Юни
Атмосферните процеси през юни не се различават съществено от протичащите през май, поради което и времето през двата месеца е почти еднакво.
Средната месечна температура за равнинните райони е между 18 и 21 °С, а за високите полета и планините - съответно между 10 и 16 °С. Най-високйте температури през юни са достигали 35-40 °С (Петрич - 41,3 °С).
Юни е най-дъждовният месец. Валежите в равнините възлизат на 60-90 1/m2, а в планинските райони-до 140 1/м2. Средно на 10 години веднъж в планините вали сняг.
Продължителността на деня е 15,1 h а подходящите дни за работа на открито са 24.
През юни растежът на овощните дървета затихва. Растат предимно вертикално разположените леторасти, а растящите под голям ъгъл спрямо носещата ги дървесина формират връхна пъпка. Черешите и вишните зреят масово, а в края на месеца достигат беритбена зрелост и ранните сортове ябълки, круши, праскови и кайсии. Наедряването на плодовете става вследствие уголемяването на клетките, поради което нуждата от продукти на фотосинтезата е голяма.
Агротехнически мероприятия
а. В овощните разсадници
- Семенилищата се подхранват с 6-8 kg/dka амониева селитра, окопават се и се напояват при необходимост.
- Маточните насаждения се подхранват с 10-15 kg/dka амониева селитра, напояват се и се загърлят.
- В питомниците се провежда филизене, за да се улесни нормалното нарастване на присадниците.
- Подложките в питомниците се подготвят за окулиране. Уточнява се броят и видът на подлежащите на окулиране подложки, сортовете и възможностите за набавяне на необходимия брой калеми.
Б. В овощните насаждения
- Следи се да не се впият превръзките върху клоните на преприсадените овощни дървета и диви форми, като при нужда своевременно се разхлабват. Много важно мероприятие за прихващането на присадниците е своевременното отстраняване на леторастите конкуренти, израснали от майчиното растение близо до тях.
- Продължават грижите за прихващане на новозасадените дръвчета. Извършва се напояване и редовно окопаване.
- Не по-късно от 5-10 юни младите овощни насаждения се подхранват с 15-20 kg/dka амониева селитра, след което се прави плитка почвообработка. При засушаване се напоява. До края на месеца се извършват още 1-2 плитки обработки.
- В новозасадените прасковени градини с чашовидна или подобрена чашовидна корона се прави резитба за формиране. Избират се необходимите за изграждането на скелетните клони леторасти (най-често 3 и по-рядко 4). Основно изискване към тях е при основата си да растат под еднакъв подходящ ъгъл (най-добре около 45° към стъблото) и да са изравнени по сила. При формирането на чашовидна корона се избират леторасти от съседни пъпки, а при подобрена чашовидна - от раздалечени една от друга пъпки. Ненужните леторасти се отстраняват.
- При формирането на палмета се извършва наклоняване на скелетните клони, когато достигнат сбща дължина за първи етаж 2,0-2,5 м, за втори - 1,5-2,0 m и за трети - 1,0 м. При слабо растящите дървета те се поставят под ъгъл 45-50°, а при силно растящите - под 40-45° спрямо хоризонталата. Прекомерното отклоняване на скелетните клони затруднява равномерното им гарниране с обрастваща дървесина, а слабото отклоняване води до засилване на растежните прояви във връхните им части и оголване на основата.
Когато в един етаж има скелетни клони с различна дължина, наклонява се само силният, а слабият се оставя да расте и се наклонява допълнително. За внасяне на равновесие в растежните
прояви между отделните етажи клоните от горните етажи се поставят под по-голям ъгъл на отклонение в сравнение с долните.
- След окончателното завършване на опадането на завързите насажденията се напояват.
- Продължава работата по механичното прореждане на плодовете при прасковата.
- На площи с осигурено напояване се извършва сеитба на култури за зелено торене.
- Започва масовата беритба на череши и вишни.
Традиционният начин на беритба се осъществява ръчно с използването на стълби, кошници или кофи, в които се поставят набраните плодове. Приложението му е свързано с извършването на редица непроизводителни операции, като слизане и качване по стълбата, катерене по дърветата, местене на амбалажа, съдовете за беритба и стълбите, прехвърляне на плодовете и др. Всичко това значително затруднява беритбения процес и снижава производителността на труда. При ръчната беритба един работник набира 4-6 kg/h плодове.
Голяма част от плодовата продукция от череши и вишни успешно може да се реколтира по механизиран начин. Съществуващата технология, в основата на която са плодоприбиращите машини от серията «Балкан», предлага редица предимства. При степен на обиране на плодовете 90-95 % се постига икономия на труд 201,8 човекочаса на тон за черешата, 201,2 човекочаса на тон за вишнята и на преки експлоатационни разходи съответно 33,6 лв./тон и 91,5 лв./тон. Производителността на труда при беритбата на череши се повишава 32,4 пъти, а на вишни - 29,5 пъти.
Освен плодоприбиращите машини «Балкан», в технологията са включени вилкови ниско- и високоповдигачи и транспортни средства. За амбалаж се използват обикновени касетки, каси-палети или лозарски контейнери.
Набраната по механизиран начин черешова и вишнева продукция отговаря на всички изисквания на стандарта за плодове за промишлена преработка.
Изследванията показват, че при вибрирането не се получават увреждания на кореновата система и короната на дърветата; които да се отразяват неблагоприятно върху жизнената им дейност.
в. В ягодовите насаждения
- Засажда се последният ягодов разсад, съхранен в хладилник.
- Продължават грижите по напояването и плевенето на младите и новосъздадените насаждения.
- В по-високите райони в началото на месеца се постила слама под цветоносите.
- Извършва се масова беритба на плодовете. В горещите часове на деня тя се прекратява. Не се препоръчва да се бере, когато по плодовете има роса или веднага след дъжд, защото те бързо загниват. При беритбата загнилите плодове не бива да се оставят в насаждението, а да се събират и изнасят, за да не се заразяват здравите. Беритбата се извършва в по-малки опаковки, тъй като плодовете не понасят тежест и лесно се повреждат. За прясна консумация се берат заедно в плодовата чашка, а когато се използват за пулпиране - без нея. В топло време се бере през 1-2 дни, а в по-хладно - през 3-4 дни.
- За да наедреят плодовете от следващите беритби при засушаване, се полива с малка водна струя на застланите със слама насаждения. Ако се дъждува, интензивността на дъжда трябва да бъде по-слаба.
- В края на месеца в по-топлите месторастения след прибирането на последните плодове сламата се събира веднага и се изнася. Насажденията се подхранват с 8-10 kg/dka амониева селитра и се извършва първа обработка след беритбата. Ако е необходимо напояване, прави се преди подхранването.
г. В малиновите насаждения
- Извършват се редовни обработки на почвата. Особено внимание се обръща на прихващането и развитието на малиновите растения в новозасадените насаждения. При засушаване една поливна се оказва много полезна. Необходимо е да се знае, че през следващата година от тези насаждения се очаква реколта, която се осигурява с грижите през текущата година. Не бива в никакъв случай да се допуска заплевеляване на насажденията.
- В плододаващите насаждения продължава почистването на редовете от много слаби и излишни издънки, особено излезлите извън реда (към междуредието). Телената конструкция се поддържа здрава, за да не увисват и да не се изкривяват растенията под тежестта на листата и плодовете. Най-добра за сега е двойната Т-образна конструкция.
- В някои райони към края на юни започва беритбата на плодовете от ранните сортове. Както и при ягодите, плодовете се обират своевременно, тъй като при презряване много бързо се развалят н окапват. Използва се амбалаж с по-малка вместимост, особено когато плодовете са предназначени за консумация в прясно състояние.
- При започване на зреенето пчелните семейства се преместват на други насаждения, но на разстояние, не по-малко от 5 km, за да не се връщат на старото място и да не загиват.
д. В касисовите насаждения
- Грижите за вкоренилищата продължават и през юни. Почвата се обработва 2-3 пъти в зависимост от напояването, валежите и появяването на плевели.
- Извършват се редовни (поне 1-2) обработки както на младите, така и на плододаващите насаждения. При засушаване се напоява.
- Започва работата по организацията на беритбата на касисовите плодове. В големите насаждения се използват машини, които по средата на месеца трябва да бъдат отремонтирани и готови за работа. У нас са известни два типа машини за беритба на касис - ЕЯМ-200-8 (съветско производство) и Бери (производство на ФРГ). Производителността на труда при беритбата с машини се увеличава от 3 до 5 пъти, а преките материални разходи се намаляват с 40-50 %.
- Към края на месеца в някои по-топли месторастения започва беритбата на плодовете.
е. В насаждения с други култури
- Продължава присаждането на лимоновите подложки на будна пъпка.
- Грижите за вкоренените на открито резници от нар, смокиня и облепиха продължават, като питомникът се окопава и полива редовно.
- Осигуряват се необходимите обработки в насажденията с оглед запазването им от плевели. Ежеседмично културите се поливат.
- Към края на месеца се окулират на будна пъпка необлагородените от миналата година подложки с пъпки от райска ябълка.
- Продължава привързването на лианите на актинидията към спомагателните колчета.
- Извършва се подхранване с последната 1/3 от годишната азотна норма, определена за актинидията.
- Почистват се страничните леторасти на основното стъбло с оглед да се стимулира развитието му и цялостното оформяне. Формира се като буквата. Всички пъпки по главното стъбло ще бъдат отстранени още при появяването им. Двете рамена на растението се завързват по тела и на тях се развиват странични клонки, които ще носят през следващата година първите плодове. Необходимо е да се спазва разстояние между плодните клонки, като се отстраняват тези, които са в излишък или са ориентирани съвсем вертикално. Тези странични клонки ще се отстраняват на 80 cm от мястото на тяхното излизане.
През третата и следващите години плодните клонки, които увисват под тежестта на първите плодове, стимулират страничните клонки, които ще носят плодовете следващата година. Тези клонки ще се прищипнат на около 40 cm от мястото на тяхното израстване. Допуска се растеж на рамената на Т-образното разклонение, докато достигнат тези на съседните растения. Всяка странична клонка за плод може да се подмлади, когато остарее. След четвъртата година нейното отстраняване предизвиква развитие на нови пъпки. Достатъчно е да се остави една от тях и се приложи прищипването.
Растителнозащитни мероприятия
Обикновено влажността и температурите на въздуха през юни са близки до оптималните за развитие на болестите и неприятелите по овощните растения. Това налага борбата с тях да продължи с неотслабващи темпове.
а. В овощните разсадници
- Продължава борбата с болестите и неприятелите в питомниците, семенилищата и маточниците с клонови и дюлеви подложки. Ябълковите и крушовите питомници и маточници се пръскат срещу струпясване през 10-12 дни с 0,4 % купроцин, 0,25 % пероцин 75 Б или 1 % бордолезов разтвор. При появяването на листогризещи насекоми и листни въшки към разтвора се прибавя 0,2 % золон (агрия 1060), 0,1 % БИ 58 или друг инсектицид. Пръсканията продължават до завършване на растежа.
- Чувствителните на брашнеста мана ябълкови и прасковени сортове и клоновите ябълкови подложки се пръскат през 8 - 10 дни с 0,05 % морестан, 0,1 % метилтопсин, 0,04 % рубиган или друг фунгицид.
- Вишневите и черешовите сортове се пръскат през 8-10 дни с 0,1 % силит (додин, мелпрекс 65) срещу цилиндроспориоза.
Със същите препарати и през същия интервал се пръскат и махалебковите подложки срещу цилиндроспориоза.
- За клоновите дюлеви подложки и крушовия разсад в семенилищата най-голяма опасност представлява болестта кафяви листни петна. За предотвратяване на повредите от нея се пръска с 1 % бордолезов разтвор, 0,4 % купроцин или 0,25 % пероцин 75 Б през интервал от 10 дни до завършване на растежа.
- Правят се обследвания за установяване на калифорнийска щитоносна въшка и бяла американска пеперуда. Срещу калифорнийската щитоносна въшка се пръска с разтвор от 1,5 % ЕМ 80. Гъсеничните гнезда на бялата американска пеперуда се изрязват и се изгарят.
б. В овощните насаждения
- Поставят се ловни пояси върху стъблата на ябълките, крушите, сливите и орехите срещу плодовите червеи (фиг. 62). Ловните пояси представляват ивици от велпапе с ширина 15-20 cm.
Фиг. 62. Ловни пояси от: 1 - велпапе; 2 - слама; 3 - парцали
С тях се опасват стъблата под първото скелетно разклонение, след като се почисти старата кора на цялото стъбло. Поясът се привързва само в горния край. Гъсениците, излезли от падналите на земята червиви плодове, пълзят по стъблото, укриват се в пояса и какавидират. Ежеседмично поясите се преглеждат и гъсениците се унищожават механически. Ловни пояси се правят и от слама или парцали.
За да се избегнат прегледите, поясите от велпапе се потапят предварително в разтвор от 0,3 % вофатокс 50, който отравя гъсениците.
- Поставят се неотровни ловни пояси от велпапе, в които се правят наблюдения за летежа (начало, масов и край) на пеперудите на плодовите червеи от второ поколение, за да се установи моментът за пръскане срещу тях.
- Събират се окапалите червиви плодове и се унищожават, за да се намали плътността на плодовите червеи от второ поколение.
- Събират се червиви плодове и се поставят под рамки изолатори, необходими за наблюденията върху развитието на черешовата муха през следващата година. За целта са необходими 500-1000 плода (по 50-100 под 5-10 кафеза).
- Определят се (заедно със специалисти по овощарство) местата за нови насаждения. Те трябва да осигуряват опазване на овощните растения от измръзване, апоплексия по костилковите и др. (фиг. 63). Да бъдат свободни от майски бръмбари, зараза от бактериален рак, коренови хоботници, телени червеи и др.
Фиг. 63. Апоплексия по кайсия
За оздравяване на участъците с първична зараза от бактериален рак, вертицилийно увяхване и др. в продължение на 3-4 години на площите се отглеждат зърнени или други култури, които не се нападат от тези болести.
- Правят се наблюдения за установяване на първите петна от ръжда по сливата и други болести, върху развитието на листоминиращите молци, калифорнийската щитоносна въшка, акарите и други неприятели. Развитието на сливовата ръжда протича върху два гостоприемника - съсънката и сливата. Първите признаци по листата на сливата се появяват в края на юни и началото на юли. Върху горната страна на листата се появяват ъгловати жълтеникави или червеникави петна, а върху долната страна - купчини от кафяви спори. Тези спори причиняват масовите заразявания през лятото.
- Продължава обследването на овощните насаждения за откриване на дърветата, заразени от вирусни болести (шарка по сливата, гумена дървесина по ябълката и крушата и др.), и маркирането.
Фиг. 64. Капан за улавяне на сляпо куче
- Плодовете на кайсията се преглеждат в манипулационни пунктове за откриване на източен плодов червей, който за сега е вътрешнокарантинен неприятел.
- Поставят се отровни примамки срещу сляпото куче. Те се приготвят от картофи, моркови или други зеленчуци, напрашени с цинков фосфид (10 kg зеленчуци с 300-400 g цинков фосфид). С лопатка или щипка примамката се поставя в ходовете на сляпото куче. Както при приготвянето, така и при поставянето на примамките пипането с ръка трябва да се избягва, защото сляпото куче има силно обоняние и отбягва да се храни с такива примамки. Борбата със сляпото куче може да се води и със специални капани (фиг. 64).
- С 0,2 % агрия 1050, 1,5 % ЕМ 80, 0,15 % актелик или 0,15 % дурсбан се пръска срещу калифорнийската щитоносна въшка (първо поколение) независимо от плътността й. Препаратите актелик и дурсбан имат кратък карантинен срок, поради което са особено подходящи за пръскане преди беритбата на плодовете.
- През 8-10 дни ябълковите насаждения се преглеждат за установяване плътността на листоминиращите молци, акарите и листните въшки.
- Ябълковите дървета се пръскат с 0,1 % гардона 75 НП, 0,15 % диптерекс 80 (вотексит 80), 0,15 % фекама трибуфон или 0,2 % агрия 1060 (золон 30 НП) в комбинация с 0,2 % пероцин 75 Б, 0,05 % морестан или 0,8 % тиозол 80 за борба с първото поколзние на ябълковия плодов червей, кръвната въшка, листоминиращите молци, струпясването, брашнестата мана и др. (фиг. 65, 66). При плътност на листоминиращите молци повече от две мини средно на лист се предпочитат 0,15 % диптерекс, 0,3 % тиодан (тионекс) или 0,1 % имидан, а срещу калифорнийската щитоносна въшка -0,2 % агрия 1050.
Фиг. 65. Кръвна въшка:
1 - крилата въшка; 2 - безкрила женска въшка; 3 - въшка, покрита с пух; 4 - клонче, покрито с въшки; 5 - повреди от кръвна въшка по клонче
Поради несъвместимостта на силита с други препарати срещу струпясването трябва да се пръска самостоятелно.
Когато плътността на а карите в насаждението е голяма (повече от три подвижни стадии средно на лист), към фунгицидно-инсектицидния разтвор се прибавят акарицид - 0,2 % омит 57 Е, 0,12 % пликтран или 0,12 % торк. Срещу листните въшки се пръска с 0,1 % БИ 58.
- Крушовите насаждения се пръскат със същите химични средства, както ябълковите (без тиозол 80) срещу струпясване, плодов червей и листоминиращи молци. За насаждения, нападнати от крушови бълхи, се използват пиретровите препарати - 0,08 % амбуш, 0,04 % децис или 0,03 % изатрин.
- През юни ябълковите дървета се пръскат още два пъти през 8-10 дни срещу брашнестата мана, развитието на която продължава. Подходящи за пръскане срещу брашнестата мана са 0,1 % фундазол, 0,04 {% рубиган 12 ЕК, 0,08 % нимрод 15 ЕК, 0,05 % афуган и др. Тиозол 80 не бива да се използва при температура на въздуха над 32 °С, защото причинява пригори по плодовете.
- Всички овощни насаждения, дворни градини, единични дървета и др., както и декоративните и горските видове се обследват за откриване на бялата американска пеперуда. Намерените гъсенични гнезда се изрязват и изгарят, а растенията се напръскват с 0,2 % агрия 1060, 0,15 % диптерекс 80 и др.
Фиг. 66. Брашнеста мана по ябълка
- Обследват се прасковените и кайсиевите насаждения в незаразените райони за установяване на източния плодов червей.
- Крушовите насаждения, нападнати от крушова листна оса, крушова дървеница или крушови бълхи, се пръскат с 0,1 % БИ 58, пиретринови препарати (амбуш, децис) или актелик в посочените по-горе концентрации.
- Прасковените насаждения се третират с 0,6 % тиозол 80 и 0,2 % агрия 1060 срещу брашнестата мана, източния плодов червей, анарзията, зеления бръмбар и др.
- Извършва се второ пръскане на прасковените насаждения със същите химични средства срещу същите болести и неприятели. При силно нападение от брашнеста мана се праши с 3-4 kg/dka сяра на прах сутрин рано или привечер, а срещу листни въшки - с 0,05 % пиримор или 0,1 % БИ 58.
- Трето пръскане срещу анарзията и брашнестата мана на прасковените насаждения се прави с 0,2 % агрия 1060 и 0,6 % тиозол 80. В насаждения със смесен сортов състав за пръскане срещу източния плодов червей трябва да се използват препаратите с кратък карантинен срок - 0,1 % фосдрин.
- Кайсиевите насаждения се пръскат с 0,25 % пероцин 75 Б и 0,2 % агрия 1060 или 0,1 % гардона 75 НП срещу сачмянката, източния плодов червей, анарзията и др.
- Костилковите овощни насаждения, нападнати от черна златка, се третират неколкократно през 8-10 дни с 0,2 % золон (агрия 1060) или 0,1 % вофатокс 50. Черната златка вреди от април до септември (фиг. 67). Зимува като ларва в корените на костилковите овощни дървета. Възрастните се хранят с младата кора, листните дръжки и леторастите на дърветата. Много по-голяма е вредата от ларвите, които причиняват изсъхване на дърветата.
- Сливовите насаждения се пръскат с 0,25 % пероцин 75 Б и 0,2 % агрия 1060, 0,1 % гардона 75 НП, 0,15 % диптерекс 80 или друг инсектицид срещу ръждата, кафявото гниене, сливовия плодов червей и др. При голяма плътност на акари (повече от 3-4 подвижни форми средно на лист) към разтвора се прибавя 0,2 % омит 57 Е или някой друг акарицид, а при голяма плътност на листни въшки -0,1 % БИ 58 или 0,1 % пиримор.
- Около 12-15 дни след третото пръскане се извършва четвърто (следцъфтежно) на черешовите и вишневите дървета с 1 % силит (додин, мелпрекс 65) срещу цилиндроспориозата, кафявото гниене и сачмянката. Късно- и среднозреещите сортове череши се пръскат (втори път) с 0,15 % диптерекс (вотексит 80), 0,1 % БИ 58, 0,2 % антио или 0,1 % тиокрон 30 срещу черешовата муха, вишневата оса (фиг. 68), листните въшки и други неприятели.
Фиг.67. Черна златка
1-възрастно насекомо; 2 - ларва
- Ореховите дървета се пръскат с 0,4 % купроцин или 1% меден оксихлорид и 0,2% антио, 0,15 % агрия 1050, 0,2 % золон срещу антракнозата, бактеиозата, плодовия червей в масов летеж и др.
Фиг. 68. Вишнева листна оса:
1- възрастна оса; 2 - ларва; 3 - повреди по листата
в. В ягодовите насаждения
-Изкореняват се ягодовите насаждения нападнати от вирусни болести и коренови хоботници.
- След обиране на плодовете ягодовите насаждения се пръскат 1-2 пъти през 7-8 дни с 0,2% тионекс 35 ЕК срещу ягодовия акар към разтвора се прибавя 0,1% БИ 58 (фиг.69)
г. В малиновите насаждения
- Изкореняват се малиновите растения и насаждения, нападнати от вирусни болести.
- Малиновите насаждения се пръскат с 0,4 % пероцин 75 Б или 0,1 % бенлейт (фундазол) срещу листните петна.
д. В касисовите насаждения
- Касисовите насаждения се третират с 0,25 % пероцин 75 Б, 0,8 % тиозол 80 или 0,1 % бенлейт в комбинация с 0,2 % агрия 1060 срещу листните петна, брашнестата мана, стъкленката и др. Пръскането срещу стъкленката е ефикасно, когато около 50 % от пеперудите са излетели. При силно нападение от паяжинообразуващия и атлантическия акар към разтворите се прибавя 0,1 % БИ 58.
- Касисовите насаждения се пръскат 10-12 дни по-късно (2-3 седмици преди обирането на плодовете) с 0,2 % агрия 1060 срещу стъкленката.
- Междуредията в касисовите насаждения се пръскат с листни хербициди - 0,6 kg грамоксон, 0,6 kg реглон или 0,5-0,8 kg далапон на декар. Втори път се картират плевелите в овощните насаждения.
Фиг. 69. Паяжинообразуващ акар:
1 - женски; 2 - мъжки; 3 - ларва
