Хронично възпаление на сливиците
Хроничното възпаление на сливиците (хроничният тонзилит) трябва да се разглежда като едно постоянно гнойно огнище (фокус), от което в организма проникват непрекъснато микроорганизми и техните обменни продукти. Това огнище става източник за възникване на редица заболявания и за образуването на неспецифична и специфична свръхчувствителност на организма. От усложненията, които са резултат на хронично възпалени сливици, първо място заема ревматизмът, а на второ място са заболяванията на сърцето и бъбреците.
Хроничното възпаление на сливиците е резултат на често боледуване от ангина. Болните от хронично възпаление на сливиците имат чувството на пълнота в гърлото, излъчваща се болка към ушите, неприятен дъх от устата, болки в съседните лимфни възли, понякога болки в ставите и сърдечната област.
Различават се три форми на хронично възпаление на сливиците — компенсирана, субкомпенсирана и декомпенсирана. При първата форма инфекцията се намира само в сливиците, при втората инфекцията е навлязла в съседните лимфни възли, които са уголемени и болезнени, болните боледуват често от ангина, а при третата форма освен честите боледування от ангина и увеличението на съседните лимфни възли е налице и някакво друго заболяване — бъбречно, сърдечно, ревматично, кожно, нервно, храносмилателно и др.
Показания и противопоказания за операция на сливиците. Когато е налице хронично възпаление на сливиците, особено в неговата субкомпенсирана и декомпенсираиа форма, сливиците трябва да се премахнат оперативно. При началните форми обаче трябва да се опита неоперативно лечение и профилактика.
От противопоказанията за оперативно отстраняване на сливиците на първо място стои възрасттта - децата трябва да са
навършили 3-годишна възраст, а най-добре 5 - годишна възраст, за да може до това време детският организъм да си изработи необходимия имунитет. Противопоказание представляват тежките и обострени сърдечни заболявания, кръвните заболявания състояния с повишена температура, наскоро прекарано заболяване и др. Особено важно е да не се прибягва до отстраняване на сливиците при деца с алергични заболявания на горните дихателни пътища. При тях е препоръчително само отстраняването на третата сливица, тъй като премахването на сливиците води най-често до засилване на алергичния процес — от горните дихателни пътища той преминава и в долните.
Перитонзиларен и парафарингеален абсцес. Перитонзиларният (околосливичният) абсцес се развива скоро след прекарана остра ангина. В повечето случаи болният започва да се оплаква отново от силна болка в гърлото (най-често едностранна), въпреки че ангината е преминала и няколко дни е бил здрав. Този път обаче болката е значително по-силна, постоянна, гълтането е нарушено, налице е скованост на челюстта, гласът става гъгнив, преглъщането невъзможно и слюнката изтича от устата. Съседните лимфни възли се уголемяват значително, температурата се повишава до 39—40°С, появява се треска, общото състояние е тежко, изразът на болния е страдалчески.
Локализацията на околосливичния абсцес може да бъде над, под, зад или встрани от сливицата. Независимо от локализацията абсцесът трябва да се отвори, за да може гнойният секрет да изтече и да настъпи бързо оздравяване. Оперативното отваряне на абсцеса се придружава от антибиотично и противовъзпалително лечение.
Ако не се предприемат своевременно мерки за излекуване на перитонзиларния абсцес, инфекцията може да премине в околофарингиалното пространство и да даде парафарингеален абсцес. Причина за неговото възникване може да бъде и остро възпаление на сливиците, нараняване на гълтача от чужди тела, операция на сливиците, заболявне на зъбите (кътниците), възпаление на слюнчените жлези и др.
Клиничната картина е много тежка. Болният има непоносимо главоболие, студени тръпки, отпадналост, затруднено гълтане и дишане, бледожълт цвят на лицето, синкаво оцветени лигавици, сух и обложен език. На лявата или дясната страна на шията се напипва силно болезнен оток.
Тъй като страданието се развива много бурно и води бързо до още по-тежки усложнения, налага се незабавно настаняване на болнично лечение и спешна намеса на специалист.
След оперативното отстраняване на сливиците през първите няколко дни се препоръчва постелен режим и течно-кашава храна. За болките може да се дава течен аналгин. Даването на ацетизал е забранено, тъй като може да доведе до следоперативен кръвоизлив. Трябва да се дават дотатъчно течности - чай, мляко, нектари, компоти и др., които обаче трябва да са хладки и да не са кисели. Главата на болния трябва да бъде поставена по-високо (обикновено на две възглавници), стаята да се проветрява често, да се поддържа добра хигиена на устата.
