Цистит, Пиелит, Пиелонефрит : Неспецифични, възпалителни заболявания.
Неспецифични, възпалителни заболявания на пикочния мехур, бъбречните легенчета и на интерстициалната тъкан на бъбреците в резултат на пряка бактериална инфекция.
Пиелонефритите се разделят на остри и хронични. Освен това биват първични (които се разпространяват по кръвен път) и вторични (които се разпространяват по възходящ път по пикочните пътища). Много често пиелонефритът се наслоява върху предшествуващи бъбречни заболявания и тогава се говори за съпътствуващ пиелонефрит.
Пиелонефритите се срещат във всички възрасти, малко по-често у жените. В детската и училищната възраст и между 20 и 45 години се наблюдават предимно при жени, което е свързано с честите безсимптомни бактериурии при малки момиченца и по-късно с често съпътствуващите бременността пикочни инфекции. В по-напредналата възраст е по-чест при мъжете, което се дължи на аденомите на простатната жлеза.
Етиология. Пикочните инфекции са резултат на прякото нахлуване на микроорганизми в пикочния мехур,легенчетата и интерстициалната тъкан на бъбреците. Най-чести причинители са E.coli (50—80%), В. proteus, poseudomonas aeruginosa, aerobacter, klebsiella, понякога стафилококи, стрептококи и др. Срещасе и смесена флора от два или повече причинители.
Важни предразполагащи фактори, които улесняват възникването на пикочните инфекции, са преди всичко някои урблогични -заболявания, свързани с частично или пълно запушване на пикочните пътища или с връщане на уринния ток (рефлукс). Най-често се касае за пикочни камъни, вродени аномалии, стеснение на пикочните пътища, както и някои урологични манипулации, като катетеризации, цистоскопии .и др. Пиелонефритът се среща по-често при бременни жени и при наличие на тумори на малкия таз поради притискане на уретерите. Диабетиците страдат няколко пъти по-често от уроинфекции. Простудата подпомага развитието на инфекции в отделителната система.
Патогенеза. Не е напълно изяснена. Смята се, че микроорганизмите проникват в бъбреците по възходящ, кръвен и по-рядко ло лимфен път. От значение са и факторите застой на урината (уростаза) и споменатите рефлукси. Напоследък се изтъква и ролята на имунни и дори автоимунни процеси за появата на пиелонефритите, което засега не може да се смята за доказано.
Патологоанатомия. При пиелонефрита най-често се засягат и двата бъбрека, но в нееднаква степен.Асиметричните увреждания и огнищното разположение на морфологичните изменения се смятат характерни за това заболяване. Лигавицата на бъбречните легенчета е мътна и кръвонапълнена.
Макроскопски бъбреците са нормални по-големина, но в течение на времето те намаляват и се сбръчкват. Хистологичните изменения са най-често в интерстициалната тъкан, и то в най-силна степен в медуларната част и пирамидите. Виждат се повлекла от лолинуклеарните клетки, а при хронифициране на процеса — от кръглоклетъчни елементи. Наред с тези промени се наблюдават участъци с разрастване на съединителната тъкан. Бъбречните каналчета се притискат от съединителната тъкан и функцията им се нарушава. Затова се приема, че пиелонефритът е тубуло-интерстициално заболяване. Гломерулите се засягат по-късно и в по-слаба степен.
Клинична картина. В зависимост от това, коя част на отделителната система е предимно засегната, острите пикочни инфекции се подразделят на остри цистити, пиелити и пиелонефрити. Много често се наблюдава остра възпалителна реакция на цялата отделителна система — остър цистопиелонефрит.
Острият цистит се характеризира със следните основни симптоми: смущение при уринирането (дизурия), често уринирате (полакиурия) и гнойна урина (пиурия). Началото е остра и внезапно, болните усещат силно паране и болки при уринирането, напразни напъни, чести и малки порции с обикновено мътна урина болки в областта на пикочния мехур.
При засягане на бъбречните легенчета (остър пиелит) температурата е много висока, често със септичен характер, с втрисанйя и изпотявания, с тъпи болки в поясната област, които рядко приемат коликообразен характер. При по-силни болкова кризи може да се мисли за предшествуваща нефролитиаза.
При острия пиелонефрит освен посочените оплаквания общото състояние на болния е силно влошено, появява се главоболие, понякога гадене и повръщане.
При обективното изследване се установяват болезненост над симфизата, по хода на пикочопроводите, положително едностранно или двустранно sicussio renalis. Езикът се облага, може да се яви херпес по устните, особено при коли-инфекция. Кръвното налягане обикновено не е повишено.
Лабораторни изследвания. Урината обикновено е мътна, с неприятна миризма, по-често с кисела реакция. Белтъкът в нея е в малко количество — при цистит и пиелитг опалесценция или следи, а при остър пиелонефрит не повече от 0,5 до 1,0 г/24 часа. Относителното тегло на урината е нормално ниско относително тегло при нормална или намалена диуреза свидетелствува за изострен хроничен пиелонефрит. Седиментът на урината е богат с изобилие от левкоцити, бактерии и епителни, клетки, рядко от цилиндри. При бактериологично изследване на урината се установяват в 80—85% от болните причинителите на инфекцията и техният брой. Обикновено се изолират Грамотрицателни бактерии, като от значение за дигнозата са количества, по-големи от 100 000, в мл. Винаги се прави и антибиограма т. е. определя се чувствителността на изолираните бактерии към различни антибиотици и химиотерапевтици.
В кръвта се намират ускорена РУЕ, умерена до изразена лев-коцитоза. Бъбречната функция най-често е запазена освен при острите пиелонефрити, когато временно може да се повишат серумният креатинин, кръвната урея, а креатининовият клирънс може да спадне в лека степен. Тези промени са възвратими.
При остри инфекции не се препоръчват инструментални манипулации (сондиране, цистоскопия и др.) освен при крайна необходимост. Венозни и ретроградни урографии се извършват след затихване на острите явления. Могат да се открият при тези изследвания камъни, деформации и разширения на чашките и легенчетата. При радиоизотопно изследване се търсят данни за асиметрия или хидронефроза.
