Януари е типичен зимен месец. Средната месечна температура в Северна България и високите полета варира от 0° до -3 °С, по Черноморието и в Югозападна България - до 3° С, а в планинските райони - между -7° и -3 °С. Най-високите дневни температури достигат 11 ... 15 °С, а най-ниските - до -15° -22 °С. Екстремно ниски температури (до -29 °С) се случват веднъж на 20-25 години.
През месеца преобладава облачно време с относителна влажност на въздуха около 85 %. Месечната сума на валежите за по-голямата част от страната е 30-50 1/m2.
Средният брой на дните с метеорологични условия, позеоляващи работа на открито, е 9,3 с продължителност на деня 9,28 h.
Характерни за януари са мъглите, заледяванията, поледиците, снежните бури, но особено опасни за овощните култури са температурните инверсии, често явление в Североизточна България.
През януари дърветата от повечето овощни видове продължават да са в дълбок (естествен) покой.
Организационни мероприятия
- Прави се анализ на работата през изтеклата година. Обръща се голямо внимание на допуснатите слабости. Отчитат се реализацията на плодовата продукция, изпълнението на производствения план и приносът на отделните организационни единици, а специалистите и работниците. Обобщава се и се популяризира опитът на първенците.
- Изготвя се план за производство и реализация на продукцията през предстоящата производствена година. Цялостният план на стопанството, както и плановете по бригади и звена, се обсъждат и приемат.
- За всички овощни култури се разработват инженерни проекти, които да осигурят приложението на заложените в технологичните карти мероприятия.
- Разработва се подробен план за реконструкция на съществуващите овощни насаждения и за създаване на нови. За новите насаждения се изготвят технически проекти, изчисляват се необходимият посадъчен материал и средствата за закупуването му, сключват се договори за доставяне на посадъчен материал по видове и сортове.
- Сключват се договори с изкупвателните организации.
- Организират се курсове за повишаване квалификацията на кадрите по въпросите на създаването и отглеждането на овощните култури.
Агротехнически мероприятия
а. В овощните насаждения
- Продължава работата по механизираната контурна и ръчна резитба в ябълковите и крушовите насаждения.
- В плодохранилищата се следи да се спазва режимът на съхраняване.
- Продължава работата по ремонта на старите и изграждането на новите подпорни конструкции.
- Започва извозването и разхвърлянето на оборския тор в насажденията.
- Събират се калеми за пролетно присаждане. Резниците се вземат от южната страна на короната. Те се навързват на снопчета по 25, етикетират се и се съхраняват във влажен пясък на сенчесто място, в хладни избени помещения или в хладилни камери.
- Полагат се грижи за опазване на заложените за стратифициране семена. В закритите помещения се регулират температурата и влагата, а в траповете семената се предпазват от преовлажняване и мишки.
- Определя се площта за засаждане на нови овощни насаждения. Това е особено необходимо, тъй като при тях трябва да се определи предшественикът на овощните, който трябва да се реколтира не по-късно от края на юли.
Изборът на място за ново насаждение да се извърши от специалист, като се имат пред вид специфичните изисквания на съответната култура към климата и почвата.
При нашите почвено-климатични условия овощните насаждения се създават на равни места (с наклон до 5°). Местата с по-голям от 12° наклон се терасират. От наклонените терени най-подходящи са склоновете със северно, североизточно и северозападно изложение. Температурните колебания на склоновете с южно, югозападно и югоизточно изложение са по-големи, почвите са по-плитки и по-сухи и почвената ерозия е относително по-голяма.
Местата, определени за овощни насаждения, трябва да са подходящи за създаване на по-големи едновидови масиви, в които успешно да се използва перспективната селскостопанска техника.
Почвата трябва да бъде проветрива и богата на хранителни вещества, водопропусклива и добре аерирана. Неподходящи са черноземните смолници и тежките глинести почви с непропусклив, варовит или песъчлив почвен хоризонт, с високо ниво (до 1,5 м) на подпочвената вода. Терените с близка подпочвена вода се отводняват предварително.
б. В ягодовите насаждения
- Притъпква се почвата около засадените през есента, изтеглените от резките колебания на температурата и липсата на сняг ягодови растения.
- Започва затоплянето на оранжериите за форсирано производство на ягодови плодове. Температурата в оранжериите трябва да се повишава бавно (отначало до 10 °С) и да се поддържа от 10 до 15 °С. Ако температурата превиши 15 °С за кратко време, растенията развиват недостатъчен брой листа с изтеглени дръжки, малко цветоноси с недоразвити цветове и непълноценни завързи.
- Изграждат се пластмасови тунели за ранно производство на ягоди. Според размерите си те биват малки (ширина 50- 80 и височина 40-70 cm), средни (100-130x80-90 cm) и големи (4-7 м. х 1,8-2,0 м).
Малките и средно големите тунели се изграждат от бетонно желязо с диаметър 8-12 mm, извито под формата на дъга. Върху тела се опъва фолио от полиетилен или поливенилхлорид с дебелина 0,10 mm. От северната страна фолиото се затрупва с почва, а от южната се оставя свободно за проветряване.
Големите тунели са подвижни и неподвижни. Подвижните се състоят от рамки, широки 2 т, изработени от леки тръби с диаметър 20 mm. Покриват се най-често с фолио, дебело 0,18-0,20 mm. Рамките се прикрепват към забити в почвата бетонни блокчета с размери 35-40см. х 20м. х 16-20 cm.
в. В малиновите насаждения
- Изграждат се нови подпорни конструкции и се ремонтират старите.
За изграждане на подпорни конструкции в малиновите насаждения се използват бетонни, железни или дървени колове с дължина 2,0-2,2 m и сечение 10x12 cm за основните колове в края на редовете и 6x8 cm за междинните в редовете. Коловете се забиват 50-60 cm в земята, като крайните се укрепват с допълнителна подпора, поставена под ъгъл 45°.
Подпорната конструкция в малиновите насаждения е едноплоскостна, наклонено едноплоскостна и двойна Т-образна (фиг. 29.).
Едноплоскостната конструкция се изгражда, като в двата края на всеки ред се забиват дебели, а през 8-10 m по продължение на реда - тънки колове. Първият ред тел се разполага на 60- 70 cm от почвената повърхност, а вторият - на 50-60 cm над него. Наклонената едноплоскостна конструкция се изгражда от Г-образно винкел но желязо, превито под ъгъл 55-60° спрямо вертикалата на около 50 cm над почвената повърхност. Първият ред тел минава близо до мястото на прегъването, а вторият - на около 70-80 cm над него.
Плододавашите издънки се привързват за теловете изправени или наклонени с манила.
При едноплоскостните подпорни конструкции ширината на реда е 10-15 cm, което осигурява добър светлинен и въздушен режим на растенията.
Двойната Т-образна конструкция,се изгражда с един ред колове и закрепени за тях железни или дървени рамена, на които се опъват две двойки реда тел.
Фиг. 29. Подпорна конструкция за малиново насаждение: а - едноплоскостна; б - двойна Т-образна
Първото напречно рамо е на 70- 80 cm, а второто - на 140-160 cm над почвената повърхност.
Тази конструкция е най-подходяща за промишлените малинови насаждения, тъй като укрепва издънките с различна дължина и необходимостта от завързване отпада.
- За предпазване на младите растения от изтегляне почвата около тях се притъпква, а при възможност се загърлят на около 10 cm над кореновата шийка.
г. В касисовите насаждения
- Продължава резитбата за плододаване.
- Продължава събирането на резници.
- Полагат се грижи за съхраняване на вкоренените растения за пролетно засаждане.
- Вкоренилищата се преглеждат и при опасност от изтегляне и измръзване почвата около растенията се притъпква.
- Особено внимание се отделя за предпазване на плодовете в плодохранилищата от запарване.
- Определят се нуждите от минерални торове и по възможност се осигурява необходимото количество за пролетно подхранване.
д. В насажденията с други култури
- Продължава събирането на резници от актинидия, арония, нар, облепиха и смокиня. Събраните резници от актинидия и арония се нарязват на около 20 cm дължина. Основата им се третира с 3000 ррm разтвор на индолилмаслена киселина за 10 s и се поставят в специално съоръжение за вкореняване.
- Резниците от смокиня, нар и облепиха се нарязват на около 20 cm дължина, навързват се на спопчета по 50 и се съхраняват на открито или в мазе с влажен речен пясък.
- Продължава събирането на семена от актинидия, които се поставят в продължение на един месец при температура около 0 °С на открито или в неотоплявано помещение за стратифициране.
- Продължава зимната резитба на насажденията от редки култури.
- Редовно се навлажняват подложените на стратифициране семена от Кавказка хурма, които ще се използват за подложка на райска ябълка.
- Семената от дафина се почистват от месестата част, измиват се старателно и се залагат за стратификация в избени помещения с чист речен пясък.
Фиг. 31. Зимна резитба на актинидия: а - след първа; б - след втора; в - след трета; г - след четвърта вегетация
Фиг. 30. Триредова телена конструкция за насаждение от актинидия
По този начин се стратифицират и семената от арония.
- Продължава изграждането на телената конструкция в насажденията с актинидия (фиг. 30).
- Най-късно до 15 I завършва зимната резитба на актинидията. Тя се състои в отстраняване на излишните, неправилно разположени плодни клонки и съкращаване на дългите (фиг. 31).
Растителнозащитни мероприятия
- Продължава ремонтът на овощарската техника, поливаческия инвентар, машините за пръскане и прашене, аерозолните агрегати и др.
- Полагат се грижи за запазване на препаратите от навлажняване, закупуват се необходимите количества от тях и се подреждат в складовете.
- Правят се ентомологични кафези (със и без дъна), рамки, изолатори, светоуловки. Доставят се жълти картони и други материали, необходими при прогнозирането на растителнозащитните мероприятия срещу икономически важните неприятели по овощните растения.
- Организират се курсове по растителна защита за повишаване квалификацията на специалистите и бригадирите.
- В ровниците за овощен посадъчен материал се поставят нови отровни примамки срещу мишките.
- Заедно със специалистите по овощарство се избират сортове за засаждане на нови насаждения, като се дава предимство на устойчивите на икономически важните болести и неприятели, които за различните видове са: за ябълката - струпясване, брашнеста мана и кафяво гниене; за крушата - струпясване, кафяви и бгли листни петна, ръжда; за сливата - червени листни петна, ръжда, кафяво гниене и шарка; за дюлята - кафяво гниене, загиване на завързите и ръжда; за черешата и вишнята - цилиндроспориоза, сачмянка, некротични пръстеновидни петна и вджуджаване по сливата; за кайсията и прасковата - сачмянка, кафяво гниене и брашнеста мана; за ореха - антракноза и бактериоза; за кестена - кестенов хоботник; за бадема - бадемов семеяд; за ягодата - вирусни болести, брашнеста мана, бели и червени листни петна; за малината-дидимела, кониотириум, антракноза и вирусни болести; за касиса - американска брашнеста мана.
