Брой на храненията. Към края на първата година повечето от кърмачетата преминават на четирикратно хранене. Това е свързано с поглъщането на по-големи порции, при което стомахчето се изпразва по-бавно. Така детето от ранната детска възраст се храни вече 4 пъти на ден през 4-часов интервал. Часовете за хранене са примерно 8, 12, 16 и 20 часа. При отделните деца тези часове могат да се променят в зависимост от часа на събуждане, заетостта на майката и други фактори. Първото хранене например може да започне половин час по-рано или по-късно. Съответно на това се променят и следващите часове за хранене. Някои деца обаче не издържат на 4-часовия интервал и се налага да се хранят пет пъти и през втората година. Други пък не изгладняват и спокойно понасят режим на трикратно хранене. Както първите, така и вторите са изключения. Преди да се решите на такава промяна в режима на хранене, посъветвайте се с лекар.
Колко храна да се дава на едно хранене?
В зависимост от вида на предлаганото ястие порцията съдържа между 50 и 250 грама, но в никакъв случай не бива да надминава 300 грама. Дадете ли на малкото дете 250-300 грама супа, то се засища и ще откаже готвеното ястие, както и десерта. А супата не е най-хранителното блюдо за малкото дете. Нека тя не надминава 50-100 грама, та да може детето да поеме и от готвеното, и от салатата, и от десерта. Всяко от тези блюда има своето значение: първото усилва отделянето на смилателни сокове, второто съдържа повече белтъци, а третото - въглехидрати, салатата пък е богата на соли и витамини. Погрешно е да се мисли, че само висококалоричната храна е добра.
Разпределение на количеството храна за отделните хранения.
Практиката е показала, че най-подходящо е следното разпределение: закуска - около 20% от дневната дажба, обяд - около 40%, следобедна закуска - около 15 % и вечеря - около 20-25%. Както се вижда, сутрешната закуска трябва да бъде обилна, за да може детето да издържи на игрите и лудуването до обяд, а вечерята - почти толкова, колкото следобедната закуска, за да спи детето по-спокойно. Пък нали през нощта то изразходва малко енергия (само за основните жизнени функции).
Продуктите в дневното меню.
Месото и месните произведения трябва да се включват в менюто почти всеки ден или поне през ден в количество 50-60 грама. Тук се отнася и рибата - прясна или замразена. На малкото дете не бива да се дава изсушена и солена риба. Млякото, прясно или квасено, трябва да се включва ежедневно в детското меню. Общото му количество, заедно с това в десертите, трябва да бъде между 300 и 500 грама и в никакъв случай повече от 600 грама. Яйцето в тази възраст може да се дава цяло, добре сварено или печено, може и изпържено, но никога сурово, тъй като яйчният белтък често причинява нежелателни алергични реакции. Затова при деца, показали склонност към алергични реакции, се препоръчва цяло яйце да се внесе в менюто по-късно, след една година и половина, дори към края на втората година, и то след консултация с лекар. Друго важно съображение да не се дават на децата сурови и рохки яйца е опасността те да се окажат замърсени с болестотворни микроорганизми, най-често салмонели. Хлябът влиза редовно в обедното меню, а често и в закуските и вечерята. Общото количество хляб за малкото дете не бива надминава 150-200 грама дневно. За предпочитане е типовият хляб, който е по-богат на витамини, а освен това предпазва от запек.
Зеленчуците и плодовете трябва да се включват задължително във всяко от четирите хранения. Те са необходими не само заради съдържанието им на витамини, соли и вода, но също така
и заради наличието на несмилаеми части, които дразнят червата и улесняват предвижването на хранителните останки, а с това и изхождането на детето. Децата, които приемат достатъчно плодове и зеленчуци, не се оплакват от запек. Затова се старайте вашето дете да получава общо дневно 250-400 грама зеленчуци и плодове, сготвени или в сурово състояние. Не е необходимо да изброяваме всички налични за дадения сезон плодове и зеленчуци. Вие ще се ориентирате, като се съобразявате и с вкусовите предпочитания на детето. Докато то е още на 1-2 години, се налага да ги давате настъргани на едро или нарязани на малки късчета. След това давайте цели плодове, за да се учи детето да отхапва и дъвче. Замразените плодове и зеленчуци запазват почти напълно своите ценни качества и спокойно могат да се дават на малките деца. И едно напомняне: внимавайте, когато ще давате на малкото дете плод с костилки или семки - пъпеши, дини, череши, вишни, сливи и др. Има опасност те да попаднат в дихателните пътища. А поглъщането на едри костилки може да причини неприятности при преминаването им през тесните места на храносмилателния канал.
Примерно меню.
Ако получавате храната за вашето дете на 1-2 години от млечната кухня, менюто там се определя от лекаря и сестрата. Ако вие го съставяте, ще се наложи да се съобразявате с наличните в момента на пазара продукти.
За закуска можете да приготвите: попара, кифла с чаша прясно мляко, чай с филия с масло, мляко с грис, баница, крем. Винаги добавяйте някакъв плод.
За обяд: супа или таратор, готвено - от приготвеното за общата трапеза вкъщи (мусака, телешко с домати, картофи яхния, пълнени пиперки или тиквички и др.), а можете да приготвите и специално блюдо за детето. Месото обаче винаги трябва да бъде смляно или поне накълцано на ситно. Салатата ще бъде приготвена според наличните за сезона зеленчуци. Като десерт - крем, компот, диня, ябълка, праскова и т.н.
Следобедната закуска може да бъде филия с мармалад, с конфитюр или с масло, кифла, парче баница, реване, мляко с ориз , и др.
Вечерята трябва да се състои от едно постно ястие - картофи яхния, зелен фасул, постни сарми или постни пълнени пиперки, пържени яйца, варено яйце. Като десерт се дава по правило квасено мляко и допълнително някакъв плод.
