Май
През май се увеличава интензивността на слънчевото греене, повишават се средните денонощни температури и количеството на валежите.
Средната месечна температура за повечето райони на страната е 16-18 °С. Често дневните температури достигат 25-30, понякога 33 °С. Средната минимална месечна температура е 9-10 °С С честота веднъж на 10 години се наблюдават чувствителни понижения на температурата до около 0 и под 0 °С
Количеството на валежите се увеличава под влияние на навлизащия от север по-хладен и влажен океански въздух. Валежите са кратки, но интензивни, съпроводени понякога от гръмотевици и градушки. За овощарските райони те са между 50 и 70 л/м2
Средният брой на дните за работа на открито е 21,7 при продължител ност 14,4 ч.
Овощните дървета са във фенофаза на интензивен растеж, при което се осъществява и активно деление на клетките в младите завързи. Асимилатите от текущата фотосинтеза се насочват към изхранване и на плодовете.
Агротехнически мероприятия
а. В овощните разсадници
Извършва се първото загребване на ябълковите маточници.
Когато младите издънки достигнат дължина 20-25 cm, с poxкава и влажна почва се извършва първото загърляне на растенията. Провежда се много внимателно, като младите леторасти се наклоняват леко към междуредието. В старите маточници, където прорастват много, но слаби издънки, успоредно със загърлянето се прави и филизене на най-тънките и гъсто разположени издънки. С това се повишава процентът на стандартния подложков материал.
- В питомниците се следи за правилното развитие на присадените пъпки. При необходимост се извършва ново филизене на покаралите от подложката леторасти.
- При опасност от впиване превръзките на преприсадените през пролетта подложки се разхлабват.
- Извършва се обработка на семенилищата, маточниците и питомниците. При необходимост растенията в семенилищата се прореждат, като част от извадените растения се използват за попълване на празните места.
б. В овощните насаждения
- В края на цъфтежа на дърветата пчелните кошери се подготвят за пренасяне на друго място. Новите обекти трябва да са отдалечени не по-малко от 5 km. В противен случай пчелите се връщат към старото място и там загиват.
- Полагат се грижи за правилно прихващане и развитие на дръвчетата в новозасадените градини. Ако валежите са недостатъчни, извършва се поливане по бразди или в околостъблени чаши с 20-30 л вода на дръвче. Насажденията се окопават и при възможност се мулчират. Филизят се стъблата на новозасадените дръвчета (ако не е проведено през април).
- Дръвчетата в младите гъсти насаждения се привързват към телената конструкция. Някои силни две- и тригодишни клонки се наклоняват и привързват към теловете за намаляване на растежната им сила.
- Извършва се филизене на част от ненужните леторасти в короните на младите дръвчета, с което формирането на правилна коронка на младите ябълкови, крушови и прасковени дръвчета се улеснява значително. С помощта на това мероприятие, проведено в началото на вегетацията, се отстраняват ненужните филизи и се създават условия за израстване на тези, които ще изграждат бъдещия скелет.
- Пензират се леторастите в младите овощни насаждения. Пензирането на торбичковите леторасти е ефективно средство за ускоряване на плододаването и увеличаване на добива от младите насаждения.
- Провежда се прореждане на завързите.
Някои сортове ябълка (Айвания, Карастоянка, Златна превъзходна, Йелоуспър, Старкримсон и др.), круша (Вилямова масловка) и праскова (Мариголд, Редхейвън. Рио озо джем, Спирнгтаим, Елберта, Хале, Фейерхейвън, Румяна и др.) са склонни към прекомерно плодообразуване, което често води до издребняване на плодовете, влошаване на качеството им, изтощаване на дърветата и създаване на условия за алтернативно плододаване. В насажденията със сортове, склонни към претоварване, се препоръчва прореждане на завързите за регулиране на плододаването.
Прореждането се извършва ръчно и с помощта на химични средства. В страните, където има повече работна ръка в селското стопанство, все още се прилага ръчно прореждане на завързите. Изоставащите в развитието си завързи се отстраняват с ръка, със специална палка за удряне на клоните или с вибратор.
Намаляването и поскъпването на работната ръка в селското стопанство, както и разширяването на промишлените овощни насаждения налагат необходимостта от използването на химични препарати. Като най-подходящи средства за прореждане на ябълката се сочат алфа-нафтилоцетната киселина (НОК) и алфа-нафтилацетамидът (НАД), карбарилът (севин), етрелът (етефон) и др. При крушата с добър ефект се използват НОК и НАД, а при прасковата най-добри резултати са получени с препарата етрел (етефон).
Обикновено пръскането се извършва 2-3 седмици след прецъфтяването, а концентрацията на разтвора се определя съобразно възрастовото състояние на дърветата и тяхната натовареност с плодове.
- В младите (2- и 3-годишни) насаждения част от завързите по централния клон (водача) се отстраняват, за да не се допусне деформирането му и да се получи по него обрастваща дървесина.
- Органичната маса от културите за зелено торене се заорава. Обикновено се използват два вида култури за зелено торене - бобови (фий, фуражен грах, лупина и др.) и небобови (горчица, гречиха, ръж и др.). Изискванията към тях са: 1) за кратко време да образуват голямо количество зелена маса; 2) да имат кратък вегетационен период; 3) да не са взискателни към климата и почвата; 4) да са студоустойчиви и подходящи за условията на района.
При поливни условия културите за зелено торене се сеят през лятото и се заорават през есента, а при неполивни - през есента и се заорават през пролетта. Посевната норма е с 30-50 % по-висока от обикновената, за да бъде посевът достатъчно гъст и да се получи достатъчно количество зелена маса.
Най-добри резултати се получават, когато заораването се извърши ло време на бутонизацията, преди цъфтежа на растенията. Препоръчва се преди заораване зелената маса да се валира или да се надроби с дискова брана.
- Почвата се поддържа чиста от плевели и се разрохква чрез редовни плитки обработки с култиватор, брана или фреза.
- В края на месеца плододаващите овощни дървета се подхранват с 15-20 kg/dka амониева селитра.
- При засушаване се напоява.
Съвременните технологии за интензивно отглеждане на овощните култури са неизменно свързани с модерната техника за напояване - дъждовални инсталации и системи за капково напояване, но все още широко се практикува гравитачния начин по бразди.
През първата година след засаждането покрай дръвчетата се прави една бразда, а през следващите - по 2-3 бразди, като до встъпване на насажденията в плододаване се обхване пялото междуредие. Дължината на браздите и разстоянието между тях зависят от почвения тип и наклона на терена. При леки почви браздите са по-къси (50-70 м) и по-плитки (18-20 cm), а при по-тежки - по-дълги (80-120 м), по-широки и по-дълбоки (20- 25 cm). Разстоянието между браздите при леки почви е 60-70 cm, при средни - 70-80 cm, а при тежки - 100-120 cm.
При използването на системи за дъждуване и капкуване на насажденията полезният ефект се постига със значително по-малък разход на вода от гравитачното и възможността да се напояват градини на силно пропускливи почви и наклонени терени е голяма. При правилна организация на работата тези системи могат да се използват и за подаване на минерални азотни- и калиеви торове, а чрез системата за капково напояване - и на хербициди.
За правилното определяне на напоителните и поливните норми, както и на сроковете за напояване е необходимо да се знае водопотреблението на съответните видове и количеството на достъпната за растенията почвена влага в коренообитаемия почвен пласт.
- В по-топлите райони на страната започва беритбата на ранните сортове череши.
в. В ягодовите насаждения
Продължава пролетно-лятното засаждане на ягодовия разсад, съхранен в хладилник. След засаждането редовно се дъждува, за да се прихванат растенията.
Плевят се по-рано (през април) засадените площи.
- Започва беритбата. Тя се извършва своевременно и качествено, за да не се повредят плодовете. Когато плодовете се транспортират на по-дълги разстояния, те могат да се берат и малко по-рано. След беритбата бързо се превозват до изкупвателните пунктове или до преработвателните предприятия, понеже се развалят лесно.
- Ако по време на зреенето на плодовете настъпи засушаване, необходимо е да се дъждува или да се напоява гравитачно.
г. В малиновите насаждения
- За да се поддържа почвата в рохкаво състояние и чиста от плевели, извършват се редовни почвообработки.
- Ако второто подхранване не е направено в края на април, то се провежда през май с 10-12 kg/dka амониева селитра.
- Проверява се издънките да не увиснат към междуредията, понеже пречат на почвообработките. Издънките на някои сортове се привързват за опорната конструкция.
- В по-топлите райони по време на цъфтежа към края на ме сеца е добре да се осигурят две пчелни семейства на всеки 10 dka, за да се получат по-високи добиви и по-качествени плодове.
д. В касисовите насаждения
- Полагат се грижи (обработка и напояване) за вкоренилищата.
- Насажденията се обработват 1-2 пъти.
- Премахват се слабите и излишни прикоренови леторасти, за да се подпомагат майчините растения към по-добро развитие на леторасти заместители и на целия храст.
- При засушаване се прави обилна поливка, която се отразява твърде благоприятно върху развитието на храстите и плододаването.
е. В насаждения с други култури
- Лимоновите подложки се присаждат на будна пъпка.
- Продължава присаждането на райска ябълка.
- Почвената повърхност се поддържа чиста от плевели и редовно се разрохква чрез плитки обработки.
- Осигуряват се чести и редовни поливки, тъй като културите са подчертано влаголюбиви.
- Продължава засаждането на актинидия хипензис на открито. След засаждането растенията се поливат веднага.
- Лианите на актиниднята редовно се привързват към спомагателните подпорни клончета, което съдействува леторастът да достигне горния тел на телената конструкция. За да се облекчи изграждането на стъблото, не му се позволява да се увива около подпорното клонче. Със същата цел се премахват всички странични леторасти по стъблото.
- Осигуряват се по три пчелни семейства на 10 dka актинидия.
Растителнозащитни мероприятия
Икономически важните болести по овощните култури са предимно гъбни и бактериални. Гъбни са струпясването по ябълката и крушата, червените листни петна по сливата, къдравостта и сачмянката по прасковата и др., а бактериални - бактериалният рак, бактериалната сачмянка по костилковите и др. За тяхното развитие са необходими влага и топлина. Поради честите дъждове през май влажността на въздуха е висока - благоприятна за развитието на тези болести. Благоприятни са и топлинните условия. Ето защо заразяванията от гъбни и бактериални болести през май са големи.
През май големи повреди причиняват и вредителите по овощните растения - насекомите, акарите и др., развитието на които се благоприятствува от по-високите температури. Ето защо растителнозащитните мероприятия през месеца продължават с неотслабваща интензивност.
а. В овощните разсадници
- Продължава борбата с болестите и неприятелите по овощните растения в питомниците и семенилишата. Срещу струпясването по ябълката и крушата се извършват 2-3 пръскания с 1 % бордолезов разтвор, 0,4 % купроцин или 0,25 пероцин 75 Б, срещу брашнестата мана по ябълката и прасковата - 3-4 пръскания през 8-10 дни с 0,05 % морестан, 0,06 % бенлейт (фундазол) или 0,04 % рубиган и срещу цилиндроспориозата по черешата и ви ши ята - с 0,1 % силит (мелпрекс 65). Голяма опасност за младите фиданки в разсадниците представляват листните въшки, а понякога и листогризещите насекоми (фиг. 49). Листните въшки развиват 10-15 поколения и при масово развитие причиняват закържавяваие на растенията. Затова борбата срещу тях трябва да започне още при появяването им. За целта към фунгицидните разтвори се прибавят 0,1 % пиримор, 0,15 % вофатокс или 0,1 % БИ 58.
Фиг. 49. Ябълкова листна въшка:
1 - яйца; 2 - новородена ларва; 3 - стара въшка; 4 - крилата въшка; 5 - нападната клонка
б. В овощните насаждения
- В короните на дърветата в черешовите насаждения се окачват стъклени шишета (капани) с примамна течност от 10 % захар и 0,5 % амониев сулфат или жълти картони за установяване началото на излитането на черешовата муха. Картоните се окачват на различна височина откъм източната, южната и западната страна на дърветата. Черешовата муха е дребно кафяво-черно насекомо с по четири напречни тъмни ивици на крилата (фиг. 50). Развива едно поколение годишно. Зимува в почвата като какавида. Имагинира през май и снася яйцата си по зачервените плодове. Излюпените ларви причиняват червясване на плодовете.
- В първите дни на май се поставят феромоновите примамки (сексуловки) за определяне началото, масовия летеж и края на летежа на ябълковия, сливовия и източния плодов червей.
Феромоновата примамка за всеки насекомен вид е специфична. За 500 dka насаждение са необходими 2-3 феромонови примамки за всеки вид, поставени на разстояние 120-160 m една от друга.
- Наблюдава се развитието на ябълковия и сливовия плодов червей върху материала, събран през предшествуващата година и запазен във висящи кафези в овощните насаждения.
Фиг. 50. Черешова муха:
1 - възрастно насекомо; 2 - ларва в червив плод; 3 - плод с петно, където е снесено яйце
Наблюдения се правят и за развитието на черешовата муха върху материала, оставен да зимува в почвата под рамки изолатори.
- Сливовите насаждения се преглеждат за откриване на болестта шарка. Заразените дървета се маркират, за да се изкоренят през есента. Шарката се причинява от вирус, който се намира във всички тъкани и органи на заразеното растение (фиг.51). Пренася се с посадъчния материал и присадниците (калеми и пъпки) от някои листни въшки и цикади. За борба с шарката се препоръчва изкореняване на заразените дървета, засаждане на толерантни сортове (Стенлей, Изобилие и др.) и борба с преносителите.
- Всички насаждения се обследват за установяване на карантинни неприятели (бяла американска пеперудт, калифорнийска щитоносна въшка, източен прасковен молец и др.), а прасковените и черешовите насаждения - за костилкоплодова листна оса.
- Изрязват се леторастите, нападнати от източния плодов червей (в районите на разпространението му).
- Овощните дървета, които страдат от хлороза, се пръскат с 0,2 % феризан или вуксал, с 0,35-0,5 % фиксал или се наторяват с 0,2 kg феризан или 50-100 g секвестрен на дърво.
- Събират се плодове с лъжегъсеници на сливовата плодова оса и се поставят под рамки изолатори, за да се проследи развитието и през пролетта на следващата година. Вземат се 500-1000 плодчета, опадали по различно време, и се поставят по равно под пет изолатора. - Всички насаждения, нападнати от бяла американска пеперуда (първо поколение), се пръскат с 0,5 % ентобактерин 3 или 0,1 % дипел.
Фиг. 51. Шарка по сливови плодове
Фиг. 52. Бяла американска пеперуда: 1 - възрастно насекомо; 2 - яйца; 3 - гъсеница
Бялата американска пеперуда е вътрешнокарантинен неприятел (фиг. 52). Развива две поколения годишно - първото през май-юни и второто - през август-септември. Зимува като какавида под напуканата кора на дърветата, в пукнатините на стълбовете и пр. При използване на ентобактерин 3 и дипел да се избягва напръскването на черниците, защото препаратите са отровни за копринената буба.
- Извършва се първо картиране на плевелите в овощните насаждения.
- Стъблата на дебелите клони на овощните растения се третират с 0,1 % диптерекс 80 ВП, 0,15 % вотексит 80 ВП или 0,15 % агрия 1060 срещу първото поколение на короядите, щом бъде установено начало на излюпването им (фиг. 53).
Фиг. 53. Корояди: 1,2 - възрастни; 3, 4 - ходове
- Веднага след прецъфтяването ябълковите насаждения се пръскат (първо следцъфгежно) с 0,2 % пероцин 75 Б, 0,1 % силит (додин, мелпрекс 85), 0,06 % бенлейт (фундазол), метилтопсин или рубиган в комбинация с 0,2 % золон (агрия 1060) срещу струпясването, кафявото гниене, брашнестата мана, ябълковата плодова оса, листните въшки, листогризещите гъсеници, листов миниращите молци, ябълковия молец, кръвната въшка и др. Бенлейт, метилтопсин и рубиган се препоръчват за пръскане на сортове, силно чувствителни на струпясване и брашнеста мана, защото са ефикасни срещу двете болести. При пръскане с пероцин и силит да се прибавя прилепител (Ело, универсал и др.). Силитът се предпочита, когато е пропуснат благоприятният момент за пръскане и вече са станали заразявания от струпясване, защото освен предпазно, той има и лечебно действие. При плътност на червения овощен акар, по-голяма от икономическия праг, към разтворите се прибавя 0,12 % пликтран.
- Второ следцъфтежно пръскане се извършва (по сигнал на пункта за прогноза и сигнализация) 8-15 дни след установяването на началото на летежа на пеперудите от първо поколение на ябълковия плодов червей. Ябълковият плодов червей има две поколения годишно и зимува като гъсеница в пашкул под старата и напукана кора на дърветата, подпорите, амбалажа и др. (фиг. 54). Пеперудите от първото поколение летят през май до началото на юли, а на второто - през голи до началото на септември. Срещу гъсениците на ябълковия плодов червей се използват 0,1 % гардона 75 НП (много ефикасен срещу плодовите червеи), 0,2 % золон 30 НП (агрия 1060), 0,15 агрия 1050 или 0,15 % диптерекс 80 НП (вотексит 80 НП) в комбинация с 0,25 % пероцин 75 Б или 0,1 % силит.
Фиг. 54. Ябълков плодов червей:
1 - пеперуда; 2 - гъсеница в плода; 3 - гъсеница, която напуска плода; 4 - какавида; 5 - какавида в ловен пояс
Освен срещу ябълковия плодов червей, второто следцъфгежно пръскане е насочено и срещу листогризещите гъсеници, листоминиращите молци, калифорнийската щитоносна въшка, струпясването, кафявото гниене и др. През този период от развитието на ябълковите дървета опасността от струпясване е много голяма, защото освен първични (от аскоспори), има и вторични (от конидии) заразявания и при силно развитие причиняват опадване на младите завързи. За сортовете, чувствителни на брашнеста мана, се използва 0,06 % бенлейт (фундазол), 0,1 % метилтопсин или рубиган и др. При нужда към фунгицидните разтвори се прибавя 0,12 % пликтран или 0,2 % омит за борба с акарите. Срещу кафявия ябълков акар може да се използва и 0,1 % БИ 58.
- Второто следцъфгежно пръскане на крушовите насаждения се прави 10-12 дни след първото с 0,25 % пероцин 75 Б или 0,1 % силит (додин, мелпрекс 65) в комбинати с 0,2 % золон 30 НП (агрия 1050) или 0,15 % вотексит 80 НП срещу струпясването, кафявото гниене, бзлите листни петна, ръждата, крушовата плодова оса и други болести и неприятели (фиг. 55), Насажденията, нападнати сияно от крушови бълхи, се пръскат с 0,03 изатрин или 0,03 % амбуш, а срещу листните въшки може да използва 0,12-0,15 % БИ 58.
- Трето следцъфтежно пръскане на крушовите насаждения се извършва 10-12 дни след второто със същите хи мични средства срещу същите болести и неприятели.
- По време на масовия цъфтеж се извършва пръскане на дюлевите насаждения с 0,07 % бенлейт (фундазол) срещу загиването на завързите, кафявото гниене, кафявите листни петна и др.
- Към края на прецъфтяването дюлевите насаждения се пръскат за трети път с 0,07 % бенлейт (фундазол) срещу загиване на завързите, кафявите листни петна и други болести. Причинителят на болестта загиване на завързите на дюлята заразява плодниците на цветовете и причинява мумифициране на плодовете. Затова пръсканията с бенлейт се извършват преди цъфтежа, по време на масовия цъфтеж и при прецъфтяването.
Фиг. 55. Ръжда по крушата
Фиг. 56. Сливов плодов червей: 1 - пеперуда; 2 - ларва при напускаме на плода; 3 - червив плод
В дъждовно и хладно време е необходимо и едно следцъфтежно пръскане с 1 % бордолезов разтвор.
- Второ следцъфтежно пръскане на сливовите насаждения се извършва с 0,25 % пероцин 75 Б и 0,2 % агрия 1060 или 0,1 % гардона 75 НП срещу червените листни петна, сачмянката, кафявото гниене, листните въшки, листогризешите гъсеници, гъсениците от първото поколение на сливовия плодов черней и др. Сливовият плодов червей развива две, а при топла есен - и три поколения годишно и зимува като гъсеница в пашкул под старата в напукана кора на дърветата (фиг. 56). Пеперудите от първото поколение летят през май, а от второто - през юли. Към разтворите за пръскане на сливовите насаждения, нападнати от галообразуваш акар, се прибавя акарицид - 0,1 Н галекрон 50, 0,2 % омит 57 или 0,12 % пликтран (фиг. 57).
- Трето стедцъфтежно пръскане на сливовите насаждения се извършва 8-15 дни след второто с 0,1 % гардона 75 НП или 0,2 % агрия 1060 срешу сливовия плодов червей.
- Трето следцъфтежно пръскане на кайсиевите насаждения се прави 10-12 дни след второто с 0,25 % пероции 75 Б или 0,1 % фундазол и 0,2 % агрия 1060 или 0,1 % гардона 75 НП срешу сачмянката (гъбна и бактериална), кафявото гниене, анарзията, източния плодов червен и други болести и неприятели, Срещу ранното кафяво гниене най-ефикасен е фундазолът, а срещу сачмянките - пероцинът.
- Четвъртото следцъфтежно пръскане на кайсиевите насаждения се извършва с 0,1 % гардона 75 НП или 0,2 % агрия 1060 срещу източния плодов червей.
Фиг. 57. Сливов галообразуващ акар: I - възрастен женски акар; 1 - гали по клонче
- Трето следцъфтежно пръскане на прасковените насаждения се прави с 0,25 % пероцин 75 Б (срещу цилиндроспориозата с 0,1 % силит, додин или мелпрекс 65) и 0,15 % диптерекс, 0,1 % тиокрон, 0,1 % БИ 58 или 0,1 % антио срещу същите болести и неприятели, както при- второто, и срещу черешовата муха. Извършва се 10-12 дни след улавяне на първите черешови мухи в шишетата с примамна течност или с жълтите картони. Плодовете на ранозреещите черешови сортове узряват преди излюпването на ларвите на черешовата муха, поради което повредите стават незабелязани. Те се пръскат само с 0,1 % силит срещу цилиндроспориозата. Много голям е процентът на червивите плодове на средно ранните и особено на къснозреещите сортове череши. За да се предпазят средноранните сортове череши от червясване и цилиндроепорноза, необходимо е още едно пръскане 10-15 дни след третото, а за къснозреещите - още две пръскания (през 10-15 дни) със същите химични средства.
- Първо следцъфтежно пръскане на ореховите дървета се провежда при появата на листни въшки и петна от антракноза или бактериоза с 0,4 % купроцин, 1 % бордолезов разтвор или 0,1 % меден оксихлорид и 0,1 % БИ 58 или 0,1 % пиримор.
- Второ следцъфтежно пръскане на ореховите дървета се извършва със същите химични средства срещу същите болести и неприятели. При нападение от запетаевидна щитоносна въшка и плодов червей към разтворите се прибавя 0,2 % агрия 1060 или 0,1 % гардона 75 НП.
- Трето следцъфтежно пръскане на бадемовите насаждения се прави 12-14 дни след второто с 0,4 % купроцин или 0,25 % пероцин 75 Б и 0,2 % золон (агрия 1060) или 0,2 % агрия 1050 срещу сачмянката, струпясването, церкоспорозата, бадемовата листна оса бадемовия семеяд и др. Това пръскане съвпада с началото на излюпването на бадемовия семеяд.
- Четвърто следцъфтежно пръскане на бадемовите насаждения се провежда 10-14 дни след третото със същите химични средства срещу същите болести и неприятели. Това пръскане съвпада с масовото (над 80 %) излюпване на бадемовия семеяд.
- Насажденията от лешник се пръскат след прецъфтяването с 0,05 % морестан, 0,1 % каратаи или друг фунгицид срещу брашнестата мана и 0,2 % агрия 1050 срещу лешниковия хоботник.
- Второ пръскане се прави със същите химични средства срещу същите болести и неприятели по лешника.
в. В ягодовите насаждения
- По време на цъфтежа ягодовите насаждения се пръскат с 0,06 % бенлейт (фундазол), 0,1 % метилтопсин 70 или 0,25 % ойпарен срещу сивото гниене, белите листни петна, червените листни петна, брашнестата мана и други болести.
Фиг. 58. Сиво гниене по ягода: 1 - здрави плодове; 2 и 3 - заразени плодове
Причинителят на сивото гниене заразява всички надземни части на ягодовото растение, но най-големи са загубите при заразяване на плодовете (фиг. 58). Заразяването започва обикновено от чашечните листа и през дръжката преминава в плода. При нападение на ягодовите насаждения от мъхнат бръмбар към фунгицидния разтвор се прибавя 0,5 % токсофен или 0,4 % мелипакс.
- В края на цъфтежа на ягодата се прави още едно пръскане с бенлейт, метилтопсин 70 или ойпарен в същите концентрации срещу същите болести, както при цъфтежното пръскане.
- При нападение от голи охлюви в ягодовите насаждения се разпръскват 0,5-1 kg/dka мезурол шнекенкорн или 4 kg/dka слагит 3 % (фиг. 59). И двата препарата са гранулирани и могат да се разпръскват с тороразпръсквачки.
Фиг. 59. Голи охлюви по ягода
Фиг. 60. Малинов бръмбар: 1 - възрастно насекомо: 2 - ларва; 3 - червив плод
слагит 3 % (фиг. 59). И двата препарата са гранулирани и могат да се разпръскват с тороразпръсквачки.
г. В малиновите насаждения
- Наблюдава се летежът на малиновото комарче.
- Непосредствено преди цъфтежа малиновите и къпиновите насаждения се пръскат с 0,4 % купроонн 75 Б. 0,2 % диган М 45 вит 0,1 % бенлейг (фундазол) и 0.2 % агрия 1060 или 0,1 % БИ 58 срешу ръждата, кониотириума, дидимелата, антракнозата. листните петна, малиновото комарче, малиновия бръмбар и др. (фаг. 60)- Борбата срещу малиновия бръмбар трябва да се проведе веднага щом се открият вървите бръмбари и преди яйцеснасянето. За пръскане на малината медсъдържащи химични средства не трябва да се използват, защото причиняват повреди (купроцинът - хлороза, а бордалезозият разтвор - изгаряния).
- Силно нападнатите малинови насаждения от листни петна се пръскат цъфтежно с 0,1 % бенлейт (фундазол).
- Следцъфтежно малиновите насаждения се пръскат със същите химични средства, както предцъфтежно.
д. В касисовите насаждения
- Първо следцъфтежно пръскане на касисовите насаждения се прави веднага след прецъфтяването с 0,4 % купроцин срешу брашнестата мана с 0,8 % тиозол 80, 0,1 % бенлейт, 0,1 % метилтопсин в 0,2 % агрия 1060 срешу антракнозата, листните петна, стъкленката, бодиловата педомерка и др. Стъклената има едно поколение годишно и зимува като гъсеница в клонките на касиса. Пеперудите летят през май до юли. Първото следцъфтежно пръскане съвпада с излитането на първите певеруди.
- Второ следцъфтежно пръскане на касисовите насаждения се провежда 10-14 дни след първото със същите химични средства срешу същите болести и неприятеля. То съвпада с масовото излюпване на стъкленката.
- За борба с брашнестата мана по касиса 10-14 дни след второто слетъфтежно пръскане се прави още едно пръскане с 0,8 % тиозол, 0,1 % метилтопсин, 0,04 % рубиган и др.
- Плевелите в касисовите насаждения се пръскат с 0.6 kg грамоксом, 0,6 kg реглон или 0,5-0,8 kg далапон на декар.
При всяко пръскане с отровни препарати пчеларите в района се предупреждават чрез съобщения във вестниците; по радиоуредбите, с листовки и по други начини.
