Язвена болест
През последните години заболяванията от язвена болест зачестяват. В някои страни язвената болест обхваща 10% от възрастното население. Боледуват по-често мъжете в млада възраст — под 40 години. В последно време обаче язвена болест се наблюдава често и при жени и деца (даже у кърмачета). Според разположението си язвената болест бива язвена болест (язва) на стомаха и язвена болест (язва) на дванадесетопръстника.
По редица показатели язвената болест на стомаха се отличава съществено от язвената болест на дванадесетопръстника. Тя се среща у по-възрастни болни и често е предшествувана от дългогодишен гастрит. Може да остане дълго време клинично непроявена (скрита) и може да се манифестира с изненадващ пробив и кръвоизлив.
Причината за язвената болест и досега не е уточнена. Приема се, че е резултат на наслагването и взаимодействието на редица фактори. От водещо значение са душевните и нервните пренапрежения и сблъсъци, неприятната и напрегната умствена работа, професионалните и битовите конфликти. Наблюденията показват, че често язвената болест се проявява или влошава след нервно-психични изживявания. Предимно нервно-психичен произход има често срещаната язвена болест при някои професии — счетоводители, телефонистки, транспортни служители. При язвената болест у деца и юноши наследствеността играе водеща роля. В тези случаи у близките на болните се наблюдава пет пъти по-често заболяване от язвена болест отколкото всред околните. Същността и механизмите на наследственото предаване на язвената болест не са уяснени. Не е ясна и ролята на храненето. Подозира се, че нередовното хранене, недоброто сдъвкване на храната, употребата на трудносмилаеми и силно подправени храни (люто, кисело, много сладки храни, консервирани храни), употребата на кафе и горещи течности, тютюнопушенето, спиртните питиета благоприятствуват възникването на язвената болест, въпреки че не могат пряко да я предизвикат. В последно време зачестяват т. нар. медикаментозни язви — след употреба на редица лекарства (салицилови препарати, противоболкози средства, бутапирин, резерпин, надбъбречни хормони). В някои случаи язвената болест може да бъде последица на други заболявания — цироза на черния дроб, хроничен бронхит, плеврални сраствания. При проучваме причините за язвената болест у различни болни се забелязват характерни отлики. В едни случаи водещи са нервно-психичните моменти, а в други — хранителните нарушения, злоупотребата с медикаменти.
Най-честата и характерна изява на язвената болест е болката. В около 10% от болните тя може да липсва — т. нар. „няма язва". В повечето случаи и специално при язва на дванадесетопръстника болката показва подчертана сезонна зависимост — пролет и есен. Язвената болка е остра, дълбаеща, локализирана най-често под лъжичката и около пъпа. По-рядко болката може да бъде сравнително тъпа и разпъваща. Даже и най-слабата болка се отразява зле върху самочувствието на болния. Болката се излъчва към кръста и сърдечната област. Язвената болка в 80% от случаите зависи от поемането на храната. Различават се болка на гладно и болка след нахранване. Болката след нахранване може да бъде ранна — 1 — 1 1/2 часа след нахранване и късна — 3—4 часа след нахранване. Особен практичен интерес представлява т. нар. „болка будилник", която се появява към 1—3 ч. след полунощ и смущава съня на болния. Силата на болката зависи до голяма степен от характера на поетата храна. Болката е по-изявена, при употреба на запържени, подправени, консервирани храни. Болката показва определена зависимост от нервно-психичното състояние и преживяванията на болния. Често тя се успокоява след поемането на късче хляб, бисквита, чаша прясно мляко. У повечето болни язвената болка продължава 2—3 седмици и постепенно изчезва (често и без лечение). Тя обаче показва склонност към повтаряне — сезонно, при неприятности, грешки в диетата или без определена причина. Често явление (специално при язвената болест на дванадесетопръстника) са киселините. Те се явяват в различно време — на празен стомах, след нахранване, нощно време и не показват зависимост от храната и болката. Нерядко киселините продължават и след стихването на другите прояви на язвената болест. Оригване, гадене и повръщане се наблюдават в разгара на болестта при половината от болните (по-често при язвена болест на стомаха). В повечето случаи язвената болест показва характерно вълнообразно протичане със сменяващи се периоди на подобряване (граничещи с излекуване) и влошаване. Понякога болестта затихва за десетилетия и след това отново се появява със или без определени причини. Нерядко сравнително спокойното протичане на язвената болест се нарушава от усложнения — кръвоизливи, стеснение на пилора, пробив.
В типичните случаи разпознаването на язвената болест не създава особени трудности. Много често разпознаването става от самия болен или близките му. За уточняване естеството и месторазположението на язвата е необходимо специално рентгеново изследване. В около 20—30% от случаите даже и най-щателното изследване не открива язва и тогава се налага извършване на гастроскопия. От значение е също изследването на стомашния сок, кръвта и урината.
Лекуването на язвената болест трябва да се повери на лекар. Самолечението може да доведе до влошаване на болестта и чести усложнения. В острия стадий и при усложнение болният трябва да бъде лекуван в болнично заведение. И днес диетата остава основно лечение на язвената болест. Тя трябва да бъде съобразена с фазата на заболяването и индивидуалните особености на болния. В активната фаза храненето трябва да бъде с мляко и млечни продукти (изкиснато сирене, краве масло), каши, попари, растителни пасирани супи, слабо подсладени компоти, кисели, мляно месо (пилешко или телешко), прясна риба, тестени продукти (бисквити, макарони, юфка). Храната трябва да се приготвя без подправки и запръжки, трябва да е само варена или печела и през първите дни е добре да бъде пасирана. С преминаване на оплакванията диетата може да се разшири, като се включат някои подправки (чубрица, джоджан, копър) и по-свободна кулинарна обработка. На болните е забравена употребата на бобови храни, кисели и богати на целулоза плодове, спанак, киселец, лук, чесън, консервирани, солени и пушени храни, силни подправки. Болните трябва да избягват концентрирани захарни храни, силно кафе, газирани течности. Тютюнопушенето и употребата на спиртни питиета са абсолютно забранени. Добре действува употребата на алкални минерални води (хисарска, горнобанска, софийска, меричлерска). От значение са почивката, откъсването от обичайните битови и трудови условия, което се осъществява най-добре в санаториална обстановка. Досега са известни няколкостотин лекарствени средства, препоръчани на лечението на язвената болест. Подборът на съответното лекарство и начинът на неговата употреба трябва да става само с щателна лекарска преценка и контрол. Болните от язвена болест трябва да бъдат диспансеризирани и редовно проследявани. Най-доброто предпазване от обостряния и влошавания е спазването през спокойните периоди на щадящ хранителен режим и режим на живот с избягване на нервно-психични напрежения и конфликтни ситуации, тютюнопушене, употреба на спиртни напитки.
Усложнения на язвената болест. Язвената болест най-често дава усложнения, които изискват хирургическо лечение. По-важни от тях са:
Пробив (перфорация) на язвата.Това е сравнително рядко усложнение. Среща се 8—10 пъти по-често при язва на дванадесетопръстника. Засяга по-често мъжете между 20—40-годишна възраст. Обичайно се пробиват хроничните язви. Подтикващи моменти за перфорацията са: физически натоварвания, преяждане, препиване. Пробив се наблюдава понякога и по време на сън. По големина пробивът може да бъде колкото върха на топлийка или с размери на 5-стотинкова монета. След пробива в коремната кухина се излива стомашно съдържимо.
Пробивът (перфорацията) започва с внезапна силна болка (като пробождане с нож), излъчваща се към гърба, дясното рамо или плешката, и се усилва постепенно. От силните болки болният може да изпадне в шоково състояние. Лицето му по-бледнява, избива го студена пот, има вид на силно уплашен и съзнава, че нещо сериозно го заплашва. Болката по-късно обхваща целия корем. Кожата на корема става свръхчувствителна, поради което болният не може да понася дори завивките. Коремната мускулатура се опъва и коремната стена става твърда като дъска.
В първите часове на пробива температурата е леко повишена, а по-късно се повишава над 38°С.
До идването на лекар е забранено даването на всякакви лекарства, както и поемането на каквото и да е през устата. Лечението на перфорацията е единствено оперативно.
Кръвотечение. Към 85—90% от язвите кървят, но най-често в скрита форма. Въпреки че са малки, тези скрити (окултни) кръвоизливи, когато се повтарят, могат да доведат до тежко анемизиране на болните. По-голяма непосредствена опасност за живота представляват масивните, обилни кръвоизливи, които могат да се проявят с повръщане на кръв или изхождане на черни, катранени изпражнения. Особено тежки са кръвоизливите от язви на малката кривина на стомаха и тези на дванадесетопръстното черво.
Кръвоизливите могат да се явят след психична травма, грешки в диетата, умствено или физическо пренапрежение, но също и без видима причина. Болните изглеждат бледи, покрити със студена пот, имат виене на свят, притъмняване пред очите. В някои редки случаи може да се получи едновременно пробив на язва и кръвотечение.
Диагнозата се улеснява, ако болният знае, че боледува от язва. Нерядко обаче кръвоизливът е първата клинична изява на язвената болест.
Хроничните язви често водят до стеснение на стомаха и дванадесетопръстното черво. Стеснението се проявява различно в зависимост от локализацията и степента му. Сравнително най-често се получава стеснение на пилора — канала, който свързва стомаха с дванадесетопръстното черво. В ранните стадии (т. нар. компенсирана стеноза) болните имат чувство за подуване на корема, тежест, често оригване с миризма на развалени яйца, от време на време повръщат поетата храна, след което чувствуват облекчение. По-късно (в декомпенсираната фаза на стенозата) болните повръщат големи количества храна, задържана от няколко дни в стомаха, измършавяват силно, имат чувство на „плискане" в стомаха.
Разпознаването на пилорното стеснение се основава върху; сведенията на болния за дълготрайна предшествуваща язвена болест, неспирните повръщания на задържана храна, измършавяването. За уточняване естеството, локализацията и степента на стеснението е необходимо рентгеново изследване. :
Лечението на ръбцовите стеснения при язвената болест е оперативно. То трябва да бъде извършено навреме, преди да настъпи изтощение.
Проникване на язвата в съседните органи е характерно за хроничните язви. Доуденалната язва прониква най-често в жлъчния мехур и в главата на панкреаса.
Проникващата язва се изявява със силни болки, които често имат опасващ характер. Заболяването се разпознава при рентгеново изследване.
Лечението включва щадяща диета (както при активна язвена болест) и успокояващи болките лекарства. В някои случаи се налага оперативна намеса.
