Рак Лечение: своевременно, упорито, цялостно
Все още раковата болест се числи към заболяванията, от които се страхуваме най-многр. Всеки пети човек в нашите географски ширини умира от раково заболяване. Много хора са чували за твърде продължителни и драматични клинични картини, които им всяват страх и ги карат да се въздържат от навременно отиване при лекар. Всички новости в областта на онкологията се следят от читателите с особен интерес. Почти ежедневно към учените се отправят въпроси, дали най-сетне не е намерен „причинителят на рака"... Колкото и да е понятен страхът от тази група болести, все пак трябва да си изясним някои неща.
Първо: не съществува един рак и един причинител на рака. В зависимост от вида и локализацията им туморните заболявания се различават много едно от друго. Някои форми растат много бързо и за няколко седмици довеждат до смърт. Други едва след години придобиват видими размери.
От рак до рак има разлика.
Някои форми много бързо дават ме-тастази и дъщерни разраствания, при други пък почти не се появяват такива. Някои форми на рака (например кожният рак) почти винаги изчезват след облъчване, а при други облъчването може да бъде само едно помощно мероприятие. Някои тумори много скоро причиняват оплаквания например мозъчните тумори), докато други могат да достигнат гигантски размери, без да се появят типичните симптоми.
Същото важи и за причините. Някои причинители на рака са известни — поне от опитите с животни. Това важи за тютюневия катран и други въглеводороди по отношение на бронхиалния рак (белодробен рак, всъщност рак на бронхите). Вече не може сериозно — на научна основа — да се спори върху ролята на тютюнопушенето, въпреки че тук се прибавят и други фактори; както е известно, не всеки пушач заболява от белодробен рак (възражение от страна на пушачите!), а и непушачи могат да заболеят, макар и много по-рядко. Някои химикали и вредни фактори на околната среда се сочат като причина за чернодробен рак или други ракови форми. Вирусите могат — поне при животните да предизвикат рак на кръвта. Вирусоподобни частици са доказани дори и в ракови тъкани от гръдната жлеза на човека.
Известно е също така, че ултравиолетовите и други къси вълни — ако се прилагат продължително време — могат да доведат до кожен рак.
Да се пазим от ракова паника!
Във високи дози и при краткотрайно приложение лъчите могат и да унищожават раковите клетки. Ракът на скротума, който преди години се е срещал извънредно често при британските коминочистачи, е дал първия импулс за целенасочено търсене на рискови фактори в трудовата среда.
Научни сътрудници от ГДР са изработили каталог, който непрестанно се. актуализира и в който са посочени всички субстанции, за които се подозира, че могат да предизвикат раково заболяване. Може би някои съжаляват, че вече не могат да си купят сироп от същинска лазаркиня, но и за това растение се подозира, че при съответна концентрация може да допринесе за възникването на рак.
Ракът е излечим!?
Второ: страхът от раково заболяване в никакъв случай не бива да става причина за забавяне на диагнозата. Повечето ракови заболявания са излечими, ако се разпознаят навреме. Проблемни са онези тумори, които се откриват късно или защото локализацията им не дава възможност за ранна диагноза, или защото поради страх от диагноза пациентът твърде късно се обръща към лекар. Целенасоченото търсене на ранните форми на рак на маточната шийка при жената (цитологичен скрининг) доведе до отчетливо намаляване броя на тежките случаи от това заболяване, поради което се подобриха и възможностите за лечение. Понастоящем в целия свят живеят милиони бивши раково болни, които са оздравели благодарение на своевременната лекарска помощ.
Трето: диагнозата рак се поставя от лекаря, но лекарят е съвсем безпомощен без съдействието на пациента. Пациентът трябва да се самонаблюдава, да обръща внимание на по-особени признаци, своевременно да информира лекаря. А лекарят от своя страна трябва да използува всички възможности за диагноза (профилактични рентгенови прегледи, цитоскрининг и др.).
Възможни признаци на рак
Ще посочим някои признаци, които говорят за възможно раково заболяване, но в никакъв случай не го доказват със сигурност:
необяснимо кървене или отделяне на секрети,
трудно зарастващи рани,
продължителна кашлица (повече от З седмици), кървави храчки,
внезапна загуба на тегло,
опипване на нарастващи възли и надебеления,
честа смяна на запек с диария
и други необясними продължителни оплаквания и симптоми. При появата на такива многозначни оплаквания трябва да се засили самонаблюдението и евентуално да се потърси лекарска помощ, без да се изпада веднага в, паника.
Не всеки тумор е рак
Общ симптом на всички ракови форми е нерегулираният инфилтриращ растеж, при който всичко наоколо се унищожава. За това говорихме вече на стр. 37. Колкото по-малко диференцирана е една форма на рак, колкото по-малко прилича на тъканта, от която произхожда, толкова по-опасно и по-злокачествено е по правило и това новообразувание. да, толкова по-опасно и по-злокачествено е по правило и това новообразувание.
Нека подчертаем още веднъж, че има и „доброкачествени" тумори, които също се разрастват, но не показват инфилтриращ растеж, не метастазират и понякога представляват опасност само поради локализацията си (например в гръбначния канал). Доброкачествените тумори (липом, ангиом, гранулом, фиб-ром и др.) не са карциноми.
Много се дискутира по въпроса, дали ракът е наследствен. Като аргумент се привежда обстоятелството, че съществуват същински „ракови семейства", в които по-често се срещат определени ракови заболявания .
Ракът не е наследствена болест
Категоричен отговор: няма пряко наследяване на раковото заболяване. Евентуално би могло да се предаде по наследство някое предразположение" (напр. отслабен имунитет). При тези „ракови фамилии" трябва да се има пред вид и това, че начинът на живот в тях е сходен за всички членове на семейството, че те имат еднакви привички на хранене, че са „пасивни пушачи", когато главата на семейството пуши, и др.
Въпреки че ракът е все още един от най-важните проблеми в медицината и че по цял свят се разработват много нерешени въпроси, най-същественото засега е да се използува всичко, което е възможно, за профилактика и лечение на това заболяване. Ракът вече не означава обреченост — той по принцип е лечим. При съществуващите около 1000 различни ракови форми шансовете за излекуване са най-различни, но те винаги зависят от своевременната диагноза и настойчивото лечение.
