Хидронефроза

Хидронефрозата се характеризира с постепенно разширяване на легенчетата и чашките на бъбрека поради смутен отток на урината. Бъбречната тъкан атрофира от натиска и намалява отделянето на урина. Препятствието за оттичането на урината може да лежи в легенчето, в чашките, в пикочопровода или в мехура. Понякога хидронефрозата е вродено заболяване. Тогава причината трябва да се търси при едностранна хидронефроза в съответния пикочопровод, а при двустранна - в пикочния канал. Освен механичните препятствия пречки за оттичането на урината могат да бъдат и някои заболявания на мускулния и нервния апарат на пикочопровода и легенчето. По-често се засяга десният бъбрек. Заболяването се среща еднакво често и в двата пола. Болестта се явява най-често между 20-и 40-годишна възраст, но не са пощадени (макар и рядко) и децата. В началото разширеното легенче съдържа урина, но по-късно нейните съставни части силно намаляват. Вследствие натиска на задържаната урина бъбрекът атрофира и се превръща в торба. Ако препятствието е в пикочопровода, той също се разширява. Хидронефрозата се изявява клинично с тежест и болки в кръста, които могат да се поязяват на пристъпи, смущения в уринирането, понякога кървава урина. При вродената хидронефроза може да няма никакви оплаквания. В някои случаи препятствието в оттичането на урина може временно да отпадне и оттокът на урината да се възстанови. Тогава болният изкарва голямо количество урина и болките стихват. Лечението на хидронефрозата е оперативно според причината, която я е предизвикала. Когато другият бъбрек е запазен, бъбрекът, който не функционира, се отстранява.