Блажните бои и лаковете са сигурно средство за запазване на дървени предмети и плоскости от влага, гниене, изкривяване, атмосферни промени и др. Наричат се още безирени. С тях се боядисват предварително грундирани дървени, железни или други видове повърхности, които не са изложени на постоянното въздействие на вода, органични разтворители (спирт, бензин и др.), агресивно действащи химикали и газове и др. В зависимост ог количеството и вида на пигментите, пълнителите и най-вече oт вида на свързващото вещество (безир) блажните бои биват два вида: обикновени, означавани у нас като марка „О", и екстра - означавани като марка „Е". Първите съдържат от 22 до 29% синтетични или комбинирани безири и се употребяват за боядисване предимно на закрити вътрешни повърхности. Вторите съдържат от 35 до 48 % съхливи безири (предимно от ленено масло).
Ако разполагаме с изходните материали за блажни бои, можем да си ги приготвим сами. Към безира се прибавя забърканият на гъсто в малко терпентин пигмент. Сместа се разрежда с още малко безир и се прецежда през фино сито или дамски найлонов чорап.
Готовите блажни бои могат да се смесват помежду си, за да се получат различни нюанси, докато пигментите се смесват само под форма на каша, приготвена с терпентин или друг разтворител.
Ето няколко рецепти, по които можем да си приготвим блажна боя. Рецепта № 301. Бяла блажна боя
Към 1кг ленен или синтетичен безир се прибавя на малки порции и при непрекъснато бъркане 500г цинквайс (цинков окис). Ако към сместа се прибави малко ултрамарин (синка), белият тон на боята изпъква по-силно, а при по-голяма доза от него боята придобива синкав оттенък. За да се получи чисто бяла боя, трябва да се употреби избелен безир. След грижливо разбъркване боята се прецежда през стар найлонов чорап или гъсто сито.
За да запазят първоначалния си бял цвят непроменен, боядисаните с бели блажни бои повърхности трябва да се покрият с тънък безцветен лак.
Рецепта № 302. Бяла боя с вид на гипс
Предназначената за боядисване дървена повърхност се намазва с разтвор от желатин (10г желатин в 100г вода) и се оставя да изсъхне, след което се шлифова със ситна шкурка. Отделно се разбърква утаечен калциев карбонат преципитат (продава се в аптеките) с разтвор на желатин, докато се получи средна гъста каша и с нея се намазва 2 - 3 пъти подготвената повърхност. След като изсъхне първото, респ. второто покритие, повърхността се шлифова леко със ситна шкурка.
Рецепта № 303. Блажна боя „слонова кост"
Стриват се 20г сварен желатин и се смесват с 20г цинквайс. Сместа се поставя в широкогърлена бутилка или буркан. Към нея се прибавя 50г колодий (купува се от аптеката) и се разклаща енергично, докато се получи еднородна маса. Повърхността се намазва с мека четка по дължината на дървесинните влакна, а след като изсъхне, се покрива с нитроцелулозен лак.
Рецепта № 304. Небесносиня блажна боя
Към 1кг безир се прибавят 50г цинквайс и толкова ултрамарин (синка), че да се получи боя с желания цвят.
Рецепта № 305. Сива блажна боя
Към 1кг ленен безир се прибавят при непрекъснато бъркане на малки порции 400г цинквайс и толкова сажди, че да се получи желаният сив тон.
Рецепта № 306. Червена блажна боя
Получава се от червена охра или оловен миниум ( в количество за получаване на желания цвят) и безир.
Рецепта № 307. Масленозелена блажна боя
Към 1кг ленен безир с бъркане се прибавят 400 - 500г жълта охра и толкова синя боя, че да се получи желаният цвят.
Рецепта № 308. Кафява блажна боя
Към 1кг безир при непрекъснато бъркане се прибавят 300г умбра или 300 г червена охра и 150 г черен пигмент (сажди, оксидна черна, дървесна черна и др.).
Рецепта № 309. Черна блажна боя
Към 1кг безир се прибавя при бъркане 500г черна боя и се разрежда с още безир според нуждата. Когато боята ще се използва като първо покритие (основа), към 1кг от нея може да се прибавят 200г сикатив. По-доброкачествена черна блажна боя се получава, ако вместо сажди се употреби шподиум (костени въглища) или кръвни въглища.
Смесване на боите
От блажните бои могат да се правят различни комбинации, от които по-характерни са следните:
От бяла и черна се получава сива.
От бяла и синя - небесносиня.
От бяла и червена - розова и други по-тъмни или по-светли тонове.
От бяла и хромова жълта - лимоненожълта.
От червена и черна - кафява.
От синя и червена - теменуженосиня (виолетова).
От синя и жълта - зелена.
Почистване на повърхността
С боядисването може да се започне, след като повърхността се почисти напълно от мазнини, обгаряния, ръжда и други замърсявания.
Мазнините по дървените плоскости се измиват със сапун, перилни препарати, с горещ содов разтвор, гореща вода и пепел и др. Ако старата боя е започнала да се лющи, тя се остъргва с шпатула, след което повърхността се обработва най-напред с по-груба, а след това с фина шкурка. Старият пласт от блажна боя може да се премахне и с химически средства: да се намаже с разтвор от сода каустик или от равни части варна каша (гасена вар) и сода бикарбонат. 50 минути след намазването с тази смес повърхността се остъргва с шпатула.
В търговската мрежа се продава т. нар. „смивка за блажни бои", чието действие е бързо и ефикасно. Поради почти моменталното действие на препарата за предпочитане е да се изпробва най-напред върху някой изваден от употреба предмет, за да се придобие известен опит в работата с него. Обаче, след като подобни химически средства се приложат, повърхността непременно трябва да се измие старателно с вода, тъй като евентуални остатъци от тях могат да се окажат вредни за покритието. Не е излишно към последната промивна вода да се прибави малко оцет (на 1 л вода 1 супена лъжица оцет).
Стари покрития от блажни бои върху дървени плоскости, метални части на огради и други се отстраняват също чрез обгаряне с бензинова лампа и последващо остъргване. При това нека не се забравя, че изгарянето на стари покрития от нитроцелулозни лакове е абсолютно забранено поради опасност от възпламеня-ване и експлозии. С бензиновата лампа се работи по следния начин: В лявата ръка се държи лампата, а в дясната - шпатулата. Обгарянето се извършва равномерно на малки участъци с размери около 10 на 10 см. Веднага щом се образуват мехури, омекналият пласт боя се остъргва с шпатулата, като се внимава да не се допусне овъгляване на стария пласт боя, което ще затрудни отстраняването му. След обгарянето повърхността се заглажда с фина шкурка.
Ръждата по железните предмети, които ще се боядисват, се отстранява, като се намажат с газ. За да се попречи на почистените метални повърхности да ръждясат, те се излъскват със специални препарати.
Китосване
Малките цепнатини и дупки па дървените плоскости трябва да се запълнят с маслен кит, който можем да си приготвим и сами по следната рецепта:
Рецепта № 310. Маслен кит
Разбъркват се 300г винервайс с 50г ленен безир, отначало с шпатула, а след това се омесват с ръка или точилка върху подложка или дъска. Ако искаме да получим цветен кит, към сместа се прибавя пигмент по желание, забъркан с няколко капки безир.
Шлайфане
Повърхностите, които са били боядисани с блажни бои, а също и тези, които са били шпакловани (китосани), трябва да се шлайфат, т. е. да се матират, като се изтъркат с шкурка - най-напред с по-едра, а след това ис по-ситна. Шкурката се приковава на парче летвичка или се прикрепва на шлайфмашина. Наред с обикновената и по-евтина шкурка се продава и водоустойчива шкурка, с която се шлайфат мокро лакирани повърхности.
По този начин на работа се получава особено фина матова повърхност.
Боядисване
С блажни и алкидни бои трябва да се боядисва в сухи и топли дни, при температура на въздуха между 20 и 25° С. При по-ниска температура и по-голяма влажност на въздуха покритията с блажни бои изсъхват по-трудно и се замърсяват по-лесно с прах. Ако основата, която ще се боядисва, попива силно или поема боята неравномерно, тя предварително трябва да се грундира, т.е. да се намаже с безир или със специален грунд за дърво. След грундирането основата не трябва да е лъскава. Ето защо местата, в които безирът не е попил, след 3 - 4 часа трябва да се избършат със сух парцал. Безирът не трябва да се оставя близо до дървени стърготини, вълнени парцали и други запалителни материали, за да се избегне опасността от самозапалване.
Ако не разполагате с безир, можете да си го приготвите сами от ленено или слънчогледово масло. За тази цел лененото масло се загрява известно време с определени метални окиси или с т. нар. сикативи.
Рецепта № 311. Ленен безир
В емайлиран съд се налива 1кг ленено масло и се нагрява до 140 - 150°С. Отделно се смесват 100г ленено масло, загрято до 140 - 150°С, с 50г сикатив и получената смес се прибавя към загрятото ленено масло при внимателно бъркане, което продължава около 15 - 20 мин.
Рецепта № 312. Сикатив (оловно-манганов резинат)
В емайлиран съд се стапят 200г колофон и се загрява до 210°С. При тази температура към стопената маса се прибавят на малки порции и при непрекъснато бъркане 5,5г манганов хидроокис. След това температурата се повишава до 250°С и към сместа на малки порции и при бъркане се прибавят 13,5г миниум. След като той се разтвори, към сместа се прибавят и 4г хидратирана вар.
Забележка. Хидратирана вар се получава, като се потопи във вода малка кошничка с бучка негасена вар. Напоената с вода вар се насипва накуп, покрива се с пясък и се оставя да престои 5 - 6 дни.
Преди боядисването трябва да се провери дали боята е годна, т.е. дали не е изтекъл срокът за съхраняването й. Боядисването трябва да става точно според упътването, дадено върху опаковката на боята. След като кутията се отвори, боята се разбърква
добре с дървена пръчка и се прецежда през сито или стар найлонов чорап. Ако желаем да променим нейния оттенък, ще постигнем това със специалните пасти, които се продават в магазините за художествени бои. При нюансирането най-напред се прави проба върху твърда бяла хартия или бял картон, докато се получи желаният цвят. Ако в упътването се препоръчва разреждане на боята, то се прави със специални препарати, каквито са например „Коресилин", АМВ и др. С тях могат да се почистват и пръските от боите, паднали върху различни предмети.
По правило блажните и алкидните бои се нанасят на три етапа: грубо нанасяне в зигзагообразна форма след потапяне на четката или валяка; основно разнасяне на боята и накрая внимателно заглаждане на нанесената по повърхността боя. При боядисването на дървени плоскости заглаждането трябва да става успоредно на жилките на дървесината. Когато се работи с валяк, боята трябва да се прехвърли в по-широк съд. Валякът най-напред се покрива равномерно с боя, след това се превърта няколко пъти върху телено сито и накрая с него се маже по основата. След всеки нанесен пласт трябва да се изчака известно време, докато засъхне, и след това да се пристъпи към следващото боядисване.
Блажните и лаковите покрития могат да се нанасят и чрез шприц-пистолет или направо от аерозола.Този начин на боядисване обаче е пригоден само за много добре проветрявани помещения. По-малки предмети се обработват с шприца, като се поставят направо върху касата на отворения прозорец и струята от боя се насочва навън. Шприцоването може да се извърши и с помощта на прахосмукачка, която е снабдена с пулверизатор, като не се забравя, че веднага след използването й дюзата на шприц-пистолета трябва да се измие грижливо с разредител. В противен случай засъхналата боя може сериозно да го повреди и запуши. И при този начин се боядисва на три етапа: леко напръскване с тънък пласт боя, последвано от хоризонтално, кръстосано и вертикално движение на ръката с пулверизатора, като следващите пръскания се правят след изсъхването на нанесения преди това пласт боя.
