Високостъблена формировка Гюйо
В районите, където лозята не се загрибват, може да се застъпи формировка Гюйо с по-дълго стъбло. Естествено тази формнровка може с успех да се използва и при високостъбленото лозарство.
Фиг. 69. Високостъблен Гюйо:
а - плодна пръчка; б - чепове
Формирането на тази резитба е обяснено на стр. 80. Необходимо е само да се допълни, че телената конструкция трябва да се изгради така, че стъблото да бъде на височина около 60-80 см. На тази височина трябва да бъде и първият ред тел, върху който ще се полагат плодните пръчки. Над този тел трябва да се поставят още два реда двойни телове, както е показано на фиг. 69. Освен при създаването на нови лозови насаждения тази формировка може с успех да се използва и при реконструкция на съществуващи лозови насаждения, като се оформи високо стъбло, както споменахме по-горе.
Формировка висок кордон Ленц Мозер
Тази формнровка е създадена от Ленц Мозер в стопанството му край Рорендорф на около 60 км от Виена (Австрия). Според него тя е особено изгодна икономически, тъй като в един сравнително северен район (сев. шир, 48°20'), където през някои години зимите са твърде студени, позволява да се отглеждат лозята без загрибване и при висока степен на механизация. Понастоящем тази формировка се изпитва в редица страни.
Формировката Мозер представлява двураменен кордон с високо стъбло - 1,30 м над повърхността на земята. Лозите се засаждат на големи разстояния - 3-3,5 м между редовете и 1,2 м между лозите в реда (240 лози в 1 дка). Формирането на кордона продължава около 6 години. През първата година при засаждането лозичката се реже на чеп с 2 очи. На втората година горната едногодишна пръчка се реже на чеп с 2 очи, а долната - на чеп с 1 око. На третата година по-слабата от двете пръчки, развили се от чепа с 2 очи, се премахва, а по-силната се привързва вертикално по подпорния кол, забит до лозата, и на височина на 1,30 м над земята се огъва и привързва хоризонтално по първия ред тел (фиг. 70).
Така се поставя началото на единия от кордоните, който първоначално стига до половината от разстоянието между двете лози. Пръчката, развила се от чепа с 1 око, оставен в основата на лозата, се реже на чеп с 1-2 очи. Този чеп се поддържа няколко години като резервен чеп за евентуално изграждане на нов кордон при повреждане на стария. При по-нестудоустойчиви сортове чепът се поддържа през целия живот на лозата. В началото на четвъртата година от пръчките върху хоризонталната част на кордона се оставят чепове с по 2 очи и ако е необходимо и продължение на кордона, както това се прави при кордоните Роая и Казнав. Една от пръчките, развила се близо до мястото на огъването на кордона (на върха на вертикалното стъбло), се прегъва и привързва хоризонтално по първия ред тел в противната страна на формирания преди това кордон. Тя служи за формиране на втория кордон.
Фиг. 70. Формиране на висок кордон Ленц Мозер:
1 - резитба при засаждането, 2-резитба на втората година, 3 - резитба на третата година; 4 - резитба в началото на четвъртата година: а - начало на формирането на втори кордон
Фиг. 71. Формировка Ленц Мозер:
1- Резитба в началото на петата година, 2 - резитба в началото на шестата година
През следващите години продължава формирането и на двата кордона, като върху тях се образуват малки рамена, носещи плодни чепове или смесени плодни звена - плодни пръчки (стрелки) и чепове с по 2 очи (фиг. 71 и 72)
Фиг. 72. Формиран висок кордон Ленц Мозер
Плодните звена по хоризонталната част на кордоните се оставят равномерно на достатъчно разстояние едно от друго (напр. през възел). При по-силно растящите сортове разстоянията между отделните звена може да бъде по-голямо, В зависимост от силата на растежа на леторастите плодните пръчки се режат на различна дължина - обикновено от 5 до 10 очи. По-дебелите пръчки се оставят по-дълги, а по-тънките по-къси. Пръчките с диаметър до 6 мм не се оставят за плодни, а при нужда се режат на чепове с по 1 око. За чепове с по 2 очи се оставят нормалмо дебели пръчки с диаметър около 8 мм, а когато пръчките, от които се оставят чепове, са по-дебели, чеповете се режат на 3 очи.
Фиг. 73. Кордон Ленц Мозер - конструкция за обилно плододаване
За прикрепване на леторастите, изкарали от плодните звена над първия ред тел, се слагат още два етажа тел, които са двойни (състоят се от два тела, опънати успоредно един до друг). Леторастите се прикрепват, като се провират между двата тела и с това се спестява привързването им. Разстоянието между първия и втория тел е 30 см, а между втория и третия 35 см (вж. фиг. 72).
При обилно плододаващи лозя Мозер препоръчва на височината на първия ред тел (1,30 м) върху коловете да се заковава Т-образно напречна подпорка, от двата края на която е опънат по един тел (успоредни един на друг), което дава възможност за по-добро разполагане на плодните пръчки и леторастите (фиг. 73 и 74).
Фиг. 74. Кордон Ленц Мозер - конструкция за обилно плододаване гледана отгоре:
1 - стълб, 2 - напречка, 5 - междинен кол, 4 - странична телове (по Добровода)
В последните години формировката Ленц Мозер се изпитва в много райони на нашата страна с някои изменения.
Формировка Фаже
Формировката Фаже е създадена във Франция и носи името на своя автор. Тя е приложена при отглеждането на някои винени сортове. Същността на тази формировка се състои в следното: оформя се стъбло с височина 1,30 -1,60 м, което се прикрепва за колче. През шест лози се поставят дълги здрави колове, на конто се опъват 4 реда тел. На всяка лоза се оставят по две плодни пръчки, които се извиват надолу след първите основни пъпки (под ъгъл 45°) и се привързват на първия ред тел (фиг. 75). Чепове не се оставят, а за нови плодни пръчки се оставят леторасти, развити от най-долните зимни очи на плодните пръчки, като над тях се премахва старата плодна пръчка. Разстоянията на засаждане са; от 2,40-230 м междуредие и в реда между лозите - 1,10 м.
Фиг. 75. Формировка Фаже
В литературата се посочва, че лозите, формирани по тази високостъблена формировка, имат по-голяма родовитост и растежът на леторастите не намалява. Счита се, че добри резултати при този начин на отглеждане могат да се получат, когато броят на лозите в декар не е по-малък от 300.
Едноетажна Омбрела
Формировката едноетажна Омбрела е подобна на формировката Фаже с тази разлика, че при нея се оставят освен плодни пръчки и резервни чепове с по 2 очи, подобно на високостъблен двоен Гюйо, В Италия тази формировка е известна под името двоен каповолто. Създаването на лозя по тази формировка при подходящи условия може да стане по следния начин: подбират се силни облагородени вкоренени лози, които се засаждат на разстояние 3 м между редовете и 1 м между лозите в реда (333 лози в 1 дка). Отглеждането на тези лози трябва да става при висока агротехника (торене, напояване и др.) на вертикална телена конструкция, която се поставя в началото на втората година, на височина 2-2,20 м над земята (фиг. 76), През пролетта на втората година лозичките се режат на чел с две очи. При добри грижи от нея изкарват два добре развити летораста, които през есента се загрибват. През пролетта на третата година по-добре развитият летораст се оставя за начало на бъдещето стъбло с дължина 1,30 м и се привързва вертикално на телената конструкция, а другият летораст се реже на чел с две очи. За да се оформи во стъбло, целесъобразно е до всяка лоза да се набие колче, за което да се привърже вертикално леторастът Н. летораст се оставят само връхните 2-3 пъпки, а другитгсе премахват. Най-лесно това се извършва през пролетта при напъпването.
Фиг. 76. Едноетажна Омбрела:
1 - резитба през пролетта на втората година, 2 - резитба през пролетта на третата година, 3 - лозата през пролетта на третата година. 4 - лозата през пролетта на четвъртата година, 5 -резитба през пролетта на петата година, 6 - формирана лоза, 7 - прикрепване на леторастите
През пролетта на четвъртата година от покаралите на върха на стъблото леторасти се оставят два чепа с по 2-3 очи, а от леторастите, изкарали от основата на стъблото (от чепа), се оставя отново чеп на две очи. Изобщо в основата на стъблото постоянно се поддържа резервен чеп на две очи, с оглед бързо възстановяване на стъблото в случай на измръзване или друга повреда.
През пролетта на петата година горните по-добре развити леторасти от чеповете на високото стъбло се оставят за плодни пръчки с по 10-15 очи, а долните се режат на чепове с две очи (както при резитбата двоен Гюйо).
Фиг. 77. Едноетажна Омбрела (ускорено формиране):
1 - лозата през четвъртата година; а - резитба през пролетта на третата година, 2 - формирана лоза
Плодните пръчки се огъват дъговидно и се привързват на разположения по-ниско първи ред тел, който е на около 40 см от втория тел, до който достига стъблото. Зелените леторасти се прикрепват на намиращите се над втория тел два етажа двойни телове, като се провират между теловете.
Фиг. 78. Начини на поставяне на коловете на телена конструкция при високите формировки
Поддържането на тази формировка става както при формировката Гюйо. По този начин на формиране лозите встъпват в пълно плододаване на петата година след засаждането. При силен растеж формирането може да се ускори, като още на четвъртата година се оставят плодни пръчки с не повече от 8-10 очи (фиг. 77). Извършването на резитбите при тази формировка е сравнително лесно. Работникът-резач работи повечето време прав. Връзването на зелените летораст и почти отпада, а се извършва само провиране на леторастите през двойните телове.
Фиг. 79. Напречно сечение на триметров бетонен кол (12- 10 см), ползван в Югославия
При тази формировка е необходимо да се създаде солидна подпорна конструкция. Трябва да се използват солидни железобетонни колове с дължина 3 м и сечение около 8-10 см, които се поставят на разстояние 7-10 м. Колът се поставя в земята около 80 см и над земята - 2,20 м. (фиг. 78). На фиг. 79 е посочена примерна схема за изработване на такива колове.
Формировка Силвоз
При високостъбленото отглеждане на лозата с успех може да се използва и формировката Силвоз, която подробно е описана на стр. 74. Необходимо е да се отбележи още, че стъблото е високо 1,40 м. На тази височина се опъва и основният ред тел. Под този тел на разстояние около 40см се поставя друг, за който се привързват плодните пръчки, извити вертикално надолу. Над основния тел се поставят други два реда двойни телове през 30 и 40 см, между които се провират изкаралите от плодните пръчки леторасти. Тази формировка сега у нас се изпитва в някои опитни лозя.
