Алегичните болести при детето

През последните няколко десетилетия алергичните заболявания зачестиха, като нерядко се засягат и децата в ранната възраст. За това допринасят замърсяването на околната среда, изкуственото хранене на кърмачетата, излишното претоварване с лекарства.
В основата на алергичните болести стои повишената чувствителност към редица вещества, с които детето често влиза в контакт. Тези вещества се наричат алергени.
Броят на алергените е много голям. Едни от тях произхождат от растителното царство (цветен прашец, ягоди, малини, редица зеленчуци и треви), други имат животински произход (мляко, млечни продукти, яйца, месо, риба, раци и др.). Алергени могат да бъдат някои микроби и плесени, редица лекарства и химични вещества. Не трябва да се забравят и дразнещите вещества, отделени при ухапването от различни насекоми (комари, оси, пчели, паяци и др.). Алергените проникват в организма най-често през дихателните пътища, по-рядко през храносмилателния канал, през кожата или при инжектиране.
У кърмачетата и малките деца най-голямо значение имат хранителният и дихателният път на проникване на алергените.
От предразполагащите фактори на първо място трябва да се споменат наследствените. При голям процент от децата с упорити алергични болести се дават сведения за срещането на тези болести у роднините. Родителите трябва да съобщават на лекаря за фамилното срещане на алергичните заболявания, защото това има голямо значение за предпазването и лекуването на болните деца.
Вторият предразполагащ фактор е честият контакт на детето с алергените. Колкото по-често се повтаря контактът с тези алергени, толкова по-голяма е вероятността за увеличаване чувствителността на организма и за появата на алергично заболяване.
Отначало децата са чувствителни към един алерген, а по-късно стават чувствителни към много алергени. За родителите е от съществено значение да знаят, че отстраняването на алергените в обкръжението на детето е най-ефикасното предпазно и лечебно средство при тези трудно поддаващи се на лечение заболявания.
Съществуват много лаборатории методи и проби, чрез които се доказват алергените, но повечето от тях не дават категоричен и абсолютно точен отговор. И затова наблюдателността на родителите може много да помогне на лекаря. Когато майката установи, че всяка вечер при лягане на детето върху пухена възглавница се появява упорита кашлица и затруднено дишане, голяма е вероятността алергените да се съдържат в перушината, с която е напълнена възглавницата. В други случаи майката забелязва, че всяка пролет при цъфтене на определени треви и дървета детето получава зачервяване на очите и мъчителна хрема. Явно е, че у детето има алергична (сенна) хрема, породена от цветен прашец. В трети случаи детето след употреба на шоколад получава копривна треска (уртикария), която най-вероятно е свързана с повишена чувствителност към този обичан от децата сладкиш.
При децата с алергични прояви родителите имат и едно друго важно задължение. Те трябва да уведомяват за това лекаря особено когато предстои имунизация или предписване на лекарства (напр. антибиотици). Така могат да се предотвратят някои тежки алергични реакции.
Лечението на алергичните заболявания е свързано с много трудности. Съществуват стотици лекарства, които помагат за облекчаване на острите и тревожни алергични прояви. Тези лекарства (напр. кортизоновите препарати и др.) не бива да се прилагат дълго време и без контрол и наблюдение от лекар, защото могат да доведат до прояви на лекарствена болест.
Профилактиката на обострянията на алергичните заболявания е също така трудна. Някои препоръки за нейното провеждане могат да се представят в следния ред.
1. Стаята, в която детето пребивава, трябва да се освободи от предмети, които задържат прах. Подът да не е достлан с килим, черга или мокет, а да бъде гладък и удобен за изтриване (1-2 пъти дневно) с чист влажен парцал. Всички предмети (креватчето на детето, прозорците, етажерката, печката, масата и др.) също трябва да се изтриват с влажен парцал 2 пъти дневно. Не се препоръчва метене с метла или почистване с прахосмукачка. Особено важно е в стаята да няма предмети, които не могат да се изтриват с влажен парцал. Под леглото да не се поставят никакви вещи, защото те задържат прах. Дюшекът и въз-главницата да бъдат направени от дунапренова материя и покрити с пликове от памучна материя. Одеялата също трябва
да се поставят в пликове от памучна материя. В облеклото на детето да се избягва употребата на синтетични, кожени и влакнести материи. При обличането на нови дрехи в продължение на 1-2 седмици да се следи как ги понася детето и показва ли някакви алергични реакции (сърбеж, хрема, обрив, кашлица и др.). Ако чрез специални изследвания лекарят установи, че детето е чувствително към косми от кучета и котки, те трябва да бъдат отстранени от дома. Трудно е да се отстранят всички алергизиращи организма прахови субстанции, но достатъчно е да се намали тяхното количество. Не трябва да се забравя тютюневият дим. Особено вреден е той за децата, предразположени към астматичен бронхит и бронхиална астма. В семействата, в които родителите пушат, децата боледуват неколкократно по-често от катари на дихателните пътища и от астма.
2. Около децата с алергични заболявания трябва да се създава спокойна и оптимистична обстановка. Това помага на детето по-безболезнено да преодолее алергичния пристъп. Децата,
страдащи от упорити алергични болести, често показват повишена раздразнителност. Немалко за това допринася неспокойствието на родителите, които обграждат с прекомерни грижи и внимание тези деца. Редица автори в подобни случаи даже препоръчват детето временно да се отдели от родителите и да се настани в спокойна обстановка на село или в санаториум.
3. При децата с астматичен бронхит внимателното и постепенно закаляване може да разреди пристъпите. Същото се постига и чрез ежедневна дихателна гимнастика (дълбоки вдишвания и удължени издишвания).
4. Курортолечението, климатолечението и санаториалното лечение също помагат за намаляване честотата на алергичните прояви. Предпочитат се закътаните от ветрове планински курорти и по-рядко морските курорти. Режимът, прилаган в тези курортни заведения, трябва да продължи и при връщането на детето в дома, за да се избегне появата на пристъп веднага след завръщането.
5. Честото повтаряне на алергичните прояви принуждава родителите, а в някои случаи и лекарите да прибягват до даването на много излишни лекарства, които в някои случаи засилват склонността към алергични реакции. Нашата препоръка е децата с алергични заболявания да не се претоварват с много лекарства.
6. Не на последно място стоят хигиенният и хранителният режим. Не е необходимо да се внасят значителни ограничения в храненето. Първото важно изискване е децата да не се претоварват с обилни количества храни, което довежда до затлъстяване и до склонност към алергични реакции. Храните, към които детето показва чувствителност (мляко, консервирани меса, какао, шоколад и др.), трябва да се избягват. В менюто трябва да се включват сурови плодове и зеленчуци и сокове от тях.
Количеството на солта да бъде намалено, а също така да се избягват силно дразнещите подправки.