Това е най-често срещаната и най-разнообразната по причини, вид, интензивност, локализация и протичане болки. Много че-сто начинът на протичане на главоболието, неговата локализация и характер се определят от вида на заболяването.
Чисто описателно могат да се очертаят следните най-често срещани видове главоболие.
Невротично главоболие. Това е един от най-честите симптоми при неврозите и водеща проява при неврастенията. Обикновено се проявява в теменната област на главата и има стягащ характер (като че ли на главата е сложена тясна шапка).
По интензивност варира различно — има часове на деня, когато намалява, успокоява се при приемане на седативни средства, а се усилва при всяко състояние на напрежение, независимо от какъв характер е то. Най-силно е главоболието при повторение на онези ситуации, явления или преживявания, които са източник на невротичния срив, или пък при спомена за тях. Продължителността в 24-часовия цикъл е различна и зависи от факторите и условията, в които протича денят. Например при неспокоен сън болният се събужда с главоболие, но ако обстановката, в която протича денят, е спокойна, с определена ритмика, без излишни напрежения, главоболието може да стихне през деня. Обратно — при спокоен спонтанен или медикаментозен сън болният може да се събуди без главоболие, но при напрегната и неритмична обстановка може да се появи главоболие, което да продължи целия ден. Много често (особено у склонните към хипохондрични изживявания болни) главоболието става източник на неоснователни предположения от страна на болния за развитие на мозъчен тумор. Този източник на болестно самовнушение става централен обект на самонаблюдение, източник на напрежение и очакване на лоши жизнени събития. Това от своя страна усилва напрежението, което пък става причина за усилване на главоболието. По този начип се формира болестен кръг от причина и следствие, който трябва да бъде разкъсан отвън с помощта на лекаря и, разбира се, при активното участие на болния за цялостното ликвидиране на болестното му състояние, а не само на признака главоболие.
Съдово главоболие. Неговата основна разновидност е мигренното главоболие. По локализация то е обикновено в едната половина на главата. Това главоболие може да обхваща винаги една и съща половина на главата или да се редува ту едната, ту другата половина. По-рядко се обхващат двете половини па главата. Мигренозното главоболие има характерни особености — явява се на пристъпи и има обикновено пулсиращ характер, т. е. ударната пулсона вълна се усеща в съответната половина на главата. По интензитет пристъпът е различен, като понякога е извънредно силен, правещ болния абсолютно неконтактен, обграждащ се с тишина и тъмнина, докато пристъпът премине спонтанно или с помощта на лекарства. Обикновено пристъпът продължава от няколко часа до едно денонощие. Рядко се срещат следващи един след друг сгъстени пристъпи (т. нар. мигренозен статус). Честотата на пристъпите е различна — седмични, месечни, през няколко месеца или по-рядко.
Друга разновидност на съдовото главоболие е главоболието при х и п е р т о н и ч н а болест. То се локали-зира обикновено в тилната област на главата и по-рядко в челната или слепоочната област. Това главоболие понякога също може да има пулсиращ характер, с което наподобява ми-гренното главоболие, но няма неговия пристъпен характер. Напротив, при хипертонията главоболието е постоянно, като може да бъде дори ежедневно. Най-добре се влияе от средства, нормализиращи кръвното налягане.
Това са най-често срещаните начални форми на главоболни симптоми. Останалите видове главоболия (тъпо след безсъние, пулсиращо и „разцепващо" след злоупотреба с алкохол, обхванало цялата глава и с разпъващ характер при простудни заболявания, грип, общи инфекции със или без непосредствено въвличане на централната нервна система, остро, внезапно настъпващо в тила или теменната област главоболие при суб-арахноидалния кръвоизлив и т. н.) са обикновено епизодични и за тях или за общото заболяване се търси компетентна лекарска помощ.