Октомври
През октомври намалява продължителността на слънчевото греене и се увеличава броят на облачните, мъгливите и дъждовните дни. Температурата на въздуха се понижава с 5-6 °С и опасността от ранни мразове се повишава значително.
Средната месечна температура в повечето овощарски райони е между 11 и 14 °С, а по Черноморието - 14-15 С. Максималните температури достигат от 22 до 27 °С, а минималните - между 2 и 3 С.
За повечето райони от страната месечната сума на валежите варира от 40 до 60 1/m2, а в планините - от 60 до 100 1/м2.
Средният брой на дните за работа на открито е 24,8 при продължителност на деня 11,0 h.
През октомври при всички овощни видове активно протича процесът на запасяване с резервни хранителни вещества.
Агротехнически мероприятия
а. В овощните разсадници
- Полагат се грижи за запазване кълняемостта на събраните за стратифициране семена от костилковите овошни видове.
- Подготвят се за работа тракторният плуг ВПН-2 и скобата за изваждане на дръвчетата.
- Започва подготовката за изваждане на подложките от семенилищата и на дръвчетата от питомник втора година.
Подложките от семенилищата и облагородените дръвчета се изваждат, след като са приключили вегетацията си. При нашите климатични условия това се провежда обикновено през втората половина на октомври и през ноември. За правилното провеждане на мероприятието е необходимо растенията да нямат листа. Ако листата не са окапали от слани, тo те трябва да се съборят. Събарянето им с ръка е трудоемко и бавно, поради което се препоръчва пръскане на дръвчетата с дефолианти. За целта най-често се използва 0,1-0,2 % калциев хлорид,0,4 % манганов хлорид, 0,075 % ендотал, 1,5 % селинон и др.
При необходимост се извършва и напояване, с което значително се улеснява изваждането.
б. В овощните насаждения
- Продължава прибирането на есенно-зимните сортове ябълки и круши.
Беритбата трябва да се организира така, че най-късно до втората половина на месеца плодовете да се приберат. Късната беритба води до значителни загуби, намалява се съхраняемата способност на плодовете, затруднява се запасяването на дърветата с асимилати за успешно презимуване.
- Почвата в междуредията на едногодишните и младите насаждения се обработва дълбоко. Ако не е извършено предпосадъчно торене с фосфорни и калиеви торове, в междуредията се правят по две бразди, дълбоки 25-30 cm, на чието дъно се внасят по 50-60 kg суперфосфат и 20-22 kg калиев сулфат на декар.
Фиг. 77. Машина Викон за дълбоко внасяне на минерални торове
При наличие на приспособление към тороразпръскващите машини за дълбоко внасяне на торовете суперфосфатът и калиевият сулфат се внасят на 35-40 см дълбочина от двете страни на реда, а почвата се изорава плитко - на 15-18 cm.
- Дълбоко се внасят и фосфорните и калиевите торове в плододаващите насаждения.
Тори се в райони, където почвата още може да се обработва и не се очакват силни застудявания и замръзване. Използват се специалните машини тип Викон или Комета (фиг. 77, 78). За да не се задръстят изходните отвърстия на коша и ботуша, торовете трябва да бъдат сухи и пресети. Машините се регулират за внасяне на 60-80 kg/dka двоен гранулиран суперфосфат и 40-80 kg/dka калиев сулфат. Торовете се внасят на 35-40 см дълбочина веднъж на три години. След това повърхностно се то ри с 15--20 kg/dka амониева селитра и се заорава (16-18 cm) или се дискува (б-8 cm).
Фиг. 78. Машина Комета за дълбоко внасяне на минерални торове
Черната угар е основна система за поддържане на почвената повърхност и промишлените овощни насаждения. Осъществява се чрез есенна оран и плитки пролетно-летни обработки. Дълбочината на есенната оран зависи от типа на подложката, растежната сила и разполагането на вертикалните и хоризонталните корени. При силнорастящи подложки и дълбоко разположена коренова система се оре на 20-22 cm, без опасност от разкъсване на дебелите корени. Когато дърветата в насажденията са присадени на умерено растяща подложки, оре се по-плитко (15-18 cm), а когато са на слабо растящи - не по-дълбоко от 10-12 cm.
За да се избегне ежегодното разкъсване на кореновата система в повърхностния почвен пласт, препоръчва се да се оре веднъж на три години. Като се запази целостта на най-многобройните и най-активните коренчета в орния пласт, значително се подобрява растежът на дърветата, а плододаването според някои автори се повишава с 22-46 %.
в. В ягодовите насаждения
- Продължава създаването на нови ягодови насаждения. Засаждането на ягодовия разсад трябва да приключи не по-късно от средата на месеца. При късно засаждане растенията не могат да се вкоренят достатъчно добре до настъпването на студовете и загиват. Препоръчва се засаждането през октомври да става с пикиран разсад и малко почва около корените. Ако растенията са без почва около корените, добре е преди засаждането да се потопят в рядка каша от пресни говежди извержения, почва и вода. След засаждането се полива с 0,5-1 1 вода на растение.
- Извършва се последна обработка на плододаващите насаждения. Почвата между редовете се обработва на 10-15 cm, като растенията се загърлят леко.
Продължава изваждането и заготовката за съхраняване в хладилник на разсада за пролетно-лятно засаждане.
г. В малиновите насаждения
- Подготвят се площите за създаване на нови малинови насаждения.
- Плододаващите насаждения се торят с 2-3 t оборски тор, 20-30 kg суперфосфат и 10-15 kg калиев сулфат на декар, след което торовете се заорават дълбоко - на 20-25 cm.
д. В касисовите насаждения
- При засушаване плододаващите и младите насаждения се напояват.
- Извършва се есенно наторяване с 1-2 t оборски тор, 20- 40 kg суперфосфат и 10-15 kg калиев сулфат. Почвата в междуредията се обработва на 15-18 cm дълбочина, а близо до растенията - на 5-6 cm.
е. В насаждения с други култури
- Извършва се есенна оран на 18-20 cm дълбочина, което спомага за доброто влагозапасяване на почвата от зимните валежи.
- След третата година надземната част на дафиновите насаждения се съкращава на 20-25 cm от кореновата шийка. Изрязаните стъбла се пренасят в сухо проветриво помещение за изсушаване на листата.
- Започва беритбата на плодовете от райска ябълка и нар.
- В края на месеца при опасност от студ и при относително сухо време всички растения от дафин се загърлят с помощта на плуг УНЛМ.
- Продължава прибирането на плодовете от смокинята.
- Продължават грижите върху заложените за вкореняване зелени резници от актинидия, арония, облепиха и др. от августовското зареждане на вегетационните съоръжения с изкуствено създадена мъгла. Започват процесите за закаляване. Постепенно броят и продължителността на оросяването се намаляват. Осъществява се постепенно проветряване на вегетационните съоръжения.
Растителнозащитни мероприятия
а. В овощните насаждения
Върху стъблото на всяко дърво в насажденията, нападнати от педомерки, се поставя по един леплив пояс (фиг. 79, 80) Поясите се правят от хартия, широка 20 cm.
Фиг. 79. Малка зимна педомерка:
1-пеперуда (мъжка); 2 - пеперуда (женска); 3 - яйца върху плодна клонка: 4 -гъсеници и повредени листа
Фиг. 80. Поставяне на лепливи пояси: 1 - привързване иа хартията; 2 - намазване на хартията
С тях се опасва стъблото иа височина 20-100 cm. В горния и долния край поясите се превързват. За намазване се използва бавно изсъхващо лепило. Женските пеперуди, пълзейки отдолу-нагоре по стъблото, се залепват и умират. За да не се укрият, преди да стигнат пояса, напуканата кора от пояса до повърхността на почвата се изстъргва предварително.
Фиг. 81. Гнезда и хранилки за птици:
1 - гнездо с препятствие от бодлива тел срещу котки; 2 - препятствие от телени шипове; 9 - гнездо с ламаринено препятствие; 4 - дървени хранилки
- Поставят се гнезда и хранилки в овощните насаждения за привличане на полезните птици (фиг. 81).
- За да се установи плътността на бялата американска пеперуда, разпръснато в насаждението се изброяват гъсеничните гнезда на 40 дървета за всеки 500 dka.
- Проверяват се ябълкови и крушови плодове в манипулацнонннте пунктове за установяване на калифорнийската щитоносна въшка и черничевата щитоносна въшка в незаразените райони.
- Продължава стръскването, започнато в края на септемри, за определяне плътността на крушовия пъпкопробивач (фиг. 82). Ако при стръскването се установят повече от 2-3 възрастни средно на дърво, веднага след откриването на първите копулиращи двойки се пръска с 0,1 % вофатокс 50, 0,15 % севин 50 или 0,15 % диптерекс 80.
- Крушовите насаждения се пръскат срещу обикновената крушова бълха (пето поколение) с 0,1 % вофатокс 50, 0,03 % амбуш или 0,04 % децис.
- Клонки с кръвни въшки, паразитирани от афелинус мали, се изрязват и се запазват на хладно място и на сянка под навес. През пролетта на следващата година се използват за биологична борба.
Кръвните въшки с афелинус мали имат черен цвят и нямат отвор, ако паразитът не е излетял.
- Събират се ловните пояси от велпапе с гъсеници от ябълков, сливов и орехов червей и се поставят във висящи кафези в овощните насаждения, тъй като кълвачът и другите птици унищожават гъсениците в поясите.
Фиг. 82. Крушов пъпкопробивач:
I - възрастно насекомо; 2 - ларва; 3 - повредени пъпки
