Болести на жлезите с вътрешна секреция при детето

Ендокринната система се състои от няколко жлези с вътрешна секреция (ендокринни жлези). Вътрешна секреция означава, че произведените вещества (хормони) постъпват в кръвта, а не се изливат в някои кухини на тялото. Жлезите с вътрешна секреция са: хипофиза, щитовидна жлеза, надбъбречни жлези, околощитовидни (паращитовидни) жлези, полови жлези, панкреас (задстомашна жлеза) и тимус. Всяка една от тези жлези произвежда по няколко хормона - химични съединения със сложен състав и висока биологична активност. Те се секретират в минимални количества и стигат до специализирани клетки в органите, където упражняват своето действие. Всеки хормон действа само върху определени клетки. За да «познаят» своя хормон, клетките имат специални белтъчни молекули, наречени рецептори, които хващат хормона в сложната смес от различни хормони и други вещества, разтворени в кръвта. По принципа на «ключ-ключалка» определени хормони се свързват с определени рецептори и заедно проникват в ядрото на клетката, където се извършват сложни процеси, за да се образуват белтъчни вещества, необходими за поддържане на сложните физиологични процеси в организма.
Хипоталамусът произвежда хормони, които регулират освобождаването на хормоните на хипофизата. Освен това хипоталамусът произвежда хормон, наречен антидиуретичен (вазопресин), който играе важна роля в обмяната на водата в организма, и окситоцин, хормон с влияние върху родовата дейност на жената.
Под влиянието на хипоталамуса хипофизата произвежда и изпраща до периферните жлези с вътрешна секреция специфични хормони. Тя е «главен диригент» на ендокринната система. Освен това хипофизата отделя растежен хормон, който е отговорен за обмяната на белтъците, мазнините и въглехидратите, за растежа на целия организъм, както и на отделните тъкани и органи. Хипофизата произвежда и хормона пролактин, който участва в образуването и секрецията на мляко в гръдните жлези.
Щитовидната жлеза отделя три хормона: тироксин, трийодтиронин и калцитонин. Първите два хормона имат важно значение за обмяната на веществата и за поддържането на нормалната вътрешна среда на организма. Под тяхното влияние органите и цялото тяло нарастват, узряват и се развиват костите, развива се мозъкът. Калцитонинът играе роля в обмяната на калция в организма, един елемент, който има важно значение за живота.
Паращитовидните жлези представляват 4 малки телца, разположени около щитовидната жлеза. Техният хормон, наречен паратхормон, участва в обмяната на калция и фосфора и осигурява целостта и растежа на костите.
Тимусът е разположен зад гръдната кост и е относително най-голям в кърмаческата и детската възраст. След пубертета обикновено той намалява силно. Произвежда няколко хормона, които участват в имунните процеси.
Надбъбречните жлези имат голямо значение за живия огранизъм. Без техните хормони животът е невъзможен. Хормоните на надбъбречните жлези, които са много на брой (над 40), участват в редица важни процеси: в обмяната на въглехидратите, белтъците и мазнините, в обмяната на водата и солите (натрий, хлор, калий), в поддържане на артериалното налягане, в приспособяването на организма към промените във външната среда и при стресови състояния.
Задстомашната жлеза (панкреас) произвежда 2 хормона: инсулин и глюкагон които във взаимодействие помежду си се грижат за обмяната на захарта в организма, но участват и в белтъчната и мастната обмяна.
Половите жлези произвеждат в съответтния пол мъжките или женските полови хормони. Под тяхното влияние се оформят външните полови органи още през време на вътреутробния живот. Те регулират сексуалното узряване и оплодителната способност на организма чрез производството на яйцеклетки в женския организъм и сперматозоиди в мъжкия.
В общи линии заболяванията на ендокринните жлези могат да се разделят на 3 главни групи: заболявания, свързани с намалена продукция на хормони; заболявания, свързани със свръхпродукция на хормони; и заболявания, при които има нормална или даже повишена продукция на хормони, но липсват рецептори в съответните клетки, което дава клиничната картина на намалена продукция на хормони.
Освен това заболяванията могат да се развият на различни нива: уврежданията могат да засегнат хипоталамуса, хипофизата, периферните ендокринни жлези или пък рецепторите.