Важни симптоми - Нарушение на съня
Както сънят, така и сънуването са проява на закономерно на-стъпващ в мозъчните клетки процес на задържане (подтискане). Този процес е физиологичен, неизбежен, задължително съществуващ там, където съществува процес на възбуда. Следователно сънят е закономерен, необходим физиологичен процес в нормалната денонощна ритмика на живота, предпазващ нервната клетка от изтощение и разрушение.
Преминаването от бодърствуване в сън и обратно е последователно, като двойката явления — възбуда и подтискане — преминават през различни фази. При преминаването през, фазите на непълно заспиваме и непълно събуждане състоянието на нервните клетки е такова, че на различни външни и вътрешни дразнители те могат да реагират парадоксално и ултрапарадоксално. Това означава, че много слаби дразнители могат да се възприемат като свръхсплни — напр. при допир на крака до по-хладна част на леглото може да се възприеме като стъпване върху лед (парадоксално възприе-мане) или върху жарава (ултрапарадоксално възприемане). Такива усещания, различни преживявания, а също и активиране на фиксирани в паметовите структури събития и явления и техни отговори (т. нар. безсъзнателен живот на мозъка) могат да се комбинират по най-случаен, чудноват, незакономерен, недействителен начин (начин, несъответствуващ на реалната логика на събитията, явленията и предметите в света) и да „оживеят" в този период на полусън и полубудност под формата на различни сънища.
Нормалният физиологичен здрав сън обикновено е с кратки преходни фазови състояния, протичащи на цикли през определения, изработен индивидуално по продължителност сън. Съновидения липсват или са кратки и не се запомнят.
Целият този циклично устроен ритъм на смяна на бодърствуване и сън може да бъде нарушен по няколко различни механизма и да се стигне до два основни типа нарушение:
Безсъние. В него се включват нарушено заспиване, нарушено събуждане, нарушение в дълбочината, равномерността и продължителността на съня.
Нарушение на бодърствуването. В него се включват ненормално по честота заспиване в необичайно време с краткотраен сън, болестно удължен сън, продължаващ понякога дни наред. Докато първият тип нарушения са твърде чести и съществу- ват в множество варианти, вторият тип са редки и са предмет на специално изследване и лечение.
Най-често от първия тип се среща нарушение в заспива н е т о. Нарушеният рефлекс на заспиване довежда страдащия до мъчително очакване на заспиването. Това очакване още повече усилва напрежението, възбудата и заедно с това отлага още повече смяната на бодърствуването със сън. Незаспива-щите започват да прилагат различни помощни средства — да броят до определено число, да си представят различни успокоителни картини, да слушат тиха и успокоителна музика и т. н. Тези средства понякога помагат, но в някои случаи се превръщат в мъчителен ритуал и още повече отдалечават заспиването. Получава се порочен кръг, в който стремежът за сън, желанието за заспиване действува отрицателно и лягането в леглото се очаква с напрежение и нежелание. В други случаи след бързо заспиване и няколкочасов сън страдащият се пробужда и в следващите няколко часа бодърствува, заспивайки отново за кратко време точно, преди часа, когато трябва да стане и да тръгне за работа. Най-после сънят може да бъде през цялата нощ повърхностен, изпълнен със сьновидения, които често са мъчителни и кошмарни. Пробуждането през нощта е многократно, а сутринта - трудно и продължително.
След такава нощ през целия ден бодростта е непьлноценна, страдащият е изтощен. Такова е впрочем и състоянието през деня и при другите два случая.
Какви са най-честите механизми, довели до нарушение на нормалния цикъл на бодърствуване и сън? На първо място това е съзнателно и системно удължаване на работния ден за сметка на времето за сън. Прекомерната заетост, натоварването със задачи, чието извършване в срок изисква повече от допустимите часове, хроничното (месеци и години) пренапрежение на бодърствуването (т. е. на възбудния процес в порилата система) разрушават естествения ритъм и създадените рефлекси на засипвано. Това се улеснява и от прилаганото иа изкуствени стимулации на бодърствуването— най-често чрез употреба вечер и нощем на кафе, силен чай, тютюнопушене. Тези сродства не само прена-прягат, но и изтощават процеса на възбуда, т. е. намаляват неговата бързина, подвижност и сила.
В някои случаи нарушението па съня е основен елемент в едно неврологично боледуване. Там безсънието върви паралелно с останалите прояви на заболяването и още повече ги усилва. В тези случаи безсънието се получава от механизма на цялостното заболяване. Това нарушение на съня може да бъде в някои от споменатите в началото варианти - трудно заспи-ване, многократно пробуждане, бързо засипване с много кратък и недостатъчен съм и последващо бодърствуване.
Равновесието между възбудата и подтискането (т. е. между бодърствуването и съня) може да бъде нарушено и при много други състояния, водещи до изтощение на нервната система: при продължително боледуване, след черепно-мозъчни травми, при редица остри и хронични телесни и нервни заболявания. Какво трябва да се прави при безсъние с нарушение цикъла на съня от описания тип? Преди всичко трябва да се премахнат причините за безсънието. Да се премине на нормален денонощен цикъл на работа, почивка и сън. Да не се стига изобщо до безразсъден начин на работа. Още при първите симптоми на нарушение на съня при такава продължителна и изтощителна система на работа трябва да се прекрати този начин на живот. Добре действува половинчасовата разходка след вечеря и преди сън. Трябва да се изключи употребата па кафе и силен чай. Добро въздействие оказва вземането на топъл душ преди лягане. Не се препоръчва вечерно време гледане на филми или четене на книга с възбуждащо, изискващо напрегнато внимание съдържание. Благоприятно действува почивката, смяната на обстановката, неизморителният туризъм. Когато в кратък период от време тези средства не успеят да нормализират цикъла на съня, трябва да се прибегне до сънотворни средства. Дали ще се предпочете препарат със сънотворен или успокоителен ефект ще реши компетентният лекар. И тук аматьорството със случайни лекарства може да доведе до обратен ефект. При всички случаи трябва именно лекарят да реши (преценявайки и опре-деляйки възможния механизъм на настъпилото безсъние) вида, дозировката и начина на приложение на медикаментозното средство. Преди всичко обаче трябва да се запомни едно — не трябва в никакъв случай да се позволи нередовният сън да се хронифицира. Колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-бързо и по-ефективно ще бъде овладяно безсънието, толкова по-безвреден за организма ще остане този неприятен епизод от живота.
Вторият тип нарушение на цикъла на съня и бодърствуването — различните форми на свръхсън — са специален проблем на неврологията. Те са много редки и винаги изискват щателно болнично изследване.
