Бъбречнокаменна болест
Едно от най-често срещаните заболявания на пикочната система е бъбречнокаменната болест, т. е. формирането на твърди, камъкоподобни образувания в бъбреците и пикочните пътища.
Множество фактори играят роля за образуването на бъбречни камъни: наследственост, нарушение на обмяната на веществата, смущение във функцията на някои жлези с вътрешна секреция, инфекции на пикочните пътища, залежаване, липса на някои микроелементи в урината, осигуряващи разтворимостта на солите, прекомерна употреба на някои храни, сух и горещ климат и др.
По своя състав камъните могат да бъдат: уратни, оксалатни, фосфатни и смесени камъни.
Най-типичен признак на бъбречнокаменната болест е бъбречната криза, придружена с болка. Тази болка обикновено е едностранна, понякога много силна, локализирана в кръста и често излъчваща се към съответната половина на корема и пикочния мехур. Болният може да има гадене, повръщане, подуване на корема, често уриниране, придружено от парене. Често в урината има кръв — от невидимо с просто око количество до видимо кървава урина. Към края на кризата болният нерядко изкарва с урината камъче, което трябва да се запази за лабораторен анализ.
За да се предотврати образуването на бъбречни камъни и нарастването на вече образуваните, са необходими редица профилактични и лечебни мерки. Те могат да бъдат общи и специфични.
Общите мерки се отнасят за всички видове бъбречни камъни. Те са следните:
да се поемат повече течности, за да се разрежда урината;
храната да е разнообразна, богата на витамини;
да се избягва обилното потене, което създава предпоставки за сгъстяваме на урината и образуване на камъни;
да се избягва застоялият живот;
да се избягват или лекуват своевременно инфекциите на пикочните пътища.
Специфичните мерки съответствуват на вида на бъбречните камъни.
Уратни камъни. Тъй като тези камъни се образуват от пикочната киселина в кисела урина с рН между 5,2 и 5,8, най-същественото от лечебните и профилактичните мерки е системното алкализиране на урината с оглед нейното рН да бъде между 6,4 и 6,8. Това се постига с хранене с предимно млечно-растителна храна. Консумацията на месо се ограничава до 2—3 пъти седмично. Трябва да се избягват животински вътрешности. Препоръчва се пиенето на негазирани минерални води с алкализиращи свойства — хисарска, горнобанска. Ако с хранителния и питейния режим не се постигне необходимата алкализация на урината, трябва да се приемат системно лекарства — напр. солуран, пиперазин или комбинация на натриев бикарбонат с натриев цитрат. Лекарството солуран е снабдено с индикаторна хартия, с която болният може сам да контролира рН на урината си и съответно да дозира лекарството. При тези камъни се препоръчва и лечение с лимони. Системната алкализация на урината не само предотвратява образуването на уратни камъни, но може дори и да разтвори образували се вече такива. Уратните камъни са единствените бъбречни камъни, които могат да се разрушават с помощта на лекарствени средства!
Оксалатни камъни. Тези камъни не могат да се разрушават с помощта на медикаменти. Ако се е образувал камък с диаметър по-голям от 1 см, той трябва да се отстрани оперативно. За предотвратяване образуването на камъни се препоръчва ограничаване на млечните храни, заради богатото им калциево съдържание (камъните най-често са калциев оксалат). По-малко значение има ограничаването на зеленчуците, съдържащи оксалати (спанак, киселец, бобови растения), както и на какаото и шоколада. За профилактика на образуването на оксалатни камъни се препоръчва системното поемане на магнезиеви соли и витамин В6.
Фосфатни камъни. И тези камъни не могат да се разрушават с помощта на лекарства. Отстраняването им става оперативно. За да не се образуват нови камъни и да не нарастват наличните, необходимо е урината да се подкиселява системно — нейното рН трябва да бъде около 6,0. Това се постига с консумация на повече месо и пиене на подкиселяващи минерални води — михалковска.
Тъй като тези камъни се образуват обикновено при тежка инфекция на бъбреците и пикочните пътища, борбата с тази инфекция е от голямо значение. За да се ограничи резорбцията на фосфати в червата, се препоръчва поемането на алуминиеви препарати — напр. алумоксид.
Пиенето на отвари от някои билки и растения, като мечо грозде, коса от царевица, полски хвощ, дръжки от череши, лешникови черупки и др., е полезно, тъй като те разреждат урината и променят нейната киселинност. Надеждата да се разрушат оксалатните и фосфатните камъни с пиенето на отвари от билки е наивна и не е потвърдена от многото научни и клинични наблюдения.
