Април
Средната месечна температура през април за повечето райони на страната е между 11 и 13 °С. Месечната сума на валежите в овощареките райони възлиза на 40-60 1/т2. Продължителността на деня е 13,2 h, със среден брой на дните, благоприятни за работа на открито - 21,0.
Резките промени на времето през април са често явление. Отчитат се както отрицателни температури и снеговалежи, така и типично летни температури от 30 до 34 °С. Увеличава се броят на слънчевите дни и валежите, придружени често с гръмотевични бури и градушки. През целия месец съществува опасност от образуване на слани.
Раноцъфтящите сортове череши, вишни и праскови са приключили фенофазата на цъфтежа. В масов цъфтеж са ябълката, крушата, сливата, средно- и късноцъфтящите сортове череша, вишня и праскова.
Агротехнически мероприятия
а. В овощните разсадници
- Извършват се почвообработки в семенилищата, маточните насаждения и питомниците.
- Краен срок за прореждане на растенията в семенилищата.
- Отгребване на загребаните през есента присадени подложки иа ореха, изрязване на дивата част на около 0,5 cm над присадената пъпка.
- Внимателно се отстраняват всички филизи, покарали от подложката на засадените в питомниците присадени растения. Закъсняването с тази практика задържа развитието на летораста от облагородената пъпка. Често конкуренцията на филизите от дивата част е толкова голяма, че пъпката въобще не покарва.
- Продължава работата по присаждането на калем на подложките с пропаднали окуланти.
6. В овощните насаждения
- Завършва работата по засаждането на новите овощни насаждения.
- Завършва работата по попълването местата на пропадналите дръвчета в младите овощни насаждения.
- Всички новозасадени дръвчета задължително се поливат с 20-30 1 вода в околостъблената чашка.
- Приключва работата за формиране коронките на дръвчетата в новозасадените и младите овощни насаждения.
- Филизи се стъблото на дръвчетата в новозасадените градини. На височина 50-60 cm над почвената повърхност всички филизи се отстраняват. Своевременното провеждане на това мероприятие позволява в зоните на короните да израснат силни леторасти, от които по-късно се формират скелетните клони на палметата и етажните формировки, както и плодните звена на системата «стройно вретено».
- Приключва резитбата за плододаване във всички райони на страната.
- Провежда се резитба за отслабване растежа на силнорастящите ябълкови и крушови дървета.
В началната фаза на вегетацията голяма част от резервните хранителни вещества са се придвижили от корените и стъблото към скелетните части и обрастващата дървесина. Отстраняването им заедно с изрязаната дървесина съществено потиска растежния импулс на дърветата. Препоръчва се за дървета на семенна или силнорастяща вегетативна подложка, формирани като палмета.
- Продължава преприсаждането на калем в короните на възрастните дървета. За по-ниските и топли месторастения тази практика приключва след третата десетдневка на месеца. Необходимо е при преприсаждането да се спазва следният ред: костилкови (череша, слива, вишня) и семкови (ябълка и круша).
- В равнинните и по-топлите райони се извършва втората no-плитка почвообработка, предшествувана от подхранване с азотни торове (ако не е извършено през март).
- При засушаване се полива. Почвената влага в насажденията през периода на цъфтеж и формиране на завързите не трябва да спада под 70 % от ППВ.
- Пчелните семейства се транспортират от прецъфтелите към насажденията с интензивен цъфтеж или друго подходящо място.
в. В ягодовите насаждения
- Завършва попълването на празните места в засадените през есента площи, предимно в по-високите райони.
- Започва засаждането на съхранения в хладилниците обезвирусен ягодов посадъчен материал върху лехи, застлани с черен полиетилен. Направата на лехите и застилането на полиетилена става със специална машина (фиг. 42). Полиетиленовото платно е перфорирано фабрично на необходимите разстояния. Растенията се засаждат така, че пъпките да се подават леко над повърхността, без да съществува опасност при започване на вегетацията да попаднат под полиетилена. Добре се отразява на прихващането потапянето на корените на разсада в каша от говежди извержения, почва и вода. Обикновено корените не се режат, но когато са много дълги или са засъхнали по краищата, това може да се наложи. Засажда се със садило. Корените се поставят в отворената дупка така, че да не се подгънат, след което почвата се притиска, за да прилепне плътно към тях.
- Засадените върху черен полиетилен нови площи с ягоди обезателно се поливат чрез дъждуване, за да се осигури прихващането.
- Старите насаждения се обработват и ако през март не са били наторени, предварително се извършва наторяване, както е посочено. При необходимост насажденията се напояват.
- Извозва се 400-500 kg/dka слама за постилане на почвата под цветоносите и за предпазване на плодовете от замърсяване в насажденията, създадени без черен полиетилен. Почвата около растенията се покрива с около 10 cm слама. Застилането се извършва към края на масовия цъфтеж. При закъсняване практиката се затруднява поради необходимостта от непрекъснато повдигане на падналите цветоноси. При късно застилане част от плодовете се нараняват.
- Преди застилането със слама насажденията се напояват, понеже по-късно напояването се затруднява, а често водата повдига сламата и я отнася. Ако след застилането се наложи да се напоява гравитачно, използва се слаба струя. Когато има условия за дъждуване, този проблем не стои въобще.
- Почвата в култивационните съоръжения (оранжерии и тунели) се обработва и при необходимост се напоява.
- До средата на април от отопляваните оранжерии се прибират последните ягодови плодове.
- Започва беритбата на ягодови плодове от слънчевите оранжерии и тунели.
- Оранжериите и тунелите се проветряват редовно.
Фиг. 42. Машина за оформяне на лехи и застилане с черен полиетилен
В тях се поддържа необходимата температура за своевременно узряване на плодовете. - В по-топлите месторастения и в насажденията, засадени по-рано, се плевят поникналите в отворите плевели. Плеви се много внимателно, тъй като заедно с плевелите могат да се изкоренят и някои от растенията, които все още не са добре вкоренени, в. В малиновите насаждения
- Приключва попълването на празните места и засаждането на нови площи.
- Извършват се почвообработки за поддържане на почвата рохкава и чиста от плевели и за заравяне на торовете.
- Към края на месеца се подхранва с 10-12 kg амониева селитра.
- При засушаване се полива.
г. В касисовитв насаждения
- Полагат се грижи за вкоренилищата (обработка, торене и напояване).
- Новите и старите насаждения се обработват. При необходимост към края на април се извършва подхранване с 10 15 kg/dka амониева селитра,
- При засушаване се полива.
д. В насаждения с други култури
- Засаждане на нестандартните дафинови растения в питомника за доразвиване.
- Извършва се пролетно окулиране на Кавказката хурма с райска ябълка след започване на сокодвижението.
- В края на месеца се извършва пикиране на лимоновия разсад на открито на 15--20 cm в реда и 1 м между редовете.
- Съобразно необходимостта се провежда окопава не и поливане на вкоренените резници от смокиня, нар и облепиха.
- В зависимост от нуждите на участъка на открито, в който е извършено вкореняване на резници от смокини, нар и облепиха, се прави окопаване и поливане.
- Продължава засаждането на райска ябълка, облепиха, нар и смокиня на постоянно място.
- Дафиновите дръвчета се освобождават от зимните обвивки и зимната защита.
- В края на месеца се изнасят иа постоянно място вкоренените от предната година растения от актинидия хинензис и дафиновите фиданки. Извършва се поливане на иовозаеадеи ите растения.
- Пикираните семеначета от актинидия се засаждат в питомник на открито.
- На открито се засява новият посев на семена от дафиново дърво.
Растителнозащитни мероприятия
Вследствие затоплянето на времето през април бързо започват да се развиват както овощните растения, така и болестите, неприятелите и плевелите при тях. Появата на вредните стадии иа много неприятели съвпада с определени фенофази от развитието на техните гостоприемници. Възрастните оси на сливовата плодова оса летят по време, когато цъфтят раноцъфтящите сливови copтове, джанките и трънките, защото се хранят с нектара на цветовете им, а възрастните на черешовата муха - при зачервяване на черешовите плодове и пр. Много от неприятелите на овощните растения (ябълков плодов червей, листни въшки, шитоносни въшки и др.) имат по 2-3 и повече поколения, а заразяванията от някоя болести (струпясване по ябълката и крушата, брашнеста мана по ябълката, сачмянка по костилковите и др.) в зависимост от валежите се повтарят многократно през вегетационния сезон. Във всяко ново петно от струпясване или брашнеста мана се образуват много конидии, които при благоприятни условия причиняват нови заразявания. За да се предотврати силното развитие на тези болести и неприятели, необходимо е да се намалят до възможния минимум популациите от първото поколение на неприятелите и да се ограничат първичните инфекции от болестите. Това може да се постигне чрез навременна и добре организирана борба през април, когато започва тяхното развитие. От ефикасността на растителнозащитните мероприятия през април в най-голяма степен зависи опазването на овощните растения през сезона. За неприятелите (сливова плодова оса и др.) пък, които развиват едно поколение годишно, и болестите (червени листни петна и др.) без вторичен цикъл на развитие растителнозащитните мероприятия през април решават напълно въпроса за опазване на овощните растения от тях.
а. В овощните разсадници
- Отстраняване на растенията с неприхванати пъпки и окуланти, нападнати от брашнеста мана, през периода на разтваряне на пъпките на ябълката.
- Пръскане с 1 % бордолезов разтвор, 0,5 % купроцин или 1 % меден оксихлорид на ябълковите и дюлевите «подложки в маточниците и ябълковите и крушовите окуланти в питомниците срещу струпясване, бели листни петна, кафяви листни петна и др. в момент, определен от службите за прогноза и сигнализация. При поява на листогризещи гъсеници, листни въшки, кръвна въшка, крушова бълха и други неприятели към фунгицидите се прибавя 0,15 % агрия 1060, 0,15 % диптерекс 80, 0,15 % вотексит 80 или 0,1 % БИ 58.
- При поява на брашнеста мана по ябълковите и прасковените окуланти в питомниците се извършва пръскане с 0,05 % морестан, 0,1 % каратан, 0,06 % бенлейт (фундазол), 0,04 % рубиган или 0,08 % нимрод. Рубиган и фундазол са ефикасни и срещу струпясването. Това пръскане, трябва да се извърши с голямо количество разтвор при разпукване на пъпките:
- При поява на първите признаци на цнлнндроспорита по листата на вишневите и черешовите окулантн в питомниците и черешовите н махалебкови подложки в семенилишето се пръска с 0,1 % силит (додин, мелпрекс 65). Това пръскане обикновено съвпада с края на цъфтежа на черешовите дървета в овощните насаждения. При нужда към разтвора се прибавя 0,15 % вотек-сит или 0,1 % БИ 58 срещу листогризещите насекоми, листните въшки и други неприятели.
б. В овощните насаждения
- Изрязват се заразените от брашнеста мана леторастн, пропуснати при зимната резитба на ябълковите дървета. При разпукване на пъпките (листни и плодни) се откриват и пъпките, заразени късно през предната година, които по външен вид почти не се различават от здравите и остават незабелязани при зимната резитба. Отстраняването на заразените пъпки е основа за успеха на борбата с брашнестата мана чрез пръскане с химични средства, поради което трябва да се извършва възможно най-добре.
Фиг. 43. Сливова плодова оса:
1 - жълта сливова оса; 2 - черна сливова оса; 3 - ларва в зелен плод; 4 - отвор и извержения от ларва; 5 - повреди на цветовете при яйцеснасянето; 6 - входни отвори от ларви
- За да се проследи развитието на първото лятно поколение на прасковения молец, се изолират с клонкови кафези или ръкави от тензух нападнатите клонки. Прасковеният молец развива няколко поколения годишно. Гъсениците от първото поколение повреждат върховете на леторастите на прасковата и кайсията, а от следващите поколения причиняват червясване на плодовете
им. Молецът зимува като гъсеница в пашкулче при основата на леторастите.
- Стръскват се 10 дървета от раноцъфтящите сливови сортове, трънки и джанки за установяване началото и масовия летеж на сливовата плодова оса (фиг. 43).
Фиг. 44. Ябълкова плодова оса:
1 - оса; 2 - ларва в зеления плод; 3 - входен отвор на ларвата в плода. 4 - изходен отвор на ларвата; 5 - мини под повърхността на плода
По същия начин се установяват началото и масовият летеж на ябълковата плодова оса, която причинява червясване на младите ябълкови завързи, вследствие на което те опадат предивременно (фиг. 44). Двете оси имат по едно поколение годишно и зимуват в почвата като лъжегъсеници в землест пашкул. Възрастните оси летят по време на цъфтежа на овощните видове, които нападат.
- Ябълковите дървета, маркирани през предната година, чиито плодове страдат от корковидни петна, се наторяват с 2- 3 kg/dka боракс или се напръскват с 0,25-0,5 % боракс. Пръскането се повтаря още два пъти през две седмици. За борба с корковидните петна може да се използва и 0,2-0,4 % вуксал 2, който съдържа азот и микроелементите бор, молибден, желязо, манган, мед, цинк, кобалт, магнезий и калций. С него се пръска 3-4 пъти през 2 седмици.
- Продължават наблюденията по метода на Холц върху узряването на аскоспорите на причинителя на струпясването по ябълката и крушата, червените листни петна по сливата и други болести. Сигнал за пръскане се дава, щом се установят първите узрели аскоспори и се очаква дъжд.
- Преглеждат се овощните насаждения за листогризещи гъсеници, листни и щитоносни въшки, акари и др. и за да се открият първите признаци на дифузна зараза от брашнеста мана по ябълката и прасковата. С инсектицид се пръска, когато се установят повече от 4-5 мини от ябълков молец средно на 100 листа, 2-3 мини или яйца от кръгломиниращ молец средно на лист или 3-4 от змиевидноминиращ молец и др., а с акарицид, ако има над 300 подвижни форми от червения овощен акар на 100 листа. Срещу брашнестата мана по ябълката и прасковата се пръска веднага щом бъдат установени първите признаци на болестта.
- За да се забави развитието на афелинус мали и да се предотврати излитането му, преди да е започнало развитието на кръвната въшка в ябълковите насаждения, събраните през есента клонки се преместват в началото на месеца от навесите в помещения, където температурата е по-ниска. Там престояват до изнасянето им в овощните насаждения.
- По сигнал на пункта за прогноза и сигнализация се прави предцъфтежно пръскане на ябълковите и крушовите насаждения с 1 % бордолезов разтвор, 0,5 % купроцин или 1 % меден оксихлорид за борба със струпясването, кафявото гниене и белите листни петна. Ябълковите сортове Джонатан, Английска ренета, Римска хубавица и др., които са чувствителни на брашнеста мана, се пръскат с 0,05 % морестан, 0,1 % каратан, 0,08 % нимрод ЕК и др., а чувствителните на струпясване и брашнеста мана, като Златна превъзходна - с комбинация от 0,5 % купроцин и 0,1 % каратан или 0,04 % рубиган 1, или 0,08 % нимрод ЕК. Рубиган е системен препарат, който бързо прониква през листата, лекува и предпазва растенията, безопасен е за полезните насекоми и ефикасен при ниски и високи температури. През този период срещу брашнестата мана не се препоръчва пръскане с тиозол 80, защото поради ниските въздушни температури ефикасността му е по-ниска, отколкото на каратана и морестана. За борба със струпясването може да се използват още 0,2 % дитанМ45илиО,3 % каптан, а срещу брашнестата мана - 0,05 % афуган, 0,1 % метилтопсин 70, 0,1 % акрекс или 0,1 % бенлейт (фундазол).
Към разтворите от фунгициди се прибавя 0,2 % агрия 1060,
0,15 % диптерекс 80 (вотексит 80) или някой друг препарат за борба с листогризещите гъсеници, ябълковата оса, листните въшки, кръвната въшка, ябълковия молец, крушовата дървеница, крушовата плодова оса, крушовия галообразуващ акар и др.
- При бавно развитие на ябълковите дървета поради застудяване и преваляване се извършва второ предцъфтежно пръскане със същите химични средства срещу същите болести и неприятели. В насаждения, където през предшествуващата година е имало нападение от плодови корогризачки, към фунгицида се прибавя 0,1 % дипел, ефикасен при дневни температури над 18 °С, или 0,1 % дурсоан, а при масово излюпване на яйцата на червения овощен акар -0,12 % пликтран.
- В началото на месеца в овощните насаждения се извозват необходимите материали (слама, вършина и др.) за провеждане на борбата с късните пролетни мразове (сланите).
- Цъфтежно пръскане на ябълковите и крушовите насаждения се прави, когато цъфтежът е продължителен и времето е благоприятно за развитие на струпясването. Силно чувствителните на брашнеста мана ябълкови сортове се пръскат задължително през цъфтежа, защото развитието на брашнестата мана не се влияе от метеорологичните условия. За цъфтежно пръскане се препоръчват фунгициди, които са ефикасни едновременно срещу двете болести. Такива са 0,1 % метилтопсин, 0,1 % фундазол и 0,04 % рубиган. Обикновено по време на цъфтежа на ябълката се излюпват по-голяма част от яйцата на червения овощен акар. Затова към фунгицидния разтвор за цъфтежно пръскане се прибавя 0,12 % пликтран, който е безвреден за цветовете и пчелите.
- При нападение на цветовете от мъхнат бръмбар или миризлив бръмбар се пръска с 0,4 % мелипакс или 0,3 % фекама трибуфон 50 ЕК, които също са безвредни за пчелите.
- Извършва се предцъфтежно пръскане на сливовите насаждения с 0,25 % пероцин 75 Б, 1 % меден океихлорид или 0,4 % купроцин в комбинация с 0,1 % вофатокс 50 или 0,2 % агрия 1060 срещу кафявото гниене, сачмянката и възрастните на сливовата плодова оса.
- Цъфтежно пръскане на сливовите дървета се прави с 0,25 % пероцин 75 Б срещу червените листни петна, кафявото гниене и сачмянката. Към пероцина се прибавя прилепител (универсал, село и др.). - Най-опасна болест по дюлята е загиването на завързите, която се развива по време на цъфтежа на дърветата. За борба с нея най-добри резултати се получават чрез пръскане с 0,05 % бенлент (фундазол) е началото на цъфтежа и по време на масовия цъфтеж:
- Първо следцъфтежно пръскане на крушовите насаждения се правя веднага след прецъфтяването с 0,25 % пероцин 75 Б, 0,3 % ортофалтан, 0,2 % дитан М 45 или друг фунгицид и 0,2 % агрия 1060 за борба със струпясването, кафявото гниене, белите и кафявите листни петна, листогризещите гъсеници, крушовите бълхи и др. (фиг. 45).
Фиг. 45. Струпясване по круша (листа и плод)
При силно нападение от крушови бълхи към фунгицидния разтвор се прибавят пиретрови препарати (0,03 % амбуш, или 0,03 % децис 2,5 ЕК), които притежават голяма ефикасност срещу кея. Ефикасността на перонни 75 Б се увеличава значително чрез прибавяне на прилепител (0,15- 0,2 % ело, 50 cm3 универсал за 100 л. разтвор, меласа и др.). Препаратът ело е едновременно прилепител, намокрител н антиизпарител н може да се смесва с всички пестициди с изключение на бордолезовия разтвор, серните препарати и силита.
- Цъфтеж но пръскане на кайсиевите насаждения срещу равното кафяво гниене се прави с 0,1 % фундазол (бенлеит) или 0,25 % пероции 75 Б.
- Първо следцъфтежно пръскане на кайсиите се извършва веднага след процъфтяването с 0,25 % пероцин 75 Б, 0.3 % ортофалтан или ТМТД с прибавка на 0,2 % агрия 1060 или 0,1 % гардона срещу сачмянката, кафявото гниене, хоботннцнте, а нарзията и листогризещите гъсеници. Ако насаждението е нападнато от черна златка, вместо агрия 1060 се използва 0,5 % токсафен, - Второ следцъфтежно пръскане на кайсиите се прави 10-12 дни след първото със същите химични средства срещу същите болести и неприятели.
- Веднага след прецъфтяването прасковите се пръскат (първо пръскане) с 0,25 % пероцин 75 Б, а при поява на брашнеста мана с 0,6 % тиозол 80 или 0,1 % бенлейт (фундазол) и 0,12 % золон НП, 0,15 % агрия 1060, 0,1 % интратион или 0,1 % БИ 58 срещу сачмянката, кафявото гниене, брашнестата мана, анарзията, листните въшки и др.
- Второ следцъфтежно пръскане на прасковите се извършва 10-12 дни след първото със същите химични средства и срещу същите болести и неприятели, както и срещу струпясването и източния плодов червей. За борба със струпясването по прасковата може да се използва и 0,1 % силит (мелпрекс 65), особено когато първото следцъфтежно пръскане не е проведено навреме. В райони, където прасковените насаждения се повреждат от червен овощен акар, към фунгицидните разтвори се прибавя 0,12 % пликтран или 0,2 % милбол.
- Предцъфтежно пръскане на черешовите и вишневите насаждения се извършва с 1 % бордолезов разтвор, 0,4 % купроцин или 1 % меден оксихлорид и 0,15 % вотексит 80 или 0,1 % вофатокс 50 срещу сачмянката, ранното кафяво гниене, листозавивачките и другите листогризещи гъсеници, хоботниците, листните въшки и др.
- Следцъфтежно пръскане на черешовите и вишневите насаждения се прави веднага след прецъфтяването с 0,1 % силит (додин, мелпрекс 65) и 0,1 % вофатокс 50 или 0,15 % вотексит 80 (диптерекс 80) Срещу цилиндросиориозата, сачмянката, кафявото гниене, хоботниците, листните и щитоносните въшки, листозавивачките, педомерките и др. Опасността от цилиндросиориозата възниква с появата на първите листа и продължава почти през целия вегетационен период. Затова опазването на черешата от нея зависи в най-голяма степен от първите 2-3 пръскания.
- Веднага след прецъфтяването бадемовите насаждения се пръскат следцъфтежно (първо) с 1 % бордолезов разтвор, 0,4 % купроцин или 0,25 % пероцин 75 Б и 0,2 % агрия 1060 или 0,15 % вотексит 80 срещу сачмянката, струпясването, церкоспорозата, оранжевите листни петна, бадемовата листна оса, листогризещите гъсеници и др.
- Излитането на бадемовия семеяд се наблюдава отначало през ден, а след излитането на първите оси - всеки ден. Наблюденията се извършват сутрин. Бадемовият семеяд е оса, която развива едно поколение годишно (фиг. 46). зимува като ларва в повредения плод, какавидира напролет и възрастното излита обикновено през май. Повредените плодове не окапват, а остават върху дърветата в продължение на 2-3 години. Правят се наблюдения и за ябълковата и сливовата оса.
Фиг. 46. Бадемов семеяд:
1 - женски индивид; 2 - повреден плод
- Второ следцъфтежно пръскане на бадемовите насаждения се провежда 10-12 дни след първото със същите химични средства срещу същите болести и неприятели, както и срещу струпясването.
- Насажденията от лешник се пръскат веднага след прецъфтяването с 0,05 % морестан, 0,1 % каратан или 0,1 % фундазол (бенлейт) за борба с брашнестата мана.
- Прави се преглед на 500 цветя (по 50 от 10 сливови дървета), за да се установи степента на повреди от ларвите на сливовата плодова оса. При нападение, по-голямо от 5 %, се пръска с 0,1 % вофатокс в комбинация с 0,25 % пероцин 75 Б за борба и срещу червените листни петна.
- Когато почвените хербициди не се внесат до края на март или въпреки внасянето има плевели, пръска се с листни хербициди при височина на плевелите 20-30 cm. Ако преобладават житни плевели, използва се 300-500 cm8/dka грамоксон, двусемеделните - 300-500 cm3/dka реглон, а при смесено заплевеляване - комбинация от двата хербицида прн обща доза 150- 200 cm3/dka. Срещу балур, пирей и паламида се пръска с 600-800cm3/dka раундъп, а срещу поветица и вълча ябълка с 1200 cm3/dka от същия хербицид. Раундъп се употребява във възможно по-късна фаза от развитието на плевелите, но преди още да е приключил растежът им на височина. По-ниската концентрация на хербицидите се употребява при по-ранно развитие, а по-високата - при по-късно развитие на плевелите. Някои от хербицидите (грамоксон) са силно отровни за топлокръвните животни, поради което с тях трябва да се работи много внимателно. За пръскане се използват пръскачки с предпазни приспособления, за да се избегне попадането на разтвор върху листата, клонките и зелената кора на дърветата (младите).
Непосредствено преди цъфтежа на ябълковите дървета клонките с Афелинус мали се изнасят от зимниците и се привързват по няколко във вилообразните им разклонения.
б. В ягодовите насаждения
- В началото на месеца ягодовите насаждения се обследват за ягодовия акар (карантинен неприятел). Той има 7-8 поколения годишно и при силно нападение причинява загиване на листата.
Фиг. 47. Бели листни петна по ягода
Срещу него се пръска преди цъфтежа на ягодовите растения с 0,2 % тионекс 35 ЕК или 0,2-0,3 % тиодан емулсия 35.
- При започване на растежа ягодовите растения се третират с 1 % бордолезов разтвор, 0,25 % пероцин 75 Б или 0,1 % каратан и 0,2 % агрия 1060 или 0,2 % милбол ЕК срещу белите и червените листни петна, брашнестата мана, хоботниците, акарите и др. (фиг. 47).
- При започване на цъфтежа ягодовите растения се пръскат с 0,1 % метилтопсин 70, 0,06 % бенлейт (фундазол), 0,05 % афуган или 0,2 % тиодан емулсия 35 срещу сивото гниене, брашнестата мана, белите и червените листни петна, ягодовия акар и др.
- Ягодовите насаждения се покриват със слама, полиетиленово платно и други материали за борба с късните пролетни мразове, които причиняват болестта «черни очи».
в. В малиновите насаждения
- Върху малиновите храсти се поставят 5-10 кафеза във връзка с наблюденията за развитие на малиновата галица.
Фиг. 48. Малинов молец: 1 - пеперуда; 2 - гъсеница и повреди на пъпка и издънка
- Когато издънките израснат на 15-20 cm височина, малиновите насаждения се третират с 0,1 % бенлейт, 0,4 % пероцин 75 Б и 0,2 % агрия 1060 или 0,1' % БИ 58 за борба с дидимелата, кониотириума, ръждата, антракнозата, листните петна, малиновия молец, листните въшки и др. (фиг. 48).
г. В касисовите насаждения
- Касисовите насаждения се третират преди разпукване на плодните пъпки (преди цъфтежа) с 1 % бордолезов разтвор 0,4 % купроцин, 0,25 % пероцин 75 Б или 0,8 % тиозол и 0,2 % агрия 1060 или 0,15 % севин за борба с антракнозата, листните петна американската брашнеста мана, бодиловата педомерка и др.
