По произход багрилата биват два вида: естествени и синтетични. За текстилната промишленост най-голямо значение имат синтетичните багрила, но за някои специални цели, например в килимарството, и за багрене на домашни прежди и тъкани не са загубили значението си и природните багрила.
Номенклатура на багрилата
Наименованията и означенията на багрилата, произвеждани от различните фирми, са най-различни.
Според приетата в СССР номенклатура наименованието на дадено багрило се съставя чрез съгласуване на думата „багрило" с две или повече думи и буквени знаци, например „Кисело червено" и др.
Оттенъците на основните багрила от всички класове (с изключение на някои) се означават с буквени знаци, поставени след наименованията им. Например :
Ж, 2Ж, 4Ж и т.н. са за жълт оттенък
К, 2К, 4К и т.н. - за червен оттенък
С, 2С, 4С и т. н. - за син отенък
3, 23, 43 и т. н. - за зелен оттенък.
Цифрите пред съответните букви изразяват по-слабо или по-силно изразен оттенък.
Багрилата, внасяни от западните страни, са означени, както следва:
G - жълто (Gelb); индексите GG или 2G означават по-засилен жълт оттенък
В - синьо (Blau); ВВ, 2В, 6В и др. означават по-засилен син оттенък
R - червено (Rot); RR, 2R, 6R означават засилен червен отенък
GR - жълто-червено (Gelb-rot) и т.н.
BR - синьо-червено (Blau-rot) и т.н.
Има и други означения - за трайността на багрилата, за химичния им състав, за концентрацията им и пр.
Пигменти. Пигментите са неразтворими във вода багрила, които се закрепват върху текстилните влакна посредством смоли. Употребяват се главно при текстилното печатане (щамповане на тъкани).
