Стомашна функция, смилането на белтъчините.
В стомаха най-голямо значение има смилането на белтъчините. Разцепването на скорбяла от амилаза продължава, но стомашната киселина бързо отслабва действието на този ензим. Това обстоятелство още веднъж показва, че за едно оптимално храносмилане голямо значение има дългото и основно дъвкане на храната.
Смилането на мазнините също започва в стомаха. Освен това солната киселина на стомашния сок причинява загиването на микробите, които неминуемо се поемат заедно с храната.
Производството на солна киселина е резултат от активната обменна дейност на жлезните клетки в стомашната стена. В сравнение със състава на клетъчната течност Нйоните се концентрират до съотношение 1:1 000 000!
Производството на стомашен сок — както на солна киселина, така и на същинския храносмилателен сок, пепсина — се регулира от найразлични фактори. От една страна, имаме дразненето от самата хранителна каша, а, от друга страна, голяма роля играят и рефлексиите регулаторни механизми (условни и безусловни рефлекси), както и нервните въздействия (психични фактори). По пътя на червата с помощта на хормони се осъществява обратна връзка, която също допринася за регулацията на стомашната секреция. Комплексността на тези регулаторни механизми показва, че всяко безкритично прилагане на медикаменти, например за неутрализиране на киселините в стомаха, ще наруши този нормален кръговрат и поради това по нефизиологичен път ще смути храносмилателната функция.
През стомаха всяка минута минават по 3—4 перисталтични вълни, които го пристягат дълбоко и предизвикват силно смесване на стомашното съдържимо. Тези перисталтични вълни се зараждат от нервни сплетения и ганглии в самата стомашна стена и зависят от разтягането на тази стена. Това също показва колко е необходимо да се спазват здравословните навици на хранене, защото много богатите на енергия храни, които имат по-малък обем, потрудно се размесват в червата, отколкото храната, която е богата на баластни вещества, и полесно дават храносмилателни смущения (например запек).
Специално заслужава да се спомене влиянието на вегетативната нервна система върху стомашната функция. След дългогодишни наблюдения върху пациенти със стомашна фистула (отвор в стомашната стена) било установено без друго, че настроението, вегетативната възбуда оказват ясно изразено влияние върху секрецията на стомашен сок независимо от поемането на храната. Доказано било, че ядове, гняв, мъка, радост и други реакции могат да окажат влияние върху производството на стомашен сок и кръвооросяването на стомашната стена, да ги увеличават или намаляват в зависимост от реактивния тип на пациента. Дразненето на вагусовия нерв като един от антиподите във вегетативната нервна система води до повишена секреция на стомашен сок с увеличено съдържание на солна киселина.
Обратно: потискането на вагуса или възбуждането на симпатикусовите нерви намалява стомашната активност. С тези вегетативни реакции са свързани хилядолетни навици. След нахранване доминира вагусовият нерв. Организмът се нагажда към храносмилането. Симпатикусовото дразнене пък активизира организма, повишава производството на енергия, засилва ударите на сърцето, привежда всички органи в състояние на „готовност". И така съвсем вярно е наблюдението, че на пълен стомах не се учи лесно, че след нахранване не могат и не трябва да се поставят рекорди, че почивката след ядене е много опасна за хора с наднормено тегло, защото в такъв случай организмът добре оползотворява поетото прекалено голямо количество носители на енергия, които превръща в мазнини.
Ракията за храносмилане и кафето след обилно хранене също си имат своето физиологично значение. Както алкохолът, така и кофеинът са силни дразнители на стомашната лигавица и отчетливо повишават производството на стомашен сок. Но за никотина това съвсем не се отнася. Съдовата отрова никотин затруднява отделянето на стомашен сок, смущава кръвооросяването на стомашната стена и нарушава правилния процес на храносмилането. С това се обяснява отчасти и наддаването на тегло при бивши пушачи, след като се откажат от хроничното никотиново отравяне, но въпреки това цигарата не е алтернатива за хора с наднормено тегло да отслабнат. Това би означавало да гоним дявола с помощта на сатаната, защото опасностите за здравето от цигарите са несравнимо поголеми, отколкото от незначителното наднормено тегло. Още повече че при бивши пушачи равновесието бързо се възстановява. От голямо значение е „вътрешната" регулация на стомашната секреция. Близо до изхода на стомаха се срещат клетки, които отделят хормона гастрин. По кръвен път този хормон стига до клетките на цялата стомашна стена и предизвиква там производство на богатия на ензими и киселини стомашен сок. Ако отстраним секретиращите гастрин клетки от долната част на стомаха, то и патологично повишената продукция на сто¬машен сок, както и самосмилането на стомаха (виж при Стомашна язва) могат да се прекъснат. Това е едно от съображенията, които карат лекаря да дава на някои свои пациенти съвети за оперативно отстраняване на долната част на стомаха, в която в повечето случаи са локализирани и язвите. Но в по-ново време има и други оперативни интервенции, които дават подобни добри функционални резултати.
