Рецепта № 427. Оцет от малинови отпадъци
За приготвяне на оцет се използват остатъците от малини, от които се прави малинов сироп или сок, както и презрели, ока-пали и смачкани плодове. Тези отпадъци се поставят в емайлиран съд и се заливат с толкова вода, че да се покрият. На 5 кг отпадъци се прибавят и по 700 - 800 г захар. Сместа се смачква, разбърква се и се оставя на топло място. От време на време се разбърква, за да се предпази повърхността й от засъхване. След 10 -14 дни полученият бистър сок се прецежда и към него се прибавя половин литър винен оцет. След около 20 дни малиновият оцет е готов и може да се разлива в бутилки, които трябва да се съхраняват добре запушени на хладно място.
Рецепта № 428. Плодов оцет
Приготвя се от презрели и окапали плодове, негодни за консумация или за друга преработка. Вземат се широкогьрлени бутилки (например от боза) и се напълват до половината с дребно нарязани плодове, след което се допълват с винен оцет. Гърлата на бутилките се превързват с марля. Оставят се на топло. След 14-15 дни бистрата течност се прецежда през марля или гъсто сито и се налива в бутилки, които се затварят плътно и тапите им се парафинират или запечатват с червен восък. Съхраняват се в хладно помещение.
Рецепта № 429. Ароматизиран и подсладен малинов оцет
Бутилки с широко гърло се напълват до половината със зрели малини, допълват се догоре с винен оцет и се оставят на топло място, След 14 - 15 дни съдържанието им се прецежда и към всеки литър от бистрата течност се прибавят по 300 г захар. Течността се загрява до кипване в емайлиран съд, прецежда се още веднъж и след като поизстине, се налива в бутилки, тапите на които се парафинират и/или покриват с червен восък. Съхраняват се в прохладно помещение. Така полученият оцет е великолепна подправка за плодови и други салати.
По същия начин се приготвя и ароматизиран оцет от ягоди.
Рецепта № 430. Ябълков оцет
За ябълков оцет се използват нискосортови и негодни за консумация и преработка ябълки - повредени, натъртени, окапали, отчасти загнили и пр., а също и остатъци при варене на компоти и др.
Ябълките се измиват добре с течаща вода, почистват се от повредените, гнилите и червивите части, без да се отстранява сърцевината им и без да се белят, нарязват се на тънки кръгли резенчета или се настъргват на едро ренде и се поставят в голям стъклен буркан, дървено открито канче или емайлиран съд с широко гърло. След това се заливат с топла, предварително преварена вода, докато се покрият напълно (0,5 л вода на 0,4 кг ябълков продукт). На всеки литър вода се прибавят по 100 г мед или захар, а за ускоряване на оцетнокиселата ферментация - и по 10 г хлебна мая и 20 г сух черен хляб.
Съдът се оставя на тъмно, тъй като слънчевите ултравиолетови лъчи възпрепятстват и забавят ферментацията.
За провеждане на първата фаза на ферментацията температурата на помещението, в което се приготвя ябълковият оцет, трябва да бъде в границите между 25 и 30°С. Кашата трябва да се разбърква 2 - 3 пъти дневно с дървена лопатка. След около 9-10 дни кашата се прехвърля в торба от марля или етамин и се пресува в тава, като се постави между две чисти гладко рендосани дъски.
Отделеният сок се прецежда още веднъж през марля и се прелива в съдове с широко гърло. Към всеки литър сок може да се прибавят допълнително по 50 - 100 г мед или захар, като се бърка до пълното им разтваряне и хомогенизиране на течността.
За провеждане на втората фаза на ферментацията гърлото на съдовете се покрива и завързва с марля и те се оставят на топло място.
Ферментацията е завършена, когато от течността престанат да се отделят газови мехурчета и тя се избистри напълно.
Бистрият оцет се източва от съдовете с маркуч, прецежда се и се налива в бутилки от тъмно стъкло, които се затварят плътно и се съхраняват в хладно помещение.
В зависимост от подготовката на сока и температурата ябълковият оцет се приготвя за около 40 - 60 дни.
Ябълковият оцет е с приятен вкус и се употребява като подправка за салати и други ястия.
Той се отличава с високото си съдържание на калиеви соли и ябълчена киселина. Има съобщения (Апимондия, 1975 г), че той стимулира образуването на червени кръвни клетки, укрепва кръвоносните съдове, действа антисептично, помага при някои кожни заболявания, понижава кръвното налягане и др.
В някои страни ябълковият сок се използва при разширени вени, като кожата на засегнатите места се намазва сутрин и вечер с памучен тампон, напоен с ябълков оцет, а едновременно се изпива чаша вода, в която са прибавени 2 чаени лъжички ябълков оцет.
За понижаване на кръвното налягане се препоръчва преди хранене да се изпиват по 1 до 3 чаени лъжички ябълков оцет в половин до една чаша вода.
Забележка. Лечението с ябълков оцет трябва да става след консултация и под контрол на лекар.
• Смес от равни части ябълков оцет и вода, с която кожата се намазва няколко пъти на ден, премахва болката и паренето, причинени от ухапване на различни насекоми.
• Намазано с ябълков оцет изгорено място по кожата намалява болезненото усещане и острата болка.
• Нощното изпотяване може да се предотврати, ако кожата се намаже с ябълков оцет преди сън.
Течен мехлем за разтриване. Разбива се 1 яйчен жълтък с 1 чаена лъжичка терпентиново масло и 1 супена лъжица ябълков оцет. Втрита в кожата, тази смес облекчава болките.
Ябълковият оцет се прилага още при лекуване на кожни изриви, лишеи и др.
