Броят на слънчевите дни през ноември значително намалява, понижават се почвената и въздушната температура, падат първите слани, появяват се мъгли, преобладава облачно време с превалявания.
Средната месечна температура в Северна България и Тракийската низина е 5-8 °С, по Черноморието и долината на Струма - 8-10 °С и по високите полета - между 4-5 °С. Най-ниските (температури варират от -1 до -6 °С, а най-високите - от 18 до 23 °С. Месечната сума на валежите за по-голямата част от страната е 40-70 1/m2, а за планинските райони - 70-100 л/м2 През ноември при по-добра почвена влажност, валежи и напояване може да се постигне голяма активност на растежа на корените. Това създава условия за по-добро запасяване на дърветата, като се имат пред вид синтезиращите функции на активните коренчета.
Агротехнически мероприятия
а. В разсадниците
- Откриват се маточните растения в маточниците. Всички - вкоренени и невкоренени - издънки се изрязват с ножица или остър нож колкото е възможно по-ниско. Ако маточните храсти са слаби, оставят се 1-2 издънки за тяхното засилване. След изрязване на издънките, майчините растения се покриват с почва за предпазване от зимни студове.
- Изваждат се подложките от семенилищата след приключване на вегетацията иа растенията. Ако листата не са окапали, те се събарят с ръка или чрез пръскане с дефодианти (0,1-0.2 % калциев хлорид, 0,4 % манганов хлорид, 0,075 % ендотал, 1,5 % селинон, 1,5 разтвор от син камък и др.).
Подложките, отглеждани в ленти или редове, се изваждат меканизирано с плуг ВПН-2.
- Извършва се сортиране на подложките по БДС 1033-52, хато слабите, недоразвилите се и прерасналите се отделят (табл, 2)
Таблица 2
Сортиране на подложки по БДС 1033-52
| Вид на подложката | Качество | Дебелина на кореновата шийка, cm | Разклоненоест на кореновата система | Дължина на коренчетата, см |
| Семкови - семенни | I | 6-10 | 3-4 скелетни корена и достатъчно обрастващи коренчета | 15-16 |
| II | 4-5 | два скелетни корена и достатъчно обрастващи коренчета | 15-16 | |
| Семкови - клонови | I | 6-12 | 5-6 брадички с по 2-3 коренчета | 10-12 |
| II | 4-5 | 2-3 брадички с по 1-2 коренчета | 10-12 | |
| Костилкови - семенни | I | 6-9 | 3-4 скелетни корена и обрастващи коренчета | 15-16 |
| II | 4-5 | два скелетни корена и обрастващи коренчета | ||
| Костилкови - клонови | I | 6-12 | 3-4 брадички с по 2-3 коренчета | 10-12 |
| II | 4-6 | две брадички с но 1-2 коренчета | 10-12 | |
| Черупкови | ||||
| Лешник, бадем | I | 7-12 | 3-4 скелетни корена и обрастващи коренчета | |
| Кестен | II | 5-6 | 2 скелетни корена и обрастобрастващи коренчета | |
- В питомник първа година се засаждат подложките. Почвата трябва да бъде предварително добре подготвена. Разстоянията на засаждане зависят от овощния вид. Обикновено те са 80x20 cm, а за ореха - 100x25-30 cm. При механизиране на практиките междуредовите разстояния се увеличават на 150 cm.
Семенните подложки се засаждат 1-2 cm по-дълбохо от кореновата шийка, а вегетативните - на 18-20 cm дълбочина, независимо от дължината на обраслата с корени част.
След засаждането подложките се поливат и за гърлят на височина около 10 cm, за да се запази влагата и по-сполучливо да се извърши окулирането,
- Останалите, незасадени в питомника подложки, се съхраняват до пролетта на запазено от ветровете място, отдалечено от стопански сгради. Корените се заравят с рохкава и влажна пръст и се заливат обилно с вода.
Фиг. 7. Скоба за изваждане на овощни дръвчета
- Засаждат се нови маточници. Предпочита се лека, влагоемна, дълбоко обработена почва, наторена с 4-6 t оборски тор, 100-150 kg суперфосфат и 50-60 kg калиев сулфат на декар. Растенията се засаждат на разстояние 1,8-2,0 m между редовете и 35-60 cm вътре в редовете и дълбочина 25-30 сш. След засаждането надземната част се изрязва на около 20 cm над земната повърхност.
- Посяват се семената в семенилището. Семената на ябълката и крушата не се стратифицират предварително, а на дребните костилкови (махалебка, джанка, вишня) се стратифицират във влажен пясък в продължение на два месеца, за да се индуцират процесите на следберитбеното дозряване.
Почвата се наторява предварително с 4-5 t/dka оборски тор, изорава се на 30-35 cm и се подравнява, като се довежда до градинско състояние.
- Изваждат се, сортират се и се съхраняват овощните дръвчета.
Изваждането се извършва след приключването на вегетацията с тракторен плуг ВПН-2, агрегатиран към трактор ДТ-54, с хидравлична навесна уредба или специална скоба (фиг. 7).
Сортирането на дърветата се извършва според изискванията на БДС, като годните се завързват на снопчета (по 25 броя), поставя се етикет с наименованието на сорта и вида на подложката.
Дръвчетата се съхраняват на равно, отцедливо място, защитено от ветровете, далеч от стопанските постройки и сеновалите, поливат се, за да може почвата добре да прилепне към корените.
- Събират се резници за калеми за пролетно присаждане. Обикновено резниците се вземат от южната част на короната на дърветата. Те се навързват на снопчета по 25 и се съхраняват във влажен пясък на сенчесто място в хладни избени помещения или в хладилни камери.
- Полагат се грижи за стратифицираните семена. Когато стратифицирането се извършва в закрити помещения, регулират се температурата и влагата, а когато е на открито, притъпква се снежната покривка.
В края на месеца започва подготовката за присаждане на маса.
б. В овощните насаждения
- В младите овощни насаждения се отчита броят на пропадналите дръвчета и се изготвя план за попълване на празните места по видове и сортове.
- Ремонтират се телените конструкции и се изграждат нови.
- Продължава извозването и разхвърлянето на оборския тор.
- При силно засушаване се провежда влагозапасяваща поливка с 60-80 m3/dka вода.
- Започва зимната резитба за производство при семковите овощни видове.
Фиг. 8. Зимна резитба за подмладяване
В алтернативно плододаващите градини трябва да се проведе система от резитби за нормиране на добива. Започва се с резитба за подмладяване срещу празната година. Скелетните клони в палметите се съкращават 20-30 cm над мястото на кръстосването им със съседните дървета, скелетните разклонения се прореждат през 40-60 cm и се съкращават: първи етаж - на 1,1-1,2 м, втори и трети етаж - на 0,70-0,90 m от основата им. Обраетващата дървесина по водача и скелетните клонн се отстранява, а по скелетните разклонения се прорежда през 15-20 cm, като по-силните плодни клонки се съкращават на 6-8, а по-слабите - на 3-4 къси клонки или слаби клончета. В насажденията със закръглени корони се отстраняват скелетните клони, сгъстяващи короната (не повече от 1-2 за година), а останалите се съкращават на 1/4 до 1/3 от дължината им. Скелетните разклонения се прореждат през 70-80 cm и се съкращават малко преди кръстосването им със съседните клони. Обрастващата плодна дървесина се прорежда през 20-25 cm и се съкращава на 3-4 торбички, къси клонки или слаби клончета (фиг. 8).
При резитбата за подмладяване да не се отстранява много едногодишна дървесина.
През втората година резитба на скелетните и полускелетните части не се извършва. Върху скелетното разклонение се оставят по 4-6 плодни звена с по 3-4 къси плодни клонки. на всяко от тях се оставят по 2-3 дървесни клонки с дължина 30-40 см., разположени под по-голям ъгъл спрямо носещата ги дървесина (слабите клонки не се отчитат).
Всяка следваща година плодоносилите клонки се отстраняват от основата или приосновните им пъпки се оставят за прорастване през следващата вегетация. За плододаване се използват двегодишни плодни клонки, които не се съкращават, ако общата им дължина не надвишава 45-50см.
За поддържане на нормален растеж и плододаване съотношението между растежа и плодната дървесина в короната на дърветата трябва да бъде приблизително 3:1.
Производителността на работата по провеждането на зимните резитбени операции чуствително се повишава, като се използва агрегата за механизирана контурна резитба РАЦ-6. С негова помощ дърветата се обрязват отстрани и отгоре.
Механизираната контурна резитба може да се приложи самостоятелно или в съчетание с ръчна коригираща резитба във вътрешността на короните.
В алтернативно плододаващите палметни насаждения срещу празната година (когато няма плодни пъпки) се извършва тристранно обрязване на дърветата.
След резитбата напречното сечение на овощния плет придобива формата на пресечен конус с ширина при основата 2,0-2,5 м, в горната част - 2,6-1,8 м и височина над почвената повърхност - 3,5-4,0 m (фиг. 11).
Когато механизираната контурна резитба се провежда в насаждение с нормално плододаване, отчита се степента на залагане на плодните пъпки и разположението им в различните зони на короната:
1. Ако количеството плодни пъпки е недостатъчно или те са заложени по периферията и в по-горните части на короната, през първата година резитбата е от едната страна, а на следващата - от другата и отгоре (фиг. 12).
2. При нормален брой пъпки, разположени предимно по периферията на короната през година се реже от едната страна и отгоре, а на следващата - от другата (фиг, 13),
Високостъблените насаждения със закръглена корона могат да се обрязват шатровидно (при висока и широка разлята корона ) двустранно и двустранно с подрязване на ниските части (когато увисналите клони пречат за движението на машините).
Ръчното коригиране на резитбата след машината не се различава по същество от самостоятелната ръчна резитба, но производителността на труда на работника резач се повишава 2.0-2.5 пъти.
- Засаждане на овощните дръвчета в новите насаждения. Дълбочината на посадъчните ямки се определя от почвения тип и от предпосадъчнатаподготовкана мястото. За леките, пропускливи и топли почви тя е 45-50 cm.
Фиг. 12. Механизирана резитба от едната страна на палметен ред
Когато мястото е риголвано и предпосадъчното торене е извършено, посадъчните ямки се копаят толкова големи, колкото да се поместят корените на дръвчетата. Ако не е извършено предпосадъчно торене, ямките се изкопават по-дълбоко - около 50 cm, за да се заровят по-дълбоко торовете. При засаждане върху нериголвано място посадъчните ямки се изкопават широки 100x100 cm и дълбоки 60 cm (за дръвчета върху слаборастящи подложки размерите на ямките са по-малки).
При създаване на гъсти ябълкови насаждения (4,0x1,3- 2,0 м) вместо в посадъчни ямки, препоръчва се засаждането да става в бразди. След подготовката площите се маркират, като началото и краят на редовете се определят с колчета. За пестигане на прави бразди се поставят и междинни колчета. Браздите се отварят с каналокопател или обикновен плуг с едно плужно тяло.
Засаждането на дръвчетата в прави редове се постига чрез опъване на тел с маркирано върху него разстояние на засаждане.
Ако предпосадъчно наторяване на площите не е извършено, 10-12 дни преди засаждането на дръвчетата във всяка ямка се внасят по около 100 g суперфосфат, 50-80 g калиев сулфат (за леките почви) и задължително 10-12 kg добре угнил оборски тор, предварително смесен с рохкава почва, взета от горния пласт. След това посадъчните ямки се запълват с почва до 2/3 от дълбочината им.
Фиг. 13. Механизирана резитба от едната страна и отгоре на палметен ред
Оиг. 14. Шатровидна механизирана резитба в насаждения със закръглени корони
Непосредствено преди засаждането дръвчетата се оглеждат внимателно, като повредените се бракуват. Болните и наранените корени на определените за засаждане дръвчета се режат до здрава тъкан, а лапите на здравите се опресняват и заглаждат чрез съкращаване с 1-2 cm. Резитбата трябва да се извършва от опитни хора с остри ножици или с косер. за да се получат гладки отрези. Непосредствено преди засаждането корените се потапят в каша от 1 част пресен говежди тор и 3 части глина, разредена с вода.
Засаждането се извършва от двама души със садилна, дъска, така че кореновата шийка да е 2-3 cm над почвената повърхност. Дръвчетата на вегетативна подложка се засаждат до мястото на присаждането. По време на заравянето дръвчето се стръсква, за да падне почва във всички празнини, като се притъпква внимателно с крак от периферията към центъра.
Ако насаждението е изложено на силни ветрове и няма възможност да се постави телена конструкция, всяко дръвче се укрепва с кол, забит в ямката преди засаждането на около 10 cm от стъблото.
в. В ягодовите насаждения
Продължава изваждането, подготовката и съхраняването на ягодовия разсад в хладилници за пролетно-лятно засаждане.
При засушаване насажденията, създадени през септември и октомври, се поливат, а появилите се плевели се почистват.
В края на месеца се извършва влагозапасяваща поливка на старите насаждения.
- Засаждат се растенията в отопляваните оранжерии за производство на ранни ягодови плодове.
г. В малиновите насаждения
Малината се размножава чрез издънки, получавани от насажденията за производство на плодове или от маточните насаждения. От едно производствено насаждение могат да се получат над 5000 издънки от декар. За предпочитане е обаче посадъчният материал да се добива от маточни насаждения (питомници), незаразени с дидимела, кониотириум и вируси.
- Посадъчният материал се изважда, сортира се и се съхранява.
От производственото насаждение издънките се вадят ръчно с права лопата. Изваждат се предимно издънките, израснали в междуредието и по края на редовата ивица. От маточните насаждения на втората година ръчно се вадят всички годни за посадъчен материал издънки (без тези за апробация). На третата година издънките от маточните насаждения, се вадят с плуг или скоба. Сортират се в три качества по БДС на базата ма два признака - дебелина при кореновата шийка и дължина на частта, обрасла с брадести корени.
Издънките, предназначени аа засаждане през пролетта се съхраняват в бразди, засипани с почвен пласт 16-20 cm над кореновата шийка. Почвата се лритъпква и се залива обилно с вода.
- Създават се нови малинови насаждения* Тъй като малината не понася силните летни горещини и големите дефицити на относителната влажност на въздуха, за нея са най-подходящи северните склонове на планините и предплаинните с прохладен климат и no-висока въздушна влажност.
Добри предшественици за малината са зеленчуковите култури, фиевата смес, люцерната, детелината и пр. Определените за засаждане площи се риголват на 60-60 cm или се изорават на 30- 35 cm с плуг с подривач. Предпосадъчно се тори с 3-4 t оборски тор, 80-100 kg суперфосфат и 25-30 kg калиев сулфат на декар.
Площта на малиновото насаждение се организира според района, релефа и наличната напоителна и пътна мрежа. Препоръчва се редовете да се разполагат по посока север-юг като на всеки 100-120 m се оставят пътища за извозване на продукцията, широки 3-4 м. Надлъжно на насаждението се оставят пътища, широки 4-5 m, а напречно (в края на редовете) - 6-7 м. за обръщане на машините.
Междуредовите разстояния се определят съобразно наличната техника и растежната сила на застъпените в насаждението сортове. При силно растящи сортове и на равни терени малината се засажда на разстояние 2,0-2,5х0,40-0,60 m. а при слабо растящите-на 1,8-2,0x0,40-0,60м.
Засаждането на растенията се извършва ръчно в ямки. При добра предпосадъчна обработка на почвата и торене те имат размери, колкото да се побере кореновата система. Ямките са по-големи (40x40 cm) при недостатъчно дълбоко изорани и ненаторени почви. Във всяка ямка се поставят 4-5 kg оборски тор в 100-160 g фосфорно-калиева смес в съотношение 3:1.
Механизирано малиновите насаждения се засаждат с машина СШН-3, при която производителността на труда се повишава 2- 4 пъти. Производителността на труда се повишава значително и при засаждането на малината в предварително отворени бразди, дълбоки 30-35 cm.
При засаждането корените на растенията се засипват с почва, притъпкват се и се поливат.
д. В касисовите насаждения
Посадъчният материал за касисовите насаждения се произвежда чрез вегетативно размножаване. Съществуват различни начини за добиване на нови растения - вкореняваке на зрели и зелени резници, отводи, разделяне на храсти и облагородяване.
- Събират се зрели резници. Използват се едноюдишни издънки от млади производствени или маточни насаждения (питомници). От 1 dka производствено насаждение се получават около 4000-5000 резника, а от маточно насаждение на четвъртата година - до 20 000.
След отделяне на издънките от майчиния храст те се нарязват на резници. Всеки резиик трябва да има дължина от 18-20 до 25 cm и дебелина над 5-6 mm. В основата резникът се отрязва на 2-3 mm под пъпка, а в горната част-до 1 cm над пъпка. Резитбата се прави с остър нож или с косер, за да се получат гладки отрези.
Доказано е, че резниците от приосновната част на издънките дават растения с по-силен растеж и по-голяма жизненост.
- Вкореняват се резниците. Подготвените в края на октомври и началото на ноември резници се залагат за вкореняване във вкоренилище. Редовете се маркират с маркир или тракторен култиватор с малки браздилници на разстояние 70-80 cm. В реда резниците се поставят на 15-20 cm разстояние. Когато почвите са леки, те се набучват, а на тежки се засаждат със садило. Най-горната пъпка се оставя над почвената повърхност. След засаждането почвата около резниците се притъпква.
Най-добро вкореняване се получава, ако резникът е поставен наклонен в почвата - близо до ъгъл 45° (фиг. 15).
- Изважда се, сортира се и се съхранява посадъчният материал. Вкоренените растения се изваждат ръчно или механизирано в началото на месеца, но не при температури, по-ниски от 0 °С. Сортират се според изискванията на БДС в три качества: първо - растения с дължина на кореновата система над 25 cm и една клонка над 35 cm или две и повече клонки над 20 cm; второ - корени над 20 cm и една клонка над 25 cm или две и повече клонки над 15 cm. Останалите растения се отнасят към трето качество и се бракуват или се засаждат за довкореняване.
Определените за пролетно засаждане растения се съхраняват в бразди или канавки, дълбоки 45-50 cm. Корените на растенията се зариват, почвата се притъпква и се залива обилно с вода. Вземат се мерки за предпазване от мишки.
- Създават се нови касисови насаждения. Предпочитат се прохладни, с висока влажност места по северните склонове на планините. Касисът се развива най-добре върху почви с лек механичен състав, богати на органично вещество, чисти от плевели, особено от многогодишни коренищни и кореново-издънкови (троскот, балур, поветица, паламида и др.)
Фиг. 15. Вкореняване на касис:
а - резници, заложени за вкореняване; б - вкоренен резник
Почвената повърхност се подравнява, наторява се с 3-4 t оборски тор, 80-100 kg суперфосфат и 20-30 kg калиев сулфат на декар и се риголва на дълбочина 45-50 cm.
Разстоянията на засаждане се определят съобразно растежната сила на застъпените сортове, почвеното плодородие и механизирането на процесите по отглеждането. В промишлените насаждения се препоръчва 2,0-2,5 m между редовете и 0,5-1,0 m в реда, а в личните стопанства - 1,5-2,0 m между редовете и 0,8- 1,2 m в реда. Растенията се засаждат около 5 cm по-дълбоко, отколкото са били във вкоренилището, така че част от най-ниско разположените пъпки да достигнат почвената повърхност. - Извършва се резитба на храстите за плододаване. Касисът залага плодни пъпки върху едногодишните нови леторасти в годината на тяхното израстване. Най-качествени плодове и най-висок добив се получава от плодните клонки от първи и втори порядък. Плодните клонки, израснали върху стъбла, по-стари от 3-4 години, дават по-малко и по-дребни плодове, Резитбата за плододаване се прилага, след като храстите преминат третата вегетация. Ежегодно се отстраняват старите стъбла. Във всеки храст се оставят не повече от 10-15 стъбла, от които 5-6 едногодишни, 4-5 двегодишни и 3-4 тригодишни. Оставянето на по-възрастни от тригодишни клонки (стъбла) понижава добива и влошава качеството на плодовете, а съкращаването на едногодишните издънки води до влошаване на светлинния режим във вътрешността на храстите.
е. В насаждения с други култури
- Събират се резници от смокиня за вкореняване.
За вкореняване се използват едногодишни клончета с дебелина 1,0-1,8 cm, с къси междувъзлия. Много добри резултати се получават от резници, чиято горна част е едногодишна, а основата - двегодишна. Резниците се оформят с дължина 25-26 cm. Долният отрез се прави непосредствено под възела, а горният - на 1 cm над добре развита странична пъпка. Резниците се навързват на снопчета по 50, етикетират се, заравят се в пясък в хладилни помещения или на открито, в плитки (до 25 cm) трапчета.
- Събират се резници от нар за вкореняване. Те трябва да са от дено- или двегодишни клонки. Дължината на резниците е 20- 25 cm, а дебелината при основата -от 0,5 до 1,2 cm. След нарязването клонките се почистват от бодли и странични клончета, оформят се резници с дължина 20-25 cm. Връзват се на снопчета от 50 и се етикетират. Приготвените резници се съхраняват на хладно място във влажен пясък или в канавки на открито. Вземат се мерки за предпазване от изсушаване. По подобен начин се събират и резници от облепиха.
- Събират се семена от дафиново дърво.
Семената веднага се почистват от околоплодника. Съхраняват се в леко навлажнен пясък в хладни мазета или на открито. В по-топли райони семената се засяват на открито веднага след почистването. В семенилището се засяват на 4-5 cm дълбочина при разстояние между редовете 20 cm и вътре в редовете 5 cm. Тъй като кълновете на семената са много нежни, покриват се с пясък или други леки мулчиращи материали.
- Събират се семена от Кавказка хурма, почистват се, изсушават се на сенчесто място и се съхраняват в хладни помещения, смесени с навлажнен пясък или зеолит.
- При наличие на топло помещение през същия месец се извършва засяване на лимоновите семена и семената от трифолиата в сандъчета, щайги и др. Почвената смес е съставена от една част почва, две части пясък и една част угнил оборски тор. Извършва се редовно навлажняване.
- Маркиране на площите. Нарът, смокинята, райската ябълка, дафиновото дърво и облепихата се засаждат на следните разстояния: смокиня -5x5 м; нар-4x4 м; райска ябълка - 5x5 м; дафиново дърво - 3x0,8 м; облепиха-4x2,6 м.
- Вкоренените резници от нар, смокиня и облепиха и едногодишните облагородени дръвчета от райска ябълка се изваждат на открито.
Берат се плодовете от нар и райска ябълка.
- Започва резитбата за плододаване на райската ябълка.
- Извършва се резитба на смокинята. Стъблата се съкращават на 1-1,20 m височина. За формиране на короната се оставят 3- 4 развити и добре разположени клони при сортове, плодовете на които са предназначени за сушене. Консервните сортове и сортовете за консумация в прясно състояние се формират с ниски стъбла - 50-70 cm. Силно развитите клони се съкращават над силно развитите разклонения. Отстраняват се разклоненията, които сгъстяват короната, болните и изсъхналите клони.
- Започва прибирането на изсъхналите дафинови листа от орязаните леторасти. Получената продукция се пакетира в подходящи картонени или пластмасови кашони.
Провежда се зимна резитба на актинидията. Премахват се сгъстяващите леторасти, подменят се изтощените кордони, премахва се застарялата плодна дървесина.
- Приключва беритбата и съхраняването на плодовете от актинидията.
- Осъществява се зазимяването на цитрусовите чрез внасяне на съдовете на топло, а на дафиновите храсти - чрез загребване с плуг УНЛМ.
