Хроничен нефрит
Понятието хроничен нефрит включва редица заболявания на бъбреците, които се отличават помежду си по своите причини, клинични прояви, протичане и изход. Разграничаването на различните тилове хроничен нефрит не е само от теоретичен интерес. То има и голямо практическо значение по отношение на лечението и изхода. Правилното разграничаване и разпознаване на отделните клинични типове хроничен нефрит е трудно и изисква специални изследвания. Между отделните типове хроничен нефрит съществуват редица общи показатели и белези, което оправдава тяхното обединено описание за неспециалистите.
Причините на хроничния нефрит все още не са напълно изяснени. В около 20% от случаите той е последица от прекаран остър нефрит. Приема се, че преходът в хроничен нефрит е почест при възрастните болни (над 40-годишна възраст), при недобре лекуваните болни, както и при болните, неспазващи необходимите режим и диета през възстановителния период. Няма установена връзка и зависимост между тежестта на проявите на острия нефрит и вероятността за хронифицирането му. При болшинството от болните с хроничен нефрит обаче причината не може да се установи със сигурност. Подозират се чести и незначителни инфекции (ангина, синузити, бронхити), злоупотреба със спиртни питиета, някои медикаменти, нарушение на обмяната на веществата (напр. подагра), хронични интоксикации, продължително излагане на студ и влага. За да се стигне до изявено заболяване на бъбреците, причините на хроничния нефрит трябва да действуват върху организма понякога с десетилетия. От голямо значение е и състоянието на самия организъм — неговите съпротивителни сили и реактивни механизми.
Началото и ранната фаза на хроничния нефрит са в повечето случаи твърде неопределени, нехарактерни и мъчно доловими. Най-чести са общите оплаквания — слабост, безсилие, отпуснатост, лесна уморяемост. Тези болни често биват третирани като болни от анемия. В редица случаи първите оплаквания на болния са главоболие, нарушение на зрението, намалена умствена работоспособност. Ако тези оплаквания не са резултат на невроза или пубертетна възраст, измерването на кръвното налягане обикновено открива умерено повишени стойности — около 150—160 мм за систолното и около 100 мм за диастолното налягане. Често повишаванията на кръвното налягане са непостоянни и могат да изчезнат немотивирано или след прилагането на лечение и режим. С течение на времето хипертонията става постоянна. В много случаи болният има тъпи болки, тежест и други неопределени и неприятни усещания в областта на кръста, нарушения в уринирането. Понякога болният съобщава и за бързопреходни и незначителни отоци на клепачите и в областта на глезенните стави. Не са редки оплакванията от липса на апетит, жажда, неприятен вкус в устата.
Всички тези оплаквания и находки будят подозрение за хронично бъбречно заболяване и трябва да насочат болния към лекар. Разпознаването на хроничния нефрит е и много лесно, и много трудно. Лесно е да се установи, че съществува хронично заболяване на бъбреците, но понякога е трудно да се установи неговият характер и фаза на развитие. Всеки болен с подозрение за бъбречно заболяване трябва да бъде насочен към специалист н да бъде грижливо и подробно изследван.
Протичането и изходът на хроничния нефрит зависят от характера на болестния процес. Различните форми имат различна прогноза. От голямо значение са ранното разпознаване и съответното лечение и режим. При благоприятни обстоятелства протичането на хроничния нефрит може да се продължи с десетилетия. Пълното оздравяване е много рядко явление. При неблагоприятни обстоятелства (неспазване на режим и диета, допълнителни заболявания) състоянието на болния непрекъснато се влошава и завършва с бъбречна недостатъчност.
Лечението на хроничния нефрит в неговата начална фаза (т. нар. компенсирана фаза) е свързано с определен режим на живот и хранене. Болният трябва да избягва простуди и вредни външни въздействия — влага, течение, физически и умствени напрежения, контакт с токсични вещества и редица медикаменти. В много случаи се налага трудоустрояване (евентуално временно пенсиониране). На болния трябва да се осигури 2—3 пъти годишно санаториално лечение при сухи и топли климатични условия — напр. Сандански, Хисаря, Петрич. Болният трябва да прекарва на легло 10—12 часа в денонощие и при най-малките прояви на простуда да се съветва е лекар.
Диетата зависи от степента на нарушение на бъбречната функция. При липса на изразена бъбречна недостатъчност е разрешена доста разширена диета с почти нормално съотношение на съставките. Белтъчини (специално от млечен произход) се дават в нормални стойности. Плодове и зеленчуци (пресни и консервирани) са разрешени в неограничени количества. Количеството на течностите се диктува от количеството на урината. Мазнините (специално растителните) не се ограничават. Използуват се слаби подправки — копър, чубрица, джоджен, сладък червен пипер, доматено пюре. Готварската сол се ограничава според стойностите на кръвното налягане. При нормално кръвно налягане и задоволително количество на урината се позволява приемането на 5—7 г готварска сол на ден. При повишаване на налягането и намаляване количеството на урината готварската сол се ограничава. Спиртните питиета и силните подправки са забранени. Диетичният режим се обуславя от функционалните възможности на бъбреците и се определя винаги от лекуващия лекар. При нарушение в бъбречната функция (при наличие на т. нар. декомпенсация) болният трябва обезателно да постъпи в болница, където да се приложи съответно лечение.
