Природните багрила биват от растителен и животински про-изход. Растителните багрила се съдържат в корените, кората, дър-весината, листата, плодовете и цветовете на различни растения. Извлечени чрез изваряване с вода, кисели или алкални разтвори, тези багрила са способни да оцветяват различни видове текстилни влакна, кожи, дървесина, хранителни продукти и др. Много от тях са отличават с изключителната си трайност към действието на слънчевата светлина и към пране, поради което и днес не са загубили значението си в редица производства, каквито са на-пример килимарството, хранителната промишленост, парфюме-рийното производство, кожарството и др.
Повечето от природните багрила багрят текстилните прежди и тъкани с помощта на т.нар. „стипцовки" или „закрепители" на багрилото. Това са разтвори на метални соли, най-вече стипца, син камък и др. Има обаче и природни багрила, които багрят па-мучните тъкани направо (директно). Без стипцовка преждите придобиват в повечето случаи бежов или светло-кафяв цвят.
Багренето на текстилните изделия - прежди и тъкани, с при-родни багрила се извършва в следния ред:
1. Извличане (екстрахиране) на багрилото
Растителните су-ровини - кори, корени, дървесина, листа, цветове, семена, плодове или цялото растение, се надробяват или се нарязват ситно, заливат се и се държат накиснати 30 - 40 мин. в топла мека, омекотена или дъждовна вода (1-2л вода на 100г материал). След това се варят на слаб огън в продължение на 1-1,5 часа в здрав емайлиран съд (без ръжда и налепи). Ако водата е твърда, багрилото може да се отдели и да падне на дъното на съда във вид на утайка. Ето защо най-добре е да се използва дъждовна или снежна вода. За по-пълно извличане на багрилото на всеки литър вода се прибавя по 1 чаена лъжичка сода бикарбонат. Отварата се оставя да изстине, след което течността с извлеченото багрило се отлива или се прецежда през рехава тъкан, а остатъкът от растението се залива още веднъж с 1л вода и се вари 1 ч. Двата разтвора се смесват и се употребяват за багрене. За извличане на багри-лото могат да се използват както пресни, така и изсушени растения. При багрене с извлек от пресни растения се получават по-ярки и по-силни тонове. Растенията трябва да са сушат на сянка, за да се запази естественият им цвят.
2. Предварителна подготовка на материала за багрене
Предназначените за багрене с природни багрила материали се подлагат на предварителна подготовка съгласно следните рецепти:
за памучните и ленените - рецепти № 186 - 189; за вълнените - рецепти 198 - 200, за копринените - 207 - 208 и за синтетичните - 214.
За да се получи равномерно оцветяване на преждата, тя може да се подготви предварително и по следния по-прост начин:
Преждата се намотава на гранчета по около 100-150 г. За изпирането на 1 кг прежда е необходим около 1 калъп сапун за пране, който се настъргва и се разтваря в малко гореща вода. Полученият разтвор се излива в 20-50 л топла дъждовна или снежна вода (или омекотена вода) и се разбива на пяна. Преждата се изпира в част от този разтвор, като често се преобръща, без да се извива или трие, за да се избегне степването й. Сапуненият разтвор се сменя 2-3 пъти. За да не потъмнее преждата, водата не трябва да е много гореща.
Вълнените прежди със сив оттенък преди багрене трябва да се избелят, ако искаме да се получи желаният чист цвят. За да се избелят гранчетата прежда се изваряват в продължение на 20-30 мин. в разтвор от детски сапун иди като към сапунения разтвор се прибави за всеки литър течност по 2-3 г сода за пране. При изваряването трябва да се следи преждата да е покрита напълно с вода. След като се изпере, тя се изплаква най-напред с топла, а след това и с хладка вода до пълното отстраняване на сапуна.
3. Стипцоване
Стипцоването на текстилните материали, предназначени за багрене, се състои в напояването им с разтвор на
съответния закрепител (стипцовка) - най-често обикновена стипца, меден сулфат (син камък), железен сулфат (зелен камък), калиев бихромат, никелов сулфат, никелов ацетат, алуминиев сулфат и др.
При употребата на различни стипцовки едно и също растително багрило дава различни оцветявания. За по-светли тонове като закрепител се употребява стипца, а за по-тъмни тонове - син камък, зелен камък, калиев бихромат или танин (счукани дъбови шикалки). В някои случаи като стипцовка могат да се използват и готварска сол, оцет, пепел от брезови дърва, разсол от кисело зеле (зелев сок) и др.
Известни се три начина за стипцоване.
Най-разпространен и най-удобен е този начин, при който стипцоването и багренето се извършват едновременно. За 1 кг прежда са необходими: 40г обикновена стипца (купува се от аптеките) или 10г
син камък, или 5г зелен камък (в зависимост от това, какъв цвят желаем да получим). Стипцовката се разтваря в 2-3л топла мека или дъждовна вода, разбърква се и се налива в 20-22л също такава вода, в която е извлечено багрилото от 1кг от багрещото растение. В така приготвената багрилна баня се поставя предварително умокрената в мека вода прежда или тъкан, които до завирането ла разтвора трябва от време на време да се преобръщат. Банята се загрява на слаб огън и багренето продължава около 1 ч.
Обагреният материал се оставя да се изцеди свободно, изплаква се и се суши на топло.
Другият начин се състои в предварително стипцоване на материала, което ее извършва по следния начин (за 1 кг прежда):
В здрав емайлиран съд (тенджера) се наливат 12-15 л дъждовна, снежна или омекотена вода и към нея се прибавят:
за светли тонове: стипца - 15-20г, или син камък - 3-5г, или зелен камък - 1-2 г;
за средни тонове: стипца - 20-30 г, или син камък 5-8 г, или зелен камък - 2-3 г;
аа тъмни тонове: стипца - 30-40 г, или син камък - 8-10 г, или зелен камък - 3-5 г.
Разтворът се загрява до 25-30°С ив него се потапя предва-рително умокрената с вода прежда. Температурата се повишава до 85-90°С и преждата се вари в продължение на 50-60 мин. при често преобръщане. Обработеният (стипцованият) материал се изцежда, без да се изплаква и извива, и се потапя в студена отвара от багрилото, която се загрява бавно на слаб огън, докато температурата й се повиши до около 90°С и в това състояние се поддържа 50-60 мин. Обагреният материал се изплаква най-напред с топла, а след това с хладка вода, оставя се да се отцеди, без да се извива, и се суши в топло помещение.
Третият начин е стипцоване след предварителното обагряне. Преждата се умокря старателно с мека хладка вода и се поставя в багрилната баня, като се вари около 1 ч. Изважда се от банята, в която се прибавя при бъркане разтворената в малко вода стипцовка, общият разтвор се прецежда, преждата наново се потапя в него и се вари около 30 мин. Обагрената прежда се оставя да престои в багрилната баня докато тя изстине напълно. След това се изважда и се изплаква с топла вода, в която се прибавя малко оцет (1 супена лъжица оцет на 10 литра вода). Това може да се приложи и при горните два начина на багрене.
Обагрената прежда се оставя да се отцеди и се суши надяната на дървена точилка в топло помещение, тъй като на студено се вкоравява.
Оттенъкът на цвета при различните начини на стипцоване на преждите е различен. При предварителната стипцовка той е по-тъмен и интензивен.
Рецепта № 219. Багрене с листа от бреза в ярко-жълт цвят
100 г прежда се варят около 30 мин. в разтвор от 4-5г обикновена стипца в 2л дъждовна вода. Багрилната баня се приготвя 500г прясно набрани листа от бреза, които се варят в 3-4л дъждовна или омекотена вода около 1 час. (Сухите листа от бреза предварително се киснат 24 ч в мека топла вода и след това се варят 3-4 часа). Отварата от листата се прецежда през марля или гъсто сито и в нея стипцованата прежда се багри, като се вари около 60 мин. Изплаква се с топла вода, а после със студена, отцежда се и се суши в топло помещение.
Рецепта № 220. Багрене с шишарки от ела в бежов цвят
1500г зелени или зрели елови шишарки се надробяват на ситно и се варят в 3л дъждовна или мека вода 3-4 часа. Получената отвара се прецежда и в нея се разтварят при бъркане 4-5г обикновена стипца. 100г прежда се умокрят и се потапят в багрилната баня, където се варят около 40-50 мин. За да се получи по-тъмен оттенък, в банята се прибавят 2-3г син камък, разтворени в половин чаша хладка вода, и преждата се багри още 30 мин. при кипене.
Рецепта № 221. Багрене с люспи от стар кромид лук
а. В оранжев цвят. 400г сухи люспи от стар кромид лук се накисват в продължение на 6-7ч в 3л дъждовна или омекотена вода, след което, без водата да се прецежда, преждата се багри в нея 2ч при врене.
б. В тъмножълт цвят. 4-5г обикновена стипца се разтварят в 1л дъждовна или омекотена вода и в получения разтвор се варят 100г прежда на слаб огън около 20-30 мин. Отделно се варят 800г сухи люспи от стар кромид лук в дъждовна вода 2-3 часа, отварата се прецежда и в нея преждата се вари около 1 час.
По-важни багрилни растения
|
Вид растение |
Кога се събира |
Вид на стипцовката |
Цвят |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
|
Бреза, листа |
първата половина на лятото |
предварителна със стипца |
Ярко-жълт |
|
следваща с калиев бихромат |
Зелено-кафяв |
||
|
Липа, опадали листа |
есен |
предварителна със син камък |
жълт |
|
Клен, опадали листа |
есен |
предварителна със зелен камък |
Пурпурно-червен |
|
Трепетлика, опадали листа |
есен |
предварителна със син камък |
кафяв |
|
следваща с калиев бихромат |
зелен |
||
|
едновременна със зелен камък |
сив |
||
|
Елха, шишарки |
пролет, преди да се появят листата |
едновременна със син камък |
кафяв |
|
последваща със зелен камък |
черен |
||
|
Ела, листа млади шишарки стари шишарки |
пролет пролет пролет |
едновременна със син камък |
зелен |
|
едновременна със стипца |
бежов, кафяв |
||
|
едновременна със стипца |
жълт |
||
|
Дива ябълка (киселица), опадали листа |
есен |
едновременна със син камък |
жълт с кафеникав оттенък |
|
предварителна със стипца |
Тъмно-червен |
||
|
Дива ябълка (киселица), опа дали листа и риган (суха билка) |
есен лято |
следваща с калиев бихромат |
Тъмно-малинов |
|
Дива череша, зрели плодове, презрели плодове |
лято лято |
Без стилцовка |
червен |
|
Предварителна със син камък |
жълт |
||
|
Нар (кори) |
есен |
следваща, със син камък |
черен с кафеникав оттенък |
|
Киселец (корени и листа) |
пролет |
едновременна, с калиев бихромат |
вишнев |
|
Риган |
по време на цъфтеж |
Без стипцовка |
розов |
|
предварителна, със син камък |
черен |
||
|
Пелин (цялото растение) |
лято |
следваща със стипца |
лимонен ожълт |
|
следваща с калиев бихромат |
зелен |
||
|
Бял равнец (цялото растение) |
първата половина на лятото |
предварителна, със син камък |
жълт |
|
следваща, с калиев бихромат |
зелен |
Обагрената прежда се изважда от банята, след като изстине, изплаква се последователно с топла, а след това и с хладка вода, отцежда се и се суши на топло.
Рецепта № 222. Багрене с коприва в бежов цвят
100 г прежда се потапя в разтвор от 4г обикновена стипца в 2л вода и се изварява в него около 30 мин. Отделно се варят 500г листа от сушена коприва в 3л дъждовна вода в продължение на 3-4 часа. Отварата се прецежда и стипцованата прежда се вари в нея на слаб огън около 1 ч. Следва изплакване, отцеждане и сушене в топло помещение.
Рецепта № 223. Багрене с листа от дива ябълка (киселица) в жълт цвят с кафяв оттенък
300г опадали листа от дива ябълка се накисват в 3л дъждовна или омекотена вода и се варят в продължение на 1,5-2 часа. Отварата се прецежда и към нея при бъркане се прибавят 2г син камък, разтворен в 1 чаша хладка вода.
100г прежда се умокрят и се потапят в багрилната баня. Вари се на слаб огън около 60-70 мин. След като банята изстине, преждата се изплаква с хладка вода, отцежда се и се суши на топло.
• Прецедената и подкислена с малко лимонена киселина отвара от къпини багри вълнени материали вишнево-червено.
• Отлежалата няколко дни отвара от 1кг дюлеви листа багри памучни материи (0,5кг) в бежов цвят.
Ако към горната отвара се прибави малко стипцовка от син камък (3г разтворени в малко вода), тя багри естествената коприна също в бежов цвят.
• Водният извлек от липов цвят, получен след 2-3 дневното му киснене в мека вода, багри копринените материи в светло-розово.
• Отвара от цветовете на лайката багри естествената коприна в светло-жълт цвят.
• Отвара от цветовете на жълтия минзухар багри материи от естествена коприна в приятен оранжев цвят с жълт оттенък.
Рецепта № 224. Багрене с багулник (блатна трева) (Ledum palustre) в бежов цвят или в розово
500г вейки от растението се накисват в мека вода едно денонощие и в получения извлек преждата се вари 3-4 часа. Тя се оцветява бежово. Ако към отварата се прибави 1 чаена лъжичка готварска сол, преждата се оцветява в розово. След охлаждане тя се изважда от багрилната баня и без да се изстисква,се суши на топло.
Рецепта № 225. Багрене с багулник в зелено
А. Стипцоване на материала. 300г прежда се варят около 2 часа в разтвор от 30г калиев бихромат в 3-4л мека вода. След това преждата се изважда и суши, без да се изстисква.
Б.Багрене. 1200г от растението се варят 3-4 часа в 3-4л мека вода. Отварата се отлива и след като изстине, в нея се поставя стипцованата прежда, като се вари около 50-60 мин. След това тя се отцежда, без да се извива, и се суши на топло.
Рецепта № 226. Багрене с багулник в сиво с кафеникав оттенък
А.Стипцоване. 300г прежда се варят около 30 мин. в разтвор от 15г обикновена стипца в 2-3л мека вода. След това преждата се изважда и се суши , без да се извива.
Б.Багрене. 400г вейки от багулник се варят 3-4 часа в 3-4л мека вода. Отварата се прецежда през рехава тъкан и в нея се багри стипцованата прежда, като се вари около 1 час. След това преждата се изплаква и без да се извива, се суши на топло място.
Растения, с които могат да се багрят прежди и тъкани от вълна, памук и лен
Елови кори. С тях се багрят вълнени материи в черен цвят. Ситно счукани, предварително изсушени елови кори се поставят в емайлиран съд и се варят 2-3 часа в дъждовна вода (или омекотена вода). Съдът се оставя да изстине, бистрата отвара се отлива, разрежда се с 10 -кратно количество мека вода, загрява се до 30 - 40°С и преждата се багри по начините, описани по-горе.
Листа от шестил (остролистен клен). Чрез варене на листа от шестил се получава багрило, което багри без стипцовка вълнени прежди за килими в жълт цвят, а със стипцовка от железен сул-фат (зелен камък) се получава почти черно (бозаво) оцветяване.
Червена ружа. Изсушените венечни листа на ружата съдър-жат червено-виолетово багрило, с което се багрят вълнени и ко-принени тъкани, вино, ликьори и др.
Огнивче. Отвара от цветовете със стипцовка от алуминиев сулфат багри вълнени и копринени тъкани в траен златисто-жълт цвят.
Венче (лисича трева). Отвара от корените на растението багри копринени материи в пепеляво-сив, а със стипцовка - в сиво-зелен или гълъбово-син цвят.
Кисел трън (бодлив храст). С отвара от кората, клонките или листата се багрят вълнени тъкани в хубав и траен жълт цвят.
Бутрак. Отвара от стъблата и листата багри вълната в ярко-жълт цвят.
Невен. Отвара от венечните листа на невена багри вълна и коприна в ярък оранжев цвят.
Калуна. Отвара от клонките багри вълна и коприна в кафяв цвят.
Синя метличина. Отвара от цветовете багри памучни и вълнени материи в син, а с прибавка на цвят от див мак - във виолетово-син цвят.
Жълта млечка. Отвара от стръковете и цветовете багри вълнени материи в тъмно-бежово, а със стипцовка от алуминиев сулфат или алуминиев ацетат - в оранжево.
Дрян. Отвара от прясно счукани кори от стъблото на дряна багри вълна в бежов цвят.
Глог. Отвара от листата, кората и корените багри вълнени, копринени и памучни материи в кафяв цвят. Смесена с отвара от люспите на стар кромид лук багри в керемидено-червен цвят, а с отвара от кори на дива круша - във вишнево-червено.
Обикновена ралица. Отвара от венечните листа багри вълнени и копринени материи в син цвят.
Зърнастец. Отвара от кората и неузрелите плодове багри вълнени и копринени материи в трайни жълти цветове; отвара от узрелите плодове - в зелено; отвара от презрели плодове - в пурпурно-червено и от изсушени плодове - в кафяво.
Мъждрян (бял ясен). Отвара от кората багри вълна и коприна в черен, гълъбово-сив и кафяв цвят.
Жълта резеда. Отвара от връхните части на стъблото багри коприна в траен на светлината и на атмосферни влияния, но по-малко траен на пране жълт цвят.
Еньовче. Отвара от корените на растението багри памучни, вълнени и копринени материи в тъмно-кафяв цвят, а отвара от цветовете - в жълто-зеленикаво (тревисто зелено).
Багрилна жълтуга. Отвара от облистените върхари и цветовете багри вълнени, копринени и ленени материи в жълт цвят.
Бръшлян. Отварата от млади клонки се употребява за багрене на вълнени и копринени материи в зелен цвят, а с по-голяма концентрация - в кафяво.
Ракитник. Отвара от младите клонки и листата багри вълнени и копринени материи със стипцовка от зелен камък в черно-кафяв цвят, а отвара от плодчетата - в жълк
Бял оман. Отвара от сухите корени на растението багри вълнени и копринени тъкани в син цвят.
Орех. Отвара от зелените обвивки на плодовете, a също и oт листата и от кората на стъблото багри памучни и вълнени материи в тъмно-зелен до черен цвят. (Студената отвара се е употребявала за боядисване на коси в тъмно-кафяв цвят.)
Знездан. Отвара от цветовете багри вълнени и копринени материи в светло-жълт цвят.
Здравец. С воден извлек от корените на здравеца се багри бяла вълнена прежда в приятен кафяв цвят. Ако корените се накиснат в 2% -ен воден разтвор на син камък, се получава хубава кафява боя за багрене на тъкани в по-тъмен цвят.
Горски слез. Отвара от цветовете багри вълнени материи в синкаво-червен цвят, а със стипцовка от желязно-амониева (же-лязна) стипца - в сив цвят.
Риган. Отвара от стръковете на ригана по време на цъфте-жа му багри вълнени материи със стипцовка от зелен камък в черен цвят.
Драка (христов трън, чалия). Отвара от зелените плодове багри вълнени и копринени тъкани от жълтеникаво с розов оттенък до жълто-кафяво (в зависимост от концентрацията на багрилната баня).
Винобой (ашик-боя). Отвара от плодчетата на растението багри вълнени и копринени материи в червен цвят.
Круша. Отвара от корите на крушата багри вълнени и копри-нени иматерии в кафяв до черен цвят (в зависимост от концен-трацията на багрилната баня).
Обикновена пача трева (троскот). Отвара от корените на растението багри вълнени и копринени тъкани в син цвят, а отвара от стъблата и листата - в жълт.
Кървавиче. Отвара от коренищата на растението багри па-мучни, вълнени и копринени тъкани в червен цвят.
Трепетлика. Отвара от кората на стъблото багри памучни, вълнени и копринени тъкани в трайно жълт цвят.
Бяла топола - вж. Трепетлика.
Черна топола - вж. Трепетлика.
Зърника. Отвара от зрелите плодове на растението багри памучни, вълнени и копринени материи в зелен цвят; от презрелите плодове - в пурпурно-червен, а от сухите - в кафяв. Цветовете са трайни на пране и слънчева светлина.
Странджанска зеленика (рододендрон). Отвара от клонките на растението багри вълнени материи в зелен цвят.
Дъбилен шмак (синилийска смрадлика). Отвара от листата багри вълна и коприна в черен цвят, отвара от плодовете - в червен, а отвара от кората на стъблото - в жълт.
Багрилен брош. Отвара от добре счукани корени и коренища багри вълнени материи в приятен червен цвят с оттенъци от портокалово-червено до вишнево.
Бъзовина (черен дървовиден бъз). Отвара от плодовете на бъза багри копринените материи в маслинов цвят. Употребява да се е и за боядисване на коси в същия цвят.
Врабчови чревца (вражалка, звездица). Отвара от надземната част на растението багри вълнени материи в син цвят.
Брей. Отвара от младите клонки се употребява за багрене на вълнени материи в червен цвят.
Подъбиче, червено подъбиче. Отвара от корените багри вълнени и копринени материи в сив цвят; с различни стипцовки вълната се багри в кафяв и тъмно-кафяв цвят.
Бяло подъбиче, бяла сухарка. Отвара от корените багри вълнени u копринени тъкани в зависимост от концентрацията на багрилната баня в ръждиво-кафяв до кафяв цвят, а със стипцовка - в тъмно-зелен цвят.
