За да се промени естественият цвят на дадена дървена пло-скост или на друг дървен предмет, без да се закрие структурата на дървото, те се намазват с разтвор от определена боя, киселина, основа или метална сол. Тези разтвори са известни под общото име „байц", а самият процес - байцване.
Нанесеният върху предварително обработената повърхност на дървото байц прониква на по-голяма или по-малка дълбочина в шуплите, без да ги запуши и без да скрие текстурата на дървото, която от някои видове байц изпъква дори по-ясно.
Един и същ байц не оцветява еднакво различните видове дървесина поради това, че тя има различно съдържание на определени химични вещества или е с различен строеж. Например един вид дървесина съдържа повече танин, а друг - по-малко, и с един и същ байц двата вида дървесина ще се оцветят различно. Ако се байцват с разтвор от калиев бихромат клен, бор, ела, бук, липа и др., те придобиват красив жълтеникав цвят, докато дъб, байцван със същия разтвор, ще се оцвети тъмнокафяво поради съдържащия се в него танин, който взаймодейства с калиевия бихромат.
Цветът на дървесината след байцване е в зависимост и от възрастта на дървото, от степента на неговата сухост и от мястото, където е израснало. Смолисти места по дървото трудно попиват байца, поради което материалите от иглолистните породи дървета (бор, смърч, ела и др.) се байцват неравномерно. Байцът не попива еднакво и от надлъжните и напречните разрези на дървото. По тази причина, когато подлежат на байцване повърхнини, съставени от надлъжни и напречни разрези, или предмети, изработени на струг, добре е най-напред да се намокрят с малко вода, особено напречните разрези и стругованите части. Намокрената с вода дървесина ще поеме байца на еднаква дълбочина.
Ако предметът е изработен от иглолистен материал, добре е преди да се байцва да се отстрани намиращата се по повърхността му смола. До известна степен това може да се постигне, като повърхността се измие 2-3 пъти с разтвор, съдържащ 20г настърган сапун в 1л вода. Смолата може да се отстрани по-добре, ако повърхността се намаже с разтвор от 60г калцннирана сода и 50г калиев карбонат (поташ) в 1л гореща вода. След обработката с този разтвор повърхността трябва да се измие с чиста вода.
Праховидният байц се разтваря съгласно упътванията, дадени върху опаковката му, във вода, спирт или друг разтворител. За разтварянето му трябва да се използва дъждовна, снежна,
омекотена или дестилирана вода. Ако получените разтвори са мътни, те трябва да се прецедят през филтърна хартия или гъсто платно. За байцване не трябва да се употребяват гъсти разтвори. Най-добре се поемат 3% -овите разтвори (3г байц в 100г вода или друг разтворител). Понеже някои от байцовете при стоене се утаяват или кристализират, преди употребата им трябва да се подгреят леко.
Преди байцването дървесината трябва да се шлайфа със ситна шкурка и добре да се почисти от прах и други замърсявания. Петната от туткал се отстраняват с топла вода, а мазните петна - с бензин. Дупките от гвоздеи и малки пукнатинки се запълват с безцветен кит, а ако ще се запълват след байцването, трябва да се използва кит в съответния цвят.
По-долу са дадени няколко рецепти за такива китове.
Рецепта № 315. Тъмножълт кит
Смесват се 30г суха гасена вар с 20г ръжено брашно и 30 г безир, разбъркват се добре и се мачкат, докато се получи жилаво пластично тесто.
Рецепта № 316. Жълто-кафяв кит
Приготвя се пластично тесто от равни части пресят фин прах от червена тухла, оловен окис (оловна глеч) и ленено масло или безир. Дупките или цепнатините по дървото, преди да се запълнят, трябва да се намажат с ленено масло.
Байцовете се нанасят обикновено топли, за да попият по-добре. Нанасят се с мека четка или гъба равномерно, без да се повтаря. Нанасянето става по посока на жилките на дървото. При отвесни плоскости то трябва да започва отдолу нагоре. Трябва да се знае, че чрез байцването дървото само се оцветява и байцът в никакъв случай не го предпазва от износване, стареене или от действието на атмосферните влияния. Тъкмо обратното, изсъхналият байц е много чувствителен спрямо влагата. След като изсъхнат напълно, байцваните повърхности трябва да се лакират 2-3 пъти с безцветен лак. След изсъхване на първия, респ. на втория пласт лак повърхността трябва леко да се шлайфа.
Ето и някои рецепти за различни видове байц:
Рецепта № 317. Кафяв байц от зелени орехови черупки
Зелените орехови черупки се оставят на влажно място малко да позагният, вследствие на което те почерняват. След това се варят в мека вода и получената отвара се прецежда и загрява,
докато се сгъсти. Преди употреба гъстата течност се разрежда с вода и към разтвора се прибавя малко калцинирана сода или калиев карбонат (около 10-15г). Последните могат да се заменят с разтвор, получен, като се вари дървесна пепел във вода и се прецеди през гъсто платно.
Рецепта № 318. Сух кафяв байц от зелени орехови черупки
Слабо загнили орехови черупки се изсушават на сянка и се стриват на ситен прах, който се съхранява в добре затворени съдове на тъмно място. Преди употреба прахът се вари във вода, прецежда се, отварата се смесва с малко сода или поташ и полученият разтвор се употребява за байцване.
Ако намазаната с орехов байц затоплена дървесна плоскост след изсъхване се намаже с разтвор от 10г калиев бихромат в 50 см3 кипяща вода, тя придобива червеникав цвят. Ако вместо калиев бихромат се употреби разтвор от разредена оцетна киселина или разтвор от зелен камък (железен сулфат), повърхността придобива сивкав оттенък.
Рецепта № 319. Друг вид кафяв байц
В 1л мека вряща вода се разтварят 50 - 100г кристална сода (сода за бъчви или сода за пране) или 25 - 50г поташ. След 10 мин. към разтвора се прибавя каселска кафява боя, която в продължение на 1 - 2 часа при слабо загряване оцветява содовия разтвор. След като изстине, бистрият разтвор се отлива или се прецежда. Употребява се за байцване горещ.
С този байц се наподобява американски орех върху липа, бреза и бял орех, а разреден с вода, служи за имитация на стар дъб и обикновен орех върху буков материал.
Рецепта № 320. Наподобяване на махагоново дърво
Полираната дървена плоскост от бреза, бряст, ела или бор се байцва с разредена азотна киселина и след това повторно се полира с оцветена политура от шеллак.
Рецепта № 321. Кафяв байц от калиев перманганат
Разтварят се 50г калиев перманганат в 1л топла вода. С този разтвор се намазва дървената плоскост посредством четка от лико или памучен парцал (четката от четина се поврежда).
Този вид байц трябва да се приготвя непосредствено преди употребата му, защото при стоене се променя. Ако байцваната, повърхност стане светла, байцването се повтаря, а ако е станала
много тъмна, тя може да се осветли, като се намаже с разредена солна киселина (10см3 солна киселина в 200см3 вода). След като се намаже със солна киселина, повърхността се измива с вода.
За да не се образуват петна при байцването с калиев перманганат, 5 мин. след това повърхността се избърсва с влажна гъба. Този байц е траен спрямо светлината и въздуха, но не и спрямо киселините, което му свойство се използва за рисуване (интарзия) върху байцваната повърхност.
Рецепта № 322. Байц от калцинирана сода и танин
Предназначената за байцване повърхност се намазва с раз-твор от 75г калцинирана сода или 35г поташ, разтворени в 1л вода. След като повърхността изсъхне, тя се намазва с разтвор на 60г танин в 1л вода. Цветът на байца се проявява след 30 до 60 мин. Този байц е добър за дъбов материал.
Рецепта № 323. Байц от зелен камък (железен сулфат)
Дървената повърхност се намазва с разтвор, приготвен от 200г зелен камък в 1л вода. След като изсъхне, повърхността се намазва с разтвор от 25г танин в 1л вода. Цветът на байца (тъмнокафяв до кафяво-черен), се проявява след 30 до 60 мин.
Рецепта № 324. Байцване с варно мляко
Ако дъбово или друг вид дърво, съдържащо повече танин, се намаже с варно мляко (гасена вар) и се остави да изсъхне, то се оцветява светлокафяво. Ореховото дърво става зеленикаво-кафяво.
Рецепта № 325. Оцветяване с амонячен разтвор
Ако се намажат с 12% -ен разтвор от амоняк дъбови, орехови или други дървени плоскости, съдържащи повече танин, те се оцветяват сиво-кафяво. Байцването с газообразен амоняк става по-равномерно, тъй като трй прониква по цялата повърхност еднакво и не се образуват петна. За тази цел шлайфаният и добре почистен предмет се поставя в плътно затварящ се сандък или в малка стаичка и се излага на действието на амонячни пари в про-дължение на 18 - 24 часа. Необходимият за целта газообразен амоняк се получава от 25% -ен амонячен разтвор, който се разлива в чинийки, поставени в сандъка или в стаичката около предметите за байцване. При студено и влажно време амонякът излита от разтвора по-трудно и за да се ускори отделянето му, в чинийките се поставя по една бучка негасена вар. Ако дървото
не съдържа достатъчно танин или ако искаме то да се оцвети по-тъмно, предварително го намазваме с разтвор от 100г танин в 1л вода и го оставяме да изсъхне, преди да го подложим на действието на амонячните пари.
Забележка. Концентрираният 25% -ен разтвор от амоняк отделя пари, които силно дразнят очите и носа. Поради това е необходимо да се работи с марлена маска и гумени ръкавици.
