Той се явява често заедно с този по кожата при заболявания на дихателните органи, малария, грип и пр. В периферните и по-рядко в централните части на роговицата се появяват малки прозрачни мехурчета, разположени обикновено на групи. Тяхната стена е образувана само от корнейния епител, а съдържанието им е бистро. Появата на мехурчетата се съпровожда от явления на дразнене — светлобоязън, сълзотечение, перикорнейна инекция. Мехурчетата обаче се задържат кратко време. Те бързо се пукат и на мястото им остават дефекти в епитела като ерозии или малки повърхностни язвички. За разлика от травматичните ерозии тук болезнеността е по-малка и болните държат окото си отворено. Ерозиите могат да оздравеят за I — 2 дни, но без съответно лечение могат да преминат в херпесни язви. Последните са повърхностни, дъното име мътносиво, протичат торпидно. Сетивността на роговицата както при всички херпесни заболявания е намалена и поради това заболяването се съпровожда със слаби болки и фотофобия. Ако не се лекува, заболяването може да продължи месеци. Заздравяването става с образуването на нежни ръбци, които поради това не причиняват неправилен астигматизъм. Оздравителният процес се затруднява, ако към състоянието се прибави вторична инфекция.
По-особена форма на херпес на роговицата е keratitis dendritica. При него измененията се състоят в отделни малки инфилтрати, съединени помежду си със сивкави линии (пукнатини в епитела), поради което се образуват фигури, напомнящи клончета. Процесът тук е по-дълбок, ето защо заздравяването протича по-вяло и често се развива васкуларизация.
Herpes zoster
Herpes zoster се развива при увреждане на първия клон на trigeminus. Често пъти измененията върху роговицата се предхождат от невралгии в областта на разклонението на първия клон на троичния нерв, след което изривът се появява обикновено едновременно върху кожата и върху роговицата. Уврежданията са по-дълбоки, отколкото при Herpes simplex. Образуват се малки язви или дълбоки инфилтрати, поради което след оздравяването остават по-интензивни ръбци. Ходът на заболяването е по-продължителен и към него винаги се присъединява ирит, понякога с кръв в предната камера и преципитати. Роговицата е със слабо запазена или напълно загубена сетивност.
Дисковиден кератит
При дисковидния кератит в централните части на роговицата в няколко дни настъпва помътняване във форма на диск, ясно ограничен от околните прозрачни части на роговицата. Обикновено в центъра и крайната периферия помътняването е по-силно. Окото е инецирано цилиарно, ирисът е хиперемиран, понякога има преципитати и задни синехии. Чувствителността на роговицата в увредения участък е рязко намалена. Някога се развива дълбока васкуларизация. Заболяването има бавен ход, често трае месеци. Почти винаги след него остават трайни помътнявания на роговицата, които намаляват силно зрението, понеже са централни.
