Бронхопневмония
Бронхопневмонията представлява остро възпаление на белия дроб под формата на отделни огнища. Тя е по-често вторично заболяване, настъпило като усложнение на друго основно заболяване.
От болестите, които могат да доведат до заболяване от бронхопневмония, могат да се посочат следните: остър бронхит и бронхиолит, хроничен бронхит, грип, морбили, коклюш, тиф, бронхиектазии, сърдечна недостатъчност със застой в белите дробове, застой в белите дробове от залежаване и др.
От бронхопневмония по-често боледуват малките деца - кърмачетата, а също и хората в напреднала възраст. И при двете категории болни заболяването протича по-тежко и има по-сериозна прогноза. В останалите възрасти бронхопневмонията често се дължи на вирусна инфекция. Нерядко от бронхопневмония беледуват и алкохолиците, у които тя протича също тежко.
Тъй като бронхопневмонията е по-често вторично заболяване, в началото са налице признаците на основното (първичното) заболяване. Следователно се установяват признаците на хроничен бронхит, бронхиектазии, белодробен емфизем, сърдечно заболяване, грип или друго вирусно заболяване и пр. Постепенно и незабелязано в клиничната картина на тези заболявания се вмъкват и проявите на бронхопневмонията: повишена температура, засилване на кашлицата, поява на задух, учестяване на дишането, леко посиняване, усилване признаците на интоксикация, понякога бодеж в засегнатата гръдна половина. При рентгенов преглед могат да се открият характерни сенки — бронхопневмоничн и огнища. При енергично и правилно лечение бронхопневмонията най-често преминава за няколко дни. При слаби и изтощени възрастни хора, при алкохолици и др. може да се усложни (макар и не много често) в белодробен абсцес, който, ако се отвори в даден бронх, предизвиква изхранване на голямо количество гной. Пончкога (особено при хора с увредено общо състояние) може да се развие сърдечно-съдова слабост с фатални последици. След оздравяването често на мястото на бронхопневмоничното огнище остава съединителна тъкан, която с течение на времето се свива и може да доведе до разширение на някои бронхи — бронхиектазии.
При наличност на заболяване, за което се знае, че може да се усложни с бронхопневмония, трябва да се следи внимателно за поява на признаци на последната. Твърде характерна е рязката промяна в клиничната картина на основното заболявале. При съмнение за такова усложнение трябва да се потърси навреме лекарска помощ, като болният в това време бъде поставен на постелен режим.
Предпазването от бронхопневмония се свежда до борба с основните заболявания. При залежаване на тежко болни, които са особено предразположени към бронхопневмония, трябва често да се сменя положението им в леглото, да се прави дихателна гимнастика, движения на крайниците и при първа възможност болните трябва да станат. За предпазване на болните от бронхопневмония в следоперативния период също от голямо значение раздвижването им в леглото и ранното ставане. Борбата с праховите заболявания, хроничния бронхит и особено с тютюнопушенето е от първостепенно значение.
