Алергичните болести са едни от най-разпространените в света. Смята се, че 10—20% от населението страда от едно или друго алергично заболяване. Не случайно те се наричат болести на нашето време, болести на цивилизацията. Причините за широкото разпространение на алергичните болести са разнообраз-ни — индустриализацията и химизацията на производството, въздействието на замърсената околна среда, широкото използуване на медикаменти, динамиката и напрежението на съвременния живот (нервно-психични стресове), наследствено предразположение и пр. Кожата като орган, изложен непосредствено на най-различни алергизиращи контактни въздействия, реагира с чести и разнообразни прояви на свръхчувствителност.
Какво е алергия? Това понятие, което придоби такава широка известност, означава променен начин на реагиране на организма — най-често повишена чувствителност (свръхчувствителност) към различни вещества. При алергичните болести често се наблюдава наследствена предразположеност. Алер-гизиращите организма вещества се наричат алергени. Алерге-ните притежават способността да предизвикват в организма на предразположените лица образуването на специални белтъчни вещества, наречени противотела (антитела). При повторен контакт на организма с алергена последният се свързва с образуваните вече антитела, в резултат на което се получава реакция на свръхчувствителност (алергия), изразяваща се в различни клинични прояви. Алергичната реакция се разиграва в различни органи и системи (храносмилателна, дихателна, кожа, лигавици) и в зависимост от това се оформят признаците на едно или друго алергично заболяване. Когато алерге-нът попадне в носната лигавица или бронхитс, развиваа се алергична хрема или белодробна астма, а при засягане на ко-жата - копривна треска, екзема и др. Най-чeстите алергени, отговорчни за алергичните болести у човека, са на пърно мя-сто хранителните алергени (месото, рибата, яйцата, млякото, бобовите храни и др.). На второ място са алергениге, които, се вдишват (прашецът от цветя, треви, пера, домашен прах и др.). Различни бактерии и гъбички също могат да причинят прояви на свръхчувствителност. Редица химически вещества — бои, урсол, формалин, хромови соли, живак, машинни и смазочни масла, прахове за пране и миене и пр., при контакт с кожата предизвикват възпалително-алергични процеси — най-често дерматити и екземи. Особено широко разпространение добива днес алергията към лекарствени средства и по-специално към антибиотици, аспирин, аналгин, хинин и др., които могат да причинят освен кожни обриви и общи тежки поражения (напр. алергичен шок). Някои лица са алергични към фи-зикални въздействия — студ, топлина, слънчеви лъчи и т. н.
Излечими ли са алергичните болести? На този въпрос трябва да се отговори утвърдително. Основен момент в предпазните и лечебните мерки при алергичните болести е търсенето и отстраняването на алергените. Когато това е невъзможно (напр. домашен прах, цветен прашец и др.), лекарят алерголог ще приложи по-специални методи на лечение.
Как да се предпазим от алергичните болести? Ето някои основни насоки и препоръки:
При непонасяне на някои храни, като свинско месо, риба, яйца, ягоди и др., да се следи дали отстраняването им води до подобряване на състоянието.
Да не се забравят възможните алергични увреждания на кожата по контактен път от най-различни средства — тъкани, козметични изделия, сапун, лекарства и др.
Да се има предвид ролята на професионалните дразнители— химични вещества, смазочни и машинни масла, бои, вдишване на пари от токсични продукти и др.
Да се мисли винаги за възможност от алергия спрямо лекарства — на първо място антибиотици, аспирин, хинин, аналгин, сулфонамиди и др.
Да се наблюдава има ли сезонност в появата на алергичното състояние — например влошаване през пролетта (когато цъфтят цветята, тревите и дърветата), изразено с хрема, кихане, кашляне, задушаване.
Да се наблюдава има ли свръхчувствителност към т. нар домашни алергени — домашен прах, пух, пера, цветя, бои, инсекти и др.
Да се обръща винаги внимание върху общото състояние на организма, на предшествуващи и съпътствуващи заболявания от страна на редица органи и системи - стомах, черва, черен дроб, наличие на гнойно-възпалителни огнища, състояние на неорвната система, нарушения в работата на жлезите с вътрешна секреция и пр.