Спорт и гимнастика в ученическите години

Дневния режим на ученика

Минава времето на безгрижните детски игри и увлечения. Дете­то е на 7 години и училищното звънче го зове. Погледнете на 15 септември в кой да е училищен двор! Колко различни са децата! Различават се не само по цвета на косите и очите, по ти­па на техните лица. Едни са стройни, здрави и румени, други изглеждат по-малко здрави, а има и съвсем бледички, прегърбе­ни, слабички.

Всички те са връстници, само по на 7 години са, но още отсега може да се каже почти сигурно кои деца са подготвени най-доб­ре за учебната работа.

Замисляли ли сте се как първият училищен звънец променя целия живот, всички привички на детето? Вместо пълна свобода на движенията - принудително седене на чина в непривична и затова уморителна, напрегната поза. Вместо игри и развлечения - нелек умствен труд, необходимост внимателно да слушаш, да запомняш, да правиш изводи...

О, колко трудно е да ставаш сутрин рано, как ти се иска поне още минутка да полежиш под одеялото! До утринна гим­настика ли ти е?

Повярвайте, точно тя е особено необходима! Тя ще помогне на детето по-бързо да се отърси от сънливостта и да подготви орга­низма си за напрегнатата дневна работа. След утринната гимнас­тика и душа момиченцето ще си хапне с апетит - няма да тръг­не на училище без закуска.

Внимавайте как детето стои на масата или бюрото, когато си готви уроците. Подходящи ли са мебелите за ръста му? Това е много важно! Неправилното положение води до нарушения в стойката, способства за изкривяване на гръбначния стълб и крие опасност да настъпи късогледство.

В училище децата се приучват да седят правилно по време на заниманията. Повторете с момиченцето тези правила вкъщи: гърбът опрян на облегалката на стола, лактите на бюрото, крака­та, свити в коленете, да опират на пода. Когато детето е седнало, между гърдите му и бюрото трябва свободно да преминава длан­та на ръката.

Гимнастика през деня

Ето една типична картина. Първокласничката току що се е върнала от училище. „Хапваш и веднага се залавяш за уроците!" - чува тя строгия майчин глас. Детето е уморено, 4ч. е седяло на чина, иска му се да поизлезе, да потича навън. А седи над учеб­ниците час, още един. Вече не може да мисли, очите му се притва­рят, гърбът го заболява...

Колко по-лесно би се справило с уроците, ако следобед беше поиграло час-два с децата на двора.

Но и след разходка не позволявайте на дъщеричката си да се­ди неподвижно над учебниците - най-малките трябва да правят 10-15-минутни почивки след всеки 30 мин. занимания, а по-голе­мите - на 45 мин. През почивката е необходимо детето да стане, да се разкърши, да направи няколко гимнастически упражне­ния. Например:

1. От лег на пода детето повдига ръцете и краката и се люлее в това положение.
2. Упражнение за внимание. Стоеж: на 1 - подскок до разкра­чен стоеж, пляскане с ръцете над главата; на 2 - връщане в из­ходно положение.
3. През рамото с лявата ръка се улавя дясната, която е свита зад гърба, и се прави опит да се сплетат пръстите на ръцете. Същото с дясната ръка.
4. В стоеж със сплетени пръсти детето прекрачва през ръцете отначало с левия, а след това с десния крак.
5. Детето е в тилен лег с ръцете зад тила, майката придържа краката му: детето се изправя до седеж със стремеж да се наведе максимално напред и с лактите да докосне коленете си (краката не се отделят от пода), след което заема отново изходно положение.

А щом приключи заниманията си - на разходка. Всеки ден по няколко часа на чист въздух, на стадиона, в спортната зала.

Ако умственото напрежение не се редува с активен отдих и физически упражнения, децата бързо се преуморяват, стават раздразнителни, лесно възбудими, разсеяни, лошо усвояват уро­ците.

Детето на 7 - 8 години не е изградена личност и допуснатите грешки във възпитанието могат да бъдат поправени. Първите училищни години са времето на най-бързо развитие, на най-усилен растеж. Точно през този период е необходимо да се укрепва и развива мускулатурата, да се способства за правилното фор­миране на костния скелет. Именно сега е моментът „да се опра­ви" стойката, ако тя е лоша, да се изправят гърбът и все още податливият гръбначен стълб.

Не позволявайте на момичето да носи чантата си само с едната ръка, което може да предизвика изкривяване на гръбначния стълб. По-добре е да се носи на гърба - така тежестта се разпределя равномерно, пък и ръцете остават свободни.

Ежедневната утринна гимнастика, разходките, игрите и спортуването на чист въздух представляват минимумът физкултура, необходима на ученика. Освен това децата се занимават с физкултура и в училище в часовете по физическо възпитание. Тук бихме искали да изразим отношение към тези родители, които настояват тяхната дъщеря да бъде освободена от заниманията с физкултура в училище. Разбира се, има и такива случаи: детето е прекарало тежко заболяване и действително известно време не бива да скача и бяга. Но във всяко училище има лекар и при необходимост той ще освободи ученика от посещение на уроци­те по физическо възпитание за известно време. А често се случ­ва иначе - майките сами решават, че заниманията с физкултура са непосилно натоварване за тяхното дете. Те идват и молят за освобождаване от тези занимания и понякога учителите, уморе­ни от тази настойчивост, отстъпват. И интересното е, че такава молба отправят точно родителите на някое бледо, прегърбено или неловко, прекомерно пълно момиченце, на което тези занимания са по-необходими, отколкото на неговите здрави и ловки съученици. Така в стремежа си да направят добро на детето родителите му причиняват зло. А ако се пропусне време, след това ще бъде много трудно да се поправят недостатъците във физическото развитие.

Упражнения при нарушения на стойката

Родители, които имат болнави, слабички деца, е най-добре да отидат при лекар, но не за да вземат бележка за освобождаване от физкултура, а за да се посъветват какви упражнения и в каква дозировка ще бъдат полезни за тяхното дете. Физкултурата и спортът са също своеобразно лекарство, което не препоръч­ваме да се приема без лекарски предписания, особено ако детето е болнаво.

Ние вече поговорихме за гимнастиката при плоскостъпие - всички упражнения, отнасящи се за децата от предучилищна възраст, ще бъдат полезни и за ученичката. Предлагаме ви примерен комплекс от упражнения с обръч за момичета с нарушения в стойката.

 

1. И. п. стоеж, ръцете свити зад гърба с обръч: ходене - 2 крачки обръчът се държи зад гърба, 2 крачки на пръсти; повдигане на обръча горе с обтегнати ръце (фиг. 3, 4).

2. С обръч, хванат зад гърба, ходене с извивки вляво и вдясно с едновременно обтягане на ръцете назад. Свободно дишане. Среден темп. Дозировка 40 - 45 секунди.

3. Скокове напред през обръча 1 мин. Свободно дишане.

4. И. п. разкрачен стоеж, обръчът горе: наклон вляво и вдясно. Свободно дишане. Дозировка 8 пъти.

5. И. п. стоеж, обръчът горе: клек, снемане на обръча до раменете; връщане в и. п. (фиг. 5, 6). Дозировка 12-14 пъти.

 

6. И. п. разкрачен стоеж, обръчът поставен на пода на една крачка пред детето: пружиниращ наклон, ръцете опират пода в обръча (издишване); връщане в и. п. (вдишване). Дозировка 18 пъти.

7. И. п. стоеж: последователно въртене на обръча с лявата и с дясната ръка. Ритмично дишане. Дозировка 16 пъти.

8. И . п. разкрачен стоеж, обръчът зад гърба: 2 пружиниращи наклона вляво; 2 пружиниращи наклона вдясно. Дозировка 10 пъти. Свободно дишане.

9. И. п. тилен лег на пода, обръчът напред: промушване на обръча през краката, обтягане на краката горе (издишване); връщане в и. п. (вдишване). Дозировка 10-12 пъти.

10. И. п. лег, обръчът горе: повдигане на обръча назад (вдишване); снемане на ръцете в и. п. (издишване). Дозировка 10 - 12 пъти.

11. И. п. стоеж, обръчът отзад (фиг. 7): ходене с напада нап­ред (фиг. 8); ходене с наклони вляво и вдясно. Свободно дишане. Дозировка 45 - 50 секунди.

 

12. Валсови стъпки, обръчът е вляво.

13. Ходене, обръчът е на лявото рамо 1 - 2 мин. Свободно
дишане.

Заниманията с волейбол, баскетбол и тенис на маса могат да започнат от 7 - 8-годишна възраст, но най-добре е към системни тренировки да не се пристъпва по-рано от навършва­нето на 10 - 11 години. Вече казахме, че за момиченцата са особено полезни плуването, фигурното пързаляне, художествената гимнастика. Можем да ви препоръчаме и спортната гимнастика, и леката атлетика. А заниманията с гребане, велосипедния и мотоциклетния спорт ще трябва да поотложите за по-късно. Добре е, ако подрастващото момиче се увлича от няколко вида спорт - на него му е необходимо хармонично развитие. Нека обикне и кънките, и ските, и плуването, и волейбола. А пък вие се интересувайте от спортните успехи на своята дъщеря не по-малко от успеха й в училище. Не допускайте никакви занимания и задължения да изместат физкултурата от живота на малката ученичка. Родителите се отнасят по различен начин към спортните увлечения на децата си. Едни са доволни: все пак занимава се с нещо, по-малко ще тича из улиците. Други пък мърморят: „по-добре да беше поседяла вкъщи да прочете нещо , а тя само за гимнастиката си мисли". Трети ценят спорта като средство за укрепване на здравето, тъй като от него детето ще заякне, ще стане по-силно, но все пак го смятатда второстепенно, маловаж­но занимание. А естествената детска влюбеност в спорта, в романтиката на спортната борба и победа може и трябва да се използва не само за физическото, но и за нравственото възпита­ние на човека. Това е едно мощно педагогическо оръжие, гъвкаво и изтънчено, с неотразимо обаяние върху душата на детето. Но и това оръжие като всяко друго трябва умело да се използва.

Вашата дъщеричка се учи лошо, не обича да чете, но затова пък е страстно увлечена по фигурното пързаляне. Започнете от най-простото: „Пак ли тройка? Няма да отидеш на пързалката, докато не я поправиш. "А можете да постъпите и по друг начин: „Ето ти книга за големите фигуристи, прочети. Не е беда, че е малко трудничко, ще се справиш." Между впрочем книгата може да бъ­де и на чужд език — интересното винаги се възприема по-лесно. А по-късно материалите за прочит стават все по-сложни, все по-разнообразни. Детският интерес към рекордите и рекордьорите може да прерасне в сериозно изучаване на анатомията и фи­зиологията на човека, на биологията и медицината. Пък и малко ли неща могат да подтикнат детската любознателност!

Въздейтвие на спорта върху личността на детето

Всички искаме нашите деца да израснат като хармонично развити личности, прекрасни както физически, така и духовно. Високата цел на физкултурата и спорта е да развива и усъвършенства човешкия организъм, да освобождава неговите скрити сили и възможности. Силната, възпитана от детството любов към физическите упражнения винаги благоприятно се отра­зява върху външността на жената. Тя е някак особенно изящна, стегната, владее движенията си, тялото си. Винаги грижливо се отнася към дрехите си, походката, маниерите. Не допуска небрежност, разпуснатост. И още нещо-притежава рядката способност искрено да се възхищава от красотата и точността на движенията, от изяществото на линиите, от съвършенството на движенията както в живота, така и в изкуството. С други думи, придобива чувство за прекрасното.

И ето кое е чудното: влиянието на спорта върху човека започва по правило от външното, второстепенното (фигурата, стойката, цвета на лицето), а след това, като се развива и разширява, неизбежно прониква в дълбочина и оказва мощно влияние вър­ху формирането на личността, характера, отношението към жи­вота и труда. Спортът възпитава упоритост, воля, целеустременост. Учи да побеждаваш, като напрягаш всичките си сили, преодолявайки и невъзможното. Учи с достойнство да приемаш поражението, да не се огъваш под товара на несполуките, да не се поддаваш на отчаянието, да намираш мъжество да започваш всичко отначало за десети и стотен път дори. Спортът учи да помагаш, да защищаваш слабия. Учи да вярваш в дружбата, в надеждността на приятелското рамо. А това не са ли прекрасни човешки качества? Те ще помогнат в живота на всекиго, както и да се формира неговата съдба,каквато и професия да избере. А ни­ма умението грижливо да изразходва силите си, издръжли­востта и самообладанието, мъжеството и находчивостта няма да потрябват на вашата дъщеря? Всички тези качества са верни спътници на спорта.

Ако момиченцето не влезе в числото на малцината,чието виртуозно изкуство заставя да замират от възторг притихналите три­буни - какво от това? В края на краищата това не е най-важно­то. Не всяка година се ражда нов Шостакович или Рихтер, но милиони деца се занимават с музика, като се приобщават към вълшебния свят от звуци и хармония, стават духовно по-богати, по-красиви, по-изискани. Същото е и в нашия случай. Занима­нията с любимия спорт, дори ако се безрезултатни по отноше­ние на рекордите и разредите, ще облагородят вашето момиче, ще развият неговия вкус, ще го научат да обича и разбира красо­тата на музиката, изяществото и грацията на движението.

А туризмът? Всякакъв - пешеходен, на ски, на лодка, на велоси­пед, с кола. Колко богати възможности за духовното извисяване на човека са заложени в него. Пътешествия из родния край, запознаване с паметниците с историческа стойност, с паметните места, с архитектурата, с изкуството... Кой знае, може би един поход по пътищата на бойната слава за пръв път ще застави ва­шата дъщеря да осъзнае себе си като гражданка, пряка наследничка и продължителка на подвизите на бащите. Може би увлекателната разходка по исторически места ще предизвика инте­рес към нашата история, ще заложи в детската душа дълбоките корени на патриотизма, на гордостта за своя народ, на възхище­нието от забележителното му минало.

Много, твърде много художници, писатели, геолози, ботани­ци, археолози си спомнят с удоволствие своите детски пъте­шествия, закалили тялото и духа им, разширили техния кръго­зор, обогатили ги със знания, мисли, впечатления.

Ето защо ние отново повтаряме, обръщайки се към родители­те: повярвайте, физкултурата и спортът са нещо твърде сериоз­но, чието влияние върху бъдещата съдба на нашите деца често може да се окаже решаващо. Уважавайте интересите и увле­ченията на децата , постарайте се да вникнете в тях, да ги споде­лите и да ги насочите в правилно русло. И спортът ще стане ваш надежден помощник, средство за възпитание и затвърдяване децата на най-добрите човешки качества.