на подпорната конструкция, то може да става само на дълбоки и по-богати почви с добър воден режим или при възможност за напояване и висок агрофон (по обилно торене и пр.) в подходящи райони и с подходящи сортове.
Очевидна е необходимостта преди широкото внедряване на високостъбленото лозарство да се извършат конкретни проучвания в различните райони във връзка с изясняване на редица въпроси от биологичен, агротехнически, технологичен и икономически характер.
За да се избегнат повреди от зимните студове, съществено значение придобива въпросът за избор на райони, заемането на които с високостъблени лозови насаждения не носи рискове от измръзвания.
Най-подходящи за това са абсолютно незагрибните райони.
При съществуващите лозя трябва да се направи реконструкция, като се оформи стебло с височина 60-80 см. и хоризонтален единичен или двоен кордон с чепове и стрелки.
Освен това може на горния край на стъблото да се поддържа и формировка Гюйо с 1 или 2 плодни пръчки и 3 -4 чепа с по 2 очи.
Новите насаждения от посочените сортове в незагрибните райони трябва направо да се оформят високостъблено, като съгласно указанията на Министерството на земеделието височината на стъблото може да бъде до 60-80 см, а междуредовото разстояние 2,25-2.50 м.
За да задоволим големия и оправдан интерес на нашите специалисти и кооператори лозари към високостъбленото широко родово отглеждане на лозата, ще посочим някои от формнровкнте. подходящи за високостъблено отглеждане, застъпени в чужбина и у нас.
