У възрастните доброто настроение се изразява с думи, с песен, то проличава и по израза на лицето. У новороденото това трудно може да се прецени. Все пак вие можете да мислите, че при него всичко е наред, щом като то е спокойно и не плаче, защото плачът в тази възраст е израз на глад или неудоволствие.
Движенията на новороденото са разхвърляни, без определена цел. Те приличат донякъде на движенията на бръмбар, паднал на гръб, който се мъчи да се изправи на крака. Ако вземете новороденото на ръце, ще видите, че главичката му клюмва напред или назад. То е толкова слабичко и безпомощно, че не може без вашата обич, закрила и грижи.
И все пак, наблюдавайки го, вие виждате как всяка след-ваща седмица то прави нови и нови опити за контакт с околната среда. Не става дума за привидните усмивки на новороденото, на които само неопитните майки и баби се радват. Тези «първи усмивки» са само гимнастика на мимическите мускули на лицето, а не отговор на вашите милувки и закачки, на вашата дружелюбна усмивка. Първите истински признаци за напредък в умственото развитие на новороденото се забелязват към края на първия месец. Тогава то започва да издава неопределени звуци, трепва и спира движенията си при говор близо до него или при по-силен шум, като че ли се вслушва, за де разбере какво става около него. В някои случаи към края на първия мес ец то прави опити да задържи погледа си върху вашето лице или върху подадения ярък предмет.
Двумесечното бебе вече задържа главата си за кратко време, когато го държите изправено, започва да се заглежда в лампата, в прозореца и в ярки предмети. Някои бебета вече се усмихват при гальовен говор и в отговор на майчината усмивка и закачка. Издаваните звуци вече са пo-определени и показват доброто настроение на детето.
Тримесечното бебе държи главата си изправена, обръща я към посоката, откъдето идва говорът или звукът, следи движенията на вашето лице, усмихва се, когато му говорите. Повечето от бебетата вече започват да гукат, за да изразят доброто си настроение. Когато го разповиете, то рита енергично в изблик на радост. Същото прави и когато усети приятната топлина на водата във ваничката при къпане. При поставяне по корем бебето надига и задържа главичката си, а някои дори се надигат на ръце. При държане в право положение тримесечното бебе търси опора с краката си.
Четиримесечното бебе вече може да прави доста неща. Така например, когато го поставите да лежи по гръб, може да се обърне по корем и обратно. То посяга към подадения предмет и може да го хване. Отначало тези движения са неточни. При закачки бебето вече може да се смее с глас. Като се събуди преди кърмене, то бодърства известно време и си гука самичко, без някой да го задява. Бебето вече разпознава майката, а след това и бащата, и останалите близки, които вижда често през деня. Щом види вашето лице, то започва да издава радостни звуци, усмихва се и прави енергични движения с ръце и крака, като че ли иска да литне право в обятията ви. В тази възраст много от децата се разплакват при вида на чуждо, непознато лице, особено ако е с мустаци, с брада, с очила и други прибавки, каквито не е виждало.
Петмесечното бебе е много по-подвижно. То се обръща само в леглото. Вече става опасно да го оставяте, дори за кратко време на вашето легло, защото докато се обърнете и може да го намерите на другия край на леглото или направо на пода. Петмесечното бебе хваща подадената играчка вече само с една ръка. То дори размахва дрънкулката и се забавлява от това, че колкото по-силно я размахва, толкова повече дрънка. Като се удари с нея, разплаква се, но скоро разбира, че не е толкова страшно, когато сам се удариш. Някои деца още щом се доберат до играчката, бързат да я напъхат в устата си, а други мърво се забавляват с нея. Но и едните, и другите не правят това
от глад. От казаното вие вече разбирате, че играчките на бебето трябва да бъдат първо безопасни, а също така и чисти.
Повечето от децата на тази възраст могат да седят, подкрепяни с възглавнички в ъгъла на леглото. Това не крие никаква опасност, напротив -допринася за укрепване мускулите на детето, а и му доставя голямо удоволствие. Лежащото бебе вижда само тавана, а седящото гледа на света така, както и ние, възрастните. Щом забележите обаче, че бебето вече се е изморило от седенето, а това става само след няколко минути, поставете го отново да легне.
Петмесечното бебе вече ясно разграничава гальовния говор от пo-грубия тон на гласа ви. То плаче вече със сълзи, което означава, че преживява душевна болка от обидата. Вие вече можете ясно да прочетете на неговото лице израз на учудване на радост, на готовност за игра или пък на недоволство, обида и болка.
Шестмесечното бебе вече може да седи без подкрепа. Само по-слабичките, а също така и по-пълничките деца ще започнат да седят малко по-късно. В тази възраст детето държи играчката здраво в едната си ръка и като му подадете втора, то я сграбчва с другата. По това време децата обикновено си служат с двете ръце, но по-често посягат с дясната.
Шестмесечното бебе вече не само гука, а пее, като повтаря едни и същи къси срички: ба-ба, ма-на, та-та и т. н., без обаче да ги свързва със съответното близко лице. То добре познава всички вкъщи. Някои бебета вече свикват да бъдат държани на гърне при ходене по голяма нужда. Някои започват да пълзят. Напоследък обаче повечето от децата направо прохождат, без преди това да са пълзели. Може би причината за това е, че вкъщи има повече възрастни, които носят бебето на ръце, така че на него не му остава време и възможност да пълзи.
Седем-осеммесечното бебе сяда и ляга самичко, изправя се в леглото. Някои дори се забавляват, като приклякват и се изправят, държейки се за оградата на леглото. По-енергичните деца даже започват да пристъпват в леглото, като се държат с ръце.
В тази възраст бебето участва с голямо удоволствие в забавни игри, като например криеница, боц-боц, «дай» и други подобни. Много от бебетата вече свикват да се изхождат в гърне, но други остават «упорити». Не им се карайте, тъй като те не ще разберат защо правите това. В тази възраст някои деиа вече започват да разбират отделни думи. Бебето се обръща с лице към назования предмет или човек - лампата куклата, котето, мама, баба и т.н. Някои дори посочват назованите предмети с пръстче. А това означава, че вече свързват думата със съответния образ.
Девет - десетмесечното дете вече може с фини движения на пръстите да хване малък предмет. При предоставяне на няколко играчки то си набира една. В тази възраст децата имат чудния нрав да се наслаждават на падащи предмети. Вие му давате кукличката или кубчето, защото мислите, че случайно я е изпуснало, но то бърза да я пусне отново, за да чуе как пада на пода. Това е толкова интересно. Защо ли нещата падат, като ги пуснеш? Пък нали мама отново ще ми го подаде? Ако ли обаче не му подадете падналия предмет, то започва на-стоятелю да плаче, докато не му го подадете, за да го пусне още веднъж. Не му се карайте. Идете да си гледате работата, за да му покажете, че вие нямате време за такава игра. Нека си играе самичко.
Повечето от децата в тази възраст вече ходят в леглото, като се придържат с една или с две ръце, дори се пускат за 2-3 мига. Това е предвестник на близкото прохождане. Някои деца се застояват на пода без подкрепа, а други ходят, като ги държат за ръка. Само единични прохождат на 9-10 месеца.
Доста деца вече изговарят първите думи, като назовават своите най-близки мама, баба, тати и др. Вие разбирате защо бебето ще произнесе най-напред думата мама. Та нали вие сте цял ден до него, вие сте му най-любимата. Татко не бива да се обижда от това. Ако и той отдели малко повече време за най-малкия член на семейството, детето и него ще назове с хубавата думичка.
В края на първата година повечето от децата прохождат - едни с месец по-рано, други с месец-два по-късно.
Прохождането на детето зависи от доста фактори и условия. Дори съвсем здравото и нормално развиващо се бебе може да проходи малко по-късно, ако няма кой да го обучава. Не бива обаче да се избързва непременно точно на годината детето да проходи. Едно падане може да изплаши бебето и то да се въздържа от своите първи стъпки още месец-два. При прохождането детето трябва да чувства подкрепата на възрастния до себе си. Той трябва да го подхване, щом залитне, и да го успокои с думите «Хо-о-п, няма нищо, пак ще ходиш». Не забравяйте, че ако детето наскоро е било болно, това ще забави прохождането му.
Проходилката се оказва много удобна не само за детето, но и за вас. Препоръчваме ви фабричните проходилки, които са направени съобразно размерите на едногодишното дете и имат приспособление, което дава възможност на измореното дете да седне да си почива. В нея бебето се чувства добре още от 10-месечна възраст. Така и прохождането се улеснява, а и вие можете спокойно да си гледате домакинската работа, защото знаете, че детето не може да падне.
Фиг. Двигателни възможности на кърмачето от раждането до края на първата година
Ако бебето иска отрано да пристъпва, не му пречете. Не слушайте тези, които ще ви сплашат, че ранното прохождане може да доведе до изкривяване на краката. Няма такав опасност. Отначало детето ходи леко разкрачено и неуверено, така че може да останете с впечатление че то има криви крака. Едва няколко седмици по-късно ще го видите да стъпва уверено и с прави крачета.
Късното прохождане обикновено се свързва с рахит. В това има нещо вярно. Има обаче и деца с рахит, които прохождат даже преди годината. За късното прохождане има и други причини. Една от тях е вроденото изкълчване на тазобедрената става, ако заболяването е останало неразпознато до това
време. Късно прохождат и децата с тежка степен на умствена изостаналост вследствие мозъчни увреждания при раждането или прекарани тежки инфекции па централната нервна система. Ако у вас се породи съмнение за някоя от тези причини, обадете се на лекаря.
Прието е, че нормално децата проговарят на една година. Това означава, че детето вече може да изкаже изреченне, което съдържа поне подлог и сказуемо. Например момиченцето казва «Мими иска папа», а момченцето „Гошо иска дидя". Много от децата на една година могат да изговарят 8 -10 думи. Но и тук, както в прохождането, има доста големи отклонения в плюс и минус, без при това детето да е свръхинтелигентно или пък изостанало. Някои деца разбират много думи, но не искат да говорят, докато не почувстват у себе си достатъчно увереност.
Тук си струва да ви запознаем с това, какво означава пасивен и какво активен речник на детето. Пасивният речник се състои от думите, които детето разбира, а активният - от думите, които то изговаря. Вие можете да бъдете съвсем спокойни за развитието на вашето дете, щом сте установили, че неговият пасивен речник е богат, т.е. то разбира 30 - 40, дори и повече думи на едногодишна възраст. А това не е трудно да проверите, като задавате въпроси, на които детето трябва да отговаря чрез посочване или извършване на определено действие: «Къде е баба?», «Дай куклата», «Донеси камиончето» и т. н.
Ако развитието на детето не показва съществени отклонения, вие можете да бъдете съвсем спокойни. Трябва обаче да ви предупредим, че както за физическото развитие има значителни отклонения от средната норма, така и при нервно-психнчното развитие има такива вариации в границите на нормата. Детето може да покаже нервно-психично развитие с един-два месеца по-напред или по-назад от средната норма. Така например шестмесечното бебе има нормално развитие, ако показателите му са като за 4-месечно, но също така и ако са за 8-месечно дете.
Ако обаче вашето дете на една година не само не може да изговаря думите, но и не ги разбира, то споделете това с лекаря. Той по-добре ще прецени дали вашите съмнения са основателни, или напразни.
