Хроничен Бронхит (научна версия)

Хроничният бронхит е дифузно неспецифично възпаление на бронхите, което се проявява с кашлица и слузна, слузно-гнойна или гнойна експекторация, особено през хладните и мъгливи месеци, през повечето дни в продължение на най-малко 3 месеца в 2—3 последователни години. Тук не се включват симптоматичните или вторичните хронични бронхити, които са последица на туберкулоза, бронхиектазии, тумори, абсцеси, белодробни фибрози, пневмокониози, заболяване на сърцето и др. Хроничният бронхит е най-често хронично белодробно заболяване, което обхваща 2,5 до 39% от населението. Той е най-честата причина за хронична белодробна недостатъчност. През последните две десетилетия в много страни смъртността от хроничен бронхит и белодробен емфизем нарасна. Етиология. Най-важните фактори, които водят до появата на хроничен бронхит, са тютюнопушене, замърсяване на въздуха с прахови частици от органичен или неорганичен произход, инфекции, професионални въздействия, алергия, автоимунитет, генетично предразположение, климат, социални и икономически условия, възраст и пол. От изброените причини първите три имат най-голямо значение. Тютюнопушенето играе решаваща роля за появата на хроничен бронхит. Хроничният бронхит по начало не е инфекциозно заболяване, но вирусно-бактериалната инфекция е важно усложнение на заболяването, което причинява голяма деструкция на бронхо-пулмонална тъкан и нерядко води до дихателна и сърдечна недостатъчност. Патогенеза. Развитието на хроничния бронхит е свързано преди всичко с нарушаването на естествените защитни механизми на дихателната система срещу различни органични и неорганични външни агенти. Главните механизми за защита и очистване на бронхиалната система са кашличният рефлекс, функцията на цилиндричния епител на бронхиалната лигавица и фагоцитозата. Увреждането на тези механизми под влияние на посочените етиологични фактори играе основна роля в патогенезата на хроничния бронхит. Патологоанатомия. Най-характерната особеност на хроничния бронхит са хипертрофията и хиперплазията на слузните жлезни клетки и повишената секреция на слузест секрет. В малките бронхи се намират възпалителни инфилтрати, некроза на епитела, улцерации, натрупване на секрет или фибрин до пълна облитерация на лумена. При всеки хротичен бронхит се намира повече или по-малко изразена дифузна пневмофиброза.
Патофизиология. Първично и водещо нарушение в механиката на дишането при хроничния бронхит е обструктивната вентилаторна недостатъчност, която настъпва рано в развитието на заболяването. Клинична картина. Главните симптоми на хроничния бронхит са три — продължителна кашлица, храчки и задух. Тяхното съчетание не е задължително. Нерядко заболяването започва като „тютюнджийска кашлица", която постепенно става по-силна и по-продължителна, а при други като рецидивиращи остри катари на горните дихателни пътища, които стават по тежки и по-упорити на лечение. Най важното изменение при ф изикалното изследване са сухите свиркащи хрипове, пръснати двустранно, и удълженото издишване. Тези прояви се намират при изостряне на хроничния бронхит и са израз на бронхиално стеснение. Понякога може да има разнокалибренй влажни незвучни хрипове. Везикуларното дишане е нормално, отслабено или изострено. Храчките са слузни, слузно-гнойни или гнойни, а в редки случаи могат да бъдат с малки примеси на кръв. При гноен бронхит може да има ускорена РУ Е и левкоцитоза. Често рентгеновата находка при неусложен хроничен бронхит е негативна. Понякога се срещат засилен белодробен рисунък и ивицести крайхилусни сенки. В относително ранните стадии на заболяването функционалното изследване на дишането може да разкрие в около 50% от болните начални прояви на бронхиално стеснение. Изследването на храчките — макроскопски и микроскопски, е много важно.