Таваните обикновено са бели. Само в редки случаи те се оцветяват в други цветове или се облицоват с дърво.
Таваните, облицовани със строителен гипс, са много красиви, но се срещат все по-рядко.
Преди да започне боядисването, всички повредени и изкъртени места, дупки и пукнатини по тавана и стените трябва да се запушат с гипсов разтвор или с варо-пясъчен хоросан, а старият пласт да се измие с четка и сапунен разтвор.
Жилището по правило се боядисва веднъж на две години, но ако в него живеят повече хора или семейството има малки деца, добре е това да се прави всяка година.
След като се набавят и приготвят всички необходими материали и съоръжения, трябва да се свалят завесите и пердетата, да се съберат и опаковат по-дребните предмети, да се извадят от стените всички ненужни гвоздеи и да се запълнят и измажат всички дупки и цепнатини с гипс или варов разтвор. Добре е предварително да се поставят дюбели за окачване на разни предмети. По-леките неща, като столове, малки масички, радиоапарати, телевизор и др., трябва да се пренесат в друго помещение, а по-тежките мебели (гардероби, шкафове и др.) да се преместят в средата на помещението и да се покрият с одеяла, върху които се поставя дебела хартия или полиетиленови листове. Подът трябва да се посипе обилно с дървени стърготини или да се покрие с вестници, полиетиленово платно или друга материя.
Таванът се измива с вода, като се използва някоя стара четка. Ако старият пласт боя е много дебел, той трябва да се измие още веднъж, а ако се налага - да се изстърже и с шпатула. Докато таванът съхне, стените също се измиват с топла вода и ако е необ-ходимо, се изстъргват, докато са още влажни. Ако стените са били облепени с тапети, които трябва да се сменят, те се намокрят с четка, потопена в топла вода, след което се отлепят с шпатулата. След снемането на тапетите трябва да се подготви основата на стената. Тази операция не бива да се подценява, тъй като нито доброто боядисване, нито новите тапети биха могли да закрият по-вредите в мазилката, колкото и грижливо да са поставени.
Основната мазилка на новите строежи поради алкалната си реакция може да се боядисва с варни, туткалени, циментови и с алкално устойчиви бои, но само при известни условия.
Поправките по мазилката трябва да се извършват по възможност със същите или с близки по състав материали, за да се избегнат евентуалните разлики в хигроскопичността.
Варосване
Варосването е най-простият и евтин начин за почистване и дезинфекциране на стените на складове, навеси, обори и други подобни помещения.
Спомагателните помещения - коридори, килери, бани и др., трябва да се варосват не по-малко от два пъти годишно - напролет и есен, а оборите, кошарите и курниците - още веднъж.
Складовете и мазетата трябва да се варосват веднъж в годината в ранна есен, за да се подготвят за съхраняване на зимните запаси.
Там, където тоалетните са в отделни постройки на двора, те се варосват два пъти през лятото и не по-малко от четири пъти годишно.
Пералните е достатъчно да се варосват веднъж в годината - на есен или при пролетното почистване.
Варта трябва да е прясно гасена. Ситно надробената вар се поставя в голям железен или емайлиран съд или в дървено корито, залива се със студена вода и се бърка с дървена лопата, докато се получи гъста каша.
При гасенето варта пръска и се отделя голямо количество топлина, поради което трябва да се внимава да не попадне върху очите и кожата на лицето и ръцете.
Негасената вар причинява тежки изгаряния. Тя раздразва лигавиците, като предизвиква кашлица и кихане. При допира й с влага се повишава температурата, което е особено опасно за очите.
Хора, попаднали в яма с гасена вар, получават тежки изгаряния.
При попадане дори и на незначителни количества вар в очите, те се зачервяват силно, конюнктивата набъбва, роговицата по-мътнява, а след време придобива бял цвят и зрението се загубва. Ето защо пострадалото око трябва незабавно да се промива широ-ко отворено с течаща вода в продължение на 10 - 20 мин. и пост-радалият веднага да бъде отведен при очен лекар.
При вдишване на прах от гасена вар трябва да се направи инхалация с водна пара, като във врящата вода се поставят пред-варително няколко кристалчета лимонена киселина.
При изгаряне на кожата остатъците от вар трябва да се почистят с растително или минерално масло, а изгорените места да се наложат с компрес от 5% -ен разтвор на лимонена киселина, лимонтозу или оцет.
Добре е при гасене на вар и при работа с нея да се поставят гумени ръкавици и предпазни очила. При липса на ръкавици кожата на лицето и ръцете трябва да се намазва с някакъв крем.
За варосване на стените и таваните се употребява т. нар. варно мляко, което се получава от 1 част гасена вар и 3 части вода. Варното мляко е силно дезинфекционно средство. То унищожава бактериите и възпрепятства гнезденето и размножаването на дървениците в жилищните помещения. За да се получи снежно бял цвят при варосването, към варното мляко се прибавя малко синка за пране или щепа готварска сол на една кофа варно мляко.
Боядисване с варни бои
Боядисването с варни бои трябва да става през по-хладни и влажни дни, а най-подходящото време за работа с тях е мъгливото. Бялата вар служи едновременно и като пигмент, и като свързващо вещество. Варните бои изискват само вароустойчиви пигменти, каквито са охрата, умбрата и други подобни пигменти. Разредител на тези бои е водата.
За средно груба хоросанова мазилка са необходими около 200 - 220г бяла вар за 1 м2 площ.
Поради това, че свързващата способност на варта е малка, с нея могат да се получат сравнително светли тонове. Ето защо количеството на употребените пигменти (по тегло) не трябва да е по-голямо от 10% спрямо това на варта, което значи, че на 1кг вар се полагат не повече от 100г пигмент.
Пигментите се забъркват с вода на гъста каша и се оставят да престоят 4 - 5 часа или още по-добре една нощ. При енергично бъркане те се прибавят към варната каша, която след това се разрежда с 2 - 3 -кратно количество вода, докато се получи варно мляко. Накрая този разтвор се прецежда през фино сито.
Трайността на покритията с варни бои се увеличава, ако към варовия разтвор се прибави от 10 до 15 % латексова боя или същото количество лепило за тапети. Така ще се избегне и често явяващото се неприятно набръчкване на мазилката.
Преди да се нанесе боята, основата трябва да се навлажни силно с вода (най-добре с пръскачка). Така подготвената основа се боядисва на два пъти с тънък пласт боя. Работи се с кръгли четки с къса четина, с плоски четки или с пръскачка.
Първото нанасяне на боята започва отляво надясно, а второто - отгоре надолу. При баядисването с четка трябва да се стремим движенията на ръката да бъдат плавни и равномерни. След като изсъхне първото покритие, боядисването трябва да се повтори.
При боядисване на дръвчета с варни бои към боята може да се прибави някое инсектицидно средство.
Боядисване с туткалени бои
Като бял пигмент при туткалените бои се използва винервайс (креда), а като оцветители - всички прахообразни цветни пигменти, с изключение на оловните, които са отровни. Могат да се използват и плакатни бои или латексови цветни пасти.
Разредител е водата или още по-добре т.нар. «туткалена вода», която представлява силно разреден туткален разтвор.
И тук както при варните бои повърхностите, които ще се боядисват, трябва да бъдат чисти и гладки.
Няколко часа преди боядисването винервайсът се накисва във вода, като най-напред в съда се налива водата и към нея се прибавя необходимото количество винервайс, без да се бърка. За 4,5кг винервайс обикновено са необходими около 3л вода. След около 3 - 4 -часово киснене винервайсът се разбърква добре с дървена лопатка или с по-дебела пръчка.
Цветните прахообразни пигменти се забъркват с вода на гъста каша по същия начин както винервайсът. За всяка боя е необходим отделен съд. След това двете съставки на боята се смесват. В добре разбърканата каша от винервайс през сито се прибавя кашата от пигмент с енергично бъркане, докато се получи еднородна смес.
Трябва да се има предвид, че мократа боя винаги дава илюзия за по-тъмен тон, затова най-напред трябва да се направи проба: на бяла хартия се нанася малко боя. След като боята изсъхне, мзже да се съди за действителния й цвят.
Наред с тази подготовка и туткалът предварително се накисва в топла вода. Преди боята да се смеси с туткалената вода, последната трябва да се разбърка добре. Смесването с боята трябва да става постепенно, като туткалената вода се прибавя към оцветения с пигмент винервайс, а не обратно. При прибавяне на началните порции вода се получава сгъстяване на боята. При по-нататъшното бъркане боята отново се втечнява. Дали туткалът е в достатъчно количество, може да се провери с пръчката, с която се бърка боята. Ако туткалената боя се стича по нея,
това показва, че количеството на туткала е достатъчно. Ако то е превишено, боята лепне и по-късно ще се откъртва от мазилката. По-малкото количество туткал пък става причина за недостатъчно здравото фиксиране на боята.
При боядисване със светли туткалени бои върху средно груба хоросанова мазилка (обикновена мазилка за стени) за 1м2 площ са необходими около 250г винервайс, 50 г сух пигмент и 50 г туткал.
Ако основата, върху която се боядисва, попива много бързо, тя трябва предварително да се намокри с разреден туткален разтвор. И намокрянето, и боядисването й се извършват с четки с дълга четина или валяк. При боядисването на таваните се започва от страната откъм прозореца по посока на нахлуващата в стаята све-тлина. Боята се нанася „мокро" върху „мокро" с добре напоена четка или валяк. Ъглите се боядисват с малка кръгла четка или с тънка четка за боядисване на радиатори. Ако след изсъхването на боята покритието на основата не е достатъчно, прави се второ покритие. То е по-сполучливо, ако се направи с валяк.
Фиг. Приготвяне на туткалена боя:
1 - насипване на виервайса във водата; 2 - накисване на винервайса (да не се бърка); 3 - разбъркване на кашата от винервайс; 4 - накисване на цветния пигмент във вода; 5 - забъркване на пигмента с водата; 6 - оцветяване на винервайса; 7 - бавно разреждане на туткала; 8 - разреден туткал (проба); 9 - прибавяне на разредения туткал към оцветения винервайс; 10 - прецеждане на готовата туткалена боя
Туткалената боя no приборите и пръските по прозорци, врати
и други предмети се измиват лесно с топла вода.
Забележка. Ако не разполагате с туткал, той може да се замени с лепило за тапети КМЦ (карбометилцелулоза).
Боядисване с латексова боя
Латексовите бои са съставени от фини полимерни частици, диспергирани (разпръснати) във водна среда.
След като латексовата боя изсъхне, частиците й образуват много здраво и еластично покритие. Напълно безвредни са, не горят, придават на обектите красива матова повърхност. Подходящи са за боядисване на суха, чиста и здрава основа от мазилка, бетон (дори и леко алкален), камък, дърво, хартия, текстилни тъкани, стъкло, метали, синтетични повърхности и др. Небоядисаната стомана, преди да се покрие с латексова боя, трябва да се обработи против ръжда и да се грундира. Пластмасовите повърхности трябва предварително да се шлайфат с фина шкурка, за да може боята да се фиксира.
За разлика от другите видове бои латексовите са подходящи и за боядисване на прясна алкална мазилка, на пресен бетон, на дървени плоскости с по-стара импрегнация, на слабо циклени паркети, алуминиева ламарина и пр.
Неподходящи за боядисване с латексови бои са покритията от туткалени бои, замърсени, напукани, плесенясали, ръждясали повърхности и блестящи лакови покрития.
Материали, основа и боядисване. На пазара се срещат универсална латексова боя, специална за външни мазилки, подова латексова боя за основа и др. На цвят те са бели, черни и обагрени в други цветове. Има и безцветни латексови свързващи ве-щества. Отделнте видове латексови бои могат да се смесват едни с други. Посредством нюансираща паста или темперни бои от тях може да се получи всеки желан цвят и оттенък. Разреждат се само с вода, което се налага само в отделни случаи. Предлага-ните на пазара латексови бои след грижливо разбъркване са готови за употреба. С 1кг латексова боя могат да се покрият 5м2 ллощ. Силно поемащите основи, каквито са още пресните мазилки, особено гипсовите и гипсованите места, трябва предварително да се обработят веднъж с разредена с вода латексова боя.
Латексовите покрития бързо изсъхват и могат само след половин до един час отново да бъдат боядисани. Обикновено се нанасят в два - три пласта, докато се постигне задоволително и гладко покритие на основата.
След 1 - 2 часа от момента на изсъхването върху латексовите покрития може да се мине с лак или лакова боя, с което се придава по-голяма лъскавина.
Внимание. Пръските от латексови бои трябва веднага да се отстраняват с мокра кърпа, а приборите и съдовете непосредствено след завършване на работата трябва старателно да се измият с вода. Втвърдените латексови бои се отстраняват трудно.
Забележка. При боядисването с латексови бои се препоръчва да участват трима души: един да боядисва стените с валяк, друг с малка четка - ръбовете и ъглите, а трети (някое от децата) веднага да избърсва с мокра кърпа пръските от боята.
Запазване на латексовите бои. Стените на кутията с латексова боя трябва да се остържат, а върху боята да се налее малко вода. След това капакът се затваря добре. Латексовите бои трябва да се пазят от замръзване. Размразените латексови бои са негодни за употреба.
Пресните, алкално реагиращи хоросанови мазилки или бетон преди боядисването с латексови бои трябва да се флуатират, за да се неутрализират. Флуатиране се препоръчва и при по-стари мазилки, за да се повиши твърдостта им и да се уплътнят, а също и да се предотвратят напуквания по тях.
Някои порести мазилки поемат значително количество порьозно вещество (цимент), което след известно време води до олющване на боята. За да се избегне това, мазилката трябва предварително да се грундира с разредена с вода латексова боя. Ако мазилката е „кърпена" и има гладки и грапави места, гладките трябва да се надраскат с пемза или шкурка, а силно попиващите да се намажат с разредена латексова боя. Гладките стени и тавани трябва да се направят грапави с шкурка.
Основата не трябва да бъде много влажна, понеже при внезапно затопляне от бързо изпаряващата се влага може да се образуват мехури под латексовото покритие.
Понеже латексовите покрития изсъхват бързо, с тях трябва да се работи също бързо. Ако боядисаните повърхности се заглаждат по-продължително време или четката се прекарва в различни посоки, съединилите се веднъж частички на боята се разделят, покритието не може да се образува и повърхността става набраздена, с петна и ивици.
