Бронхиална астма
Бронхиалната астма се характеризира с внезапна поява на задух, последван по-късно от кашлица и вадене на храчки. Тя е типично алергично заболяване, т. е. явява се у лица, които са свръхчувствителни (алергични) към различни вещества от растителен н животински произход — цветен прашец, цветя от дървета, брашно от житни култури, пера и пух от птици, косми от животни, различни храни (яйца, мляко, риба, хайвер и др.). Други болни са свръхчувствителни към някои бактерии и продуктите на тяхната жизнена дейност. В последно време зачести алергията към медикаментозни средства. Промените в атмосферните условия — студ, влага, мъгла и пр., също могат да предизвикат алергични реакции от типа на бронхиалната астма.
При бронхиалната астма мускулатурата на бронхите се свива, лигавицата набъбва. Увеличава се отделянето на секрет от бронхиалните жлези. Дишането започва да страда, тъй като въздухът не може да влиза и излиза безпрепятствено.
Най-типичното за бронхиалната астма е пристъпът от задух, който настъпва най-често внезапно нощно време. Болният се събужда от сън поради силен, едва поносим задух. Недостигът на въздух го кара да отваря прозореца. Болният не може да легне в хоризонтално положение, а заема седнало положение. Особено мъчително е издишването. Болният е с променен вид, уплашен, изпотен. Дишането му е бавно и шумно, понякога се чуват дори от разстояние свиркащи и хъркащи хрипове. Пристъпът от задух може да продължи минута или часове, а понякога и дни (астматичен статус). Към края на пристъпа болният започва да кашля и да вади храчки. Астматичният пристъп може да се повтаря през различни интервали.
Пристъпите могат да имат сезонен характер и в такива случаи се дължат на вещества, които са характерни за този сезон, като напр. прашец от цветя или дървета. Ако в този сезон балният смени мястото на пребиваването си, пристъпите могат да спрат изведнъж и без лечение.
Съществуват много средства както за прекратяване на пристъпите на бронхиална астма, така и за лечение на болните между пристъпите за тяхното предотвратяване. Опитите за предотвратяване на пристъпите не винаги са успешни, както не винаги е лесно да се прекрати бързо един тежък астматичен пристъп. Особено полезно е, ако болният сам установи причината (алергена) за появата на пристъпа. Тогава задачата е улеснена — болният трябва да избягва контакт със заподозряното вещество. Използуват се и методи, които намаляват чувствителността на организма към това вещество и правят възможен контактът с алергана без поява на астматични пристъпи. Трудностите са в това, че болните от бронхиална астма не са чувствителни само към един алерген, а към много. В такива случаи е правилно да се потърси помощта на лекар алерголог, за да могат да се установят чрез проби алергените. При значителна част от астматично болните климатолечението дава много добри резултати. Особено подходящ за болните се окава климатът в Югозападна България - района на Сандански и Петрич. Други се повлияват добре от престой в морски курорти. Някои обаче още с пристигането си да морския бряг получават тежък и трудно овладяващ се пристъп от бронхиална астма.
