Белодробната туберкулоза е разпространено заболяване, което в миналото вземате много жертви. Тя представлява иифекциозно заболяване на белите дробове, причинено от туберкулозни бактерии. Има различни видове туберкулозни бактерии, от които най-голямо значение има т. нар. човешки тип, а на второ място — говеждият тип. Най-често заразата идва от болен човек. Входна врата на инфекцията са дихателните пътища, където туберкулозните бактерии попадат с пръски от болен или с прах. Храносмилателната система рядко може да бъде входна врата на туберкулозната инфекция.
Има много фактори, които предразполагат към туберкулоза. Важна роля играят социално-битовите условия. От туберкулоза боледуват често бедните народи, които се хранят лошо и живеят при лоши хигиенни условия. Някои заболявания, като диабет, силикоза и др. благоприятствуват туберкулозната инфекция. Прекият контакт с болни членове на семейството е от голямо значение.
Първият контакт с туберкулозните бактерии най-често става в детството. Бактериите попадат в крайните разклонения на дихателната система (алвеолите), където предизвикват възпаление. Оттук инфекцията преминава в лимфните възли, намиращи се около бронхите — туберкулозен лимфаденит. Първичното огнище в алвеолите и засегнатите лимфни възли образуват известния първичен комплекс. Последният често се появява и преминава незабелязано, но оставя калцифоцирани огнища и други белези на прекарано заболяване. Друг път първичният комплекс не преминава така незабелязано. Засегнатият (най-често дете) може да загуби апетит, чувствува се отпаднал, изтощен, няма желание за игра или работа, има леко повишена температура, понякога кашлица. Нерядко тези белези се примесват с белезите на простудно заболяване, грип или шарка и така първичният комплекс може да остане незабелязан. В някои случаи първичният комплекс може да стане източник за разпространение на туберкулозната инфекция по кръвен път в останалата част на белите дробове или в целия организъм — милиарна туберкулоза, или пьк в отделни органи и системи — менингит, плеврит, перитонит и др.
След оздравяване на туберкулозните огнища туберкулозната инфекция не винаги изчезва напълно и може да остане там скрита, без да проявява активност. В даден момент тя може да се активира и отново да предизвика туберкулозно заболяване (често пак в белите дробове). Така възниква по-голямо огнище — туберкулозен инфилтрат, който е локализиран най-често в един от върховете на белите дробове. Инфилтратът може да оздравее, но може да се разпадне и да доведе до кръвохрачене и обраузване на каверна. Последната също може да оздравее, но на нейното място и наоколо се развива съединителна тъкан.
Белодробната туберкулоза може да протече бавно и незабелязано и може да бъде открита при рентгенов преглед по друг повод. Болните от белодробна туберкулоза се чувствуват отпаднали, нямат апетит, често имат леко повишена температура — 37,2—37,4°С (особено вечер). Кашлицата е важен признак, но тя е различно изразена и съпроводена с вадене на храчки, които са понякога с примес от кръв. Характерно е обилното изпотяване. При тежки и напреднали случаи може да има и задух.
Преди 30—35 години туберкулозата беше страшен бич за човечеството. Милиони хора боледуваха и умираха. С напредъка на медицината и след откриването на противотуберкулозните средства (стрептомицин, ПАСК, римицид и др.) прогнозата на заболяването се промени рязко. С подобряване условията на бит и труд и стандарта на живот на населението заболяемостта намаля силно. Днес туберкулозата у нас не взема такива размери, както някога. Заболяванията са значително по-малко, а възможностите за лечение са по-големи. Ранното откриване на заболяването позволява ранна изолация на болните и ранно лечение.
За ранното откриване на белодробната туберкулоза помага рентгеновото изследване на белите дробове. Профилактичните рентгенови прегледи, извършвани периодично по предприятия и квартали, играят важна роля в борбата с туберкулозата. Всички неясни заболявания, протичащи с продължителна кашлица, са съмнителни за туберкулоза на белите дробове.
Важно значение в борбата с туберкулозата има ранното изолиране и лечение в специални санаториуми на болни, в храчките на които се откриват туберкулозни бактерии (бацилоотделители). Бацилоотделителите трябва да се лекуват в болнични заведения, докато станат безопасни за околните.
В профилактиката на белодробната туберкулоза важно място заемат следните мероприятия: ваксината БЦЖ, подобряване на битовите и трудовите условия, пълноценно хранене, редовно осигуряване на почивка.