Туберкулоза на белите дробове (научна версия)
Туберкулозата е инфекциозно заболяване с предимно засягане на белите дробове, което се причинява от туберкулозния бактерии. През последните 20 години заболяемостта от туберкулоза се понижава —така у нас през 1952 година тя е била 398, през 1972 година — 65, и през 1973 година — 62 на 100 000 жители.
Етиология. Причинителят на туберкулозата Кох. Той принадлежи към групата на т. нар. киселиноустойчиви бактерии и се отличава с голяма жизнеспособност и устойчивост. Източници на туберкулозна инфекция са болните от туберкулоза хора и много по-рядко животни. Болният от туберкулоза е най-опасен за обкръжаващите го здрави, когато е в състояние на тласък с активна туберкулоза. При белодробна туберкулоза бактериите се отделят при кихане и кашляне с храчките, които са главният инфекциозен материал. Заразяването обикновено става през белите дробове по капков път. В детската възраст главният източник на туберкулозна инфекция е в семейството, а по-късно в училището, университета, производството и т. н., където неоткрити болни могат да причинят масови заразявания.
Патогенеза. Развитието на туберкулозата се определя от два фактора: заразата и реактивността на организма. За да настъпи заразяване, необходимо е туберкулозните бактерии да стигнат до бронхиолоалвеоларните разклонения, да заседнат.там и да започнат да се размножават. Заразяването рядко води до заболяване. Много голям е броят на хората, които веднъж или много пъти са заразявани с туберкулозни бактерии и никога не са боледували от туберкулоза. Те променят реактивността на организма в насока на алергия и имунитет спрямо туберкулозния бактерии.
Алергия е състояние на повишена чувствителност, а и м у н и те т — състояние на невъзприемчивост (устойчивост, резистентност) на тъканите спрямо туберкулозния бактерии. Клетъчно-хуморалните процеси на алергията и имунитета се развиват заедно по едно и също време след заразяването на организма. Туберкулозното заболяване настъпва, когато има понижение на защитните сили на организма и промяна на реактивността към повишена чувствителност на тъканите срямо туберкулозния бактерии. Реактивността на организма се определя от твърде много фактори на външната и вътрешната среда. Защитните сили на организма отслабват при недоимъчно хранене, авитаминози, нехигиенични условия на труд и бит, преумора, нервно напр'ежение, употреба на тютюн и алкохол, след морбили, коклюш, захарен диабет, силикоза и др."
Патологоанатомия. В зависимост от реактивността на организма възпалителната тъканна реакция .при туберкулозата бива три типа: предимно алтернативна, ексудативна и продуктивна, а туберкулозните огнища: ексудативни, казеозни, продуктивни, инкапсулирани, калцифицирани и фибрознн. Образуването на туберкули е най-характерната особеност на туберкулозното възпаление. Около централната некроза на туберкула са разположени гигантските клетки на Лангханс, по-периферно — епителоидните клетки, а най-периферно е налице лимфоцитен вал. Във и около ядрото на гигантските клетки почти винаги има туберкулозни бактерии. Казеозната некроза представлява пълно и необратимо загиване на тъканта, което е втората главна морфологична особеност на туберкулозното възпаление.
Клинична картина на първичната белодробна туберкулоза. Ранна туберкулозна интоксикация. Тя обхваща периода от няколко седмици (най-често 4 до 6) след първичното заразяване преди появата на алергия и преди развитието на ясно обособени морфологични изменения. Обикновено се касае за деца и млади хора. Клиничните прояви се разгръщат постепенно и са общи и нехарактерни — повишена температура за различно дълго време, отпадналост, раздразнителност, неспокоен сън, главоболие, безапетитие, лесна умора, понижена трудоспособност, диспепсия, отслабване на тегло, менструални смущения, ускорена РУЕ. Липсват рентгенови изменения в белите дробове.
