Плевритът представлява възпалителен процес...
Плевритът представлява възпалителен процес на плеврата с набиране в плевралната кухина на различен по характер и количество ексудат. В зависимост от характера на ексудата се различават ф и б р о з н и (сух нлеврит), серофиброзни , хеморагични, еозинофилни и гнойни плеврити. Етиология. Най-честите причини за плевритите са следнитег-1) туберкулоза; 2) пневмония (мета; парапневмоничен); 3) неоплазми на белите дробове, плеврата, медиастиналните лимфни възли,, гръдната стена; 4) вирусни плеврити; 5) други белодробни болести — абсцес, гангрена, белодробен инфаркт, ехинокок, силикоза, микози; 6) някои заболявания на органите на коремната кухина — чернодробна цироза, естър холецистит, инфекциозни, паразитни и туморни увреждания на черния дроб, заболяване на панкреаса; 7) ревматизъм и колагенози — лупус еритематодес дисемикатус, нодозен периартериит, рядко при склеродермия, дерматомиозит и ревматоиден артрит. През последното десетилетие честотата на туберкулозните плеврити значително намаля, докато* тази на неопластичните, пневмоничните и вирусните плеврити се увеличи. Патогенеза. Според своята патогенеза плевритите при бактериалните и вирусните инфекции са: 1. Токсоалергични — резултат на голяма чувствителност на организма, респ. на плеврата към инфекциозния агент. Възпалителният процес е стерилен, абактериален, т. е. в плеврата и плевралния ексудат не се установяват микроорганизми. 2. Непосредствена инвазия на инфекциозния микробен причинител в плеврата — по съседство, лимфен път или хе-матогенно от белите дробове, медиастинума, коремните органи^ далечно септично огнище или общо инфекциозно заболяване с бактериемия или вирусиемия. Туберкулозният плеврит е най-често токсоалергичен и се явява при първична белодробна туберкулоза (първичен туберкулозен комплекс) и по-рядко при някои от формите на вторичната белодробна туберкулоза. Туберкулозният плеврит може да бъде резултат и от попадането на туберкулозни бактерии в плеврата — по съседство (колатерален път) или чрез лимфо-хематогенна разсейка. Парапневмоничните плеврити вирусни и бактериални се развиват най-често по съседство. Клинична картина. Отделните етиологични форми на плеврита показват някои особености, но при повечето се установяват следните общи за всички плеврити симптом и остра локализирана болка в гърдите (бодеж), повишена температура, отпадналост, лесна умора, нарушена работоспособност, изпотяване, кашлица, плеврално триене и физикални и рентгенови данни за плеврален излив. 1. Плевралната болка, наречена бодеж, е обикновена остра, режеща, различно силна, локализирана в едната гръдна половина, засилваща се при дишане, кашлица и движение на гръдния кош. Кашлицата не е постоянен симптом. Тя е суха, понякога силна и мъчителна. 2. Плевралното триене се установява при аускултация. То е повърхностен, груб шум, който се чува в двете фази на дишането и наподобява стържене или на шум, който се получава при смачква-не на сняг, засилва се при дълбоко дишане и след кашляне, обикновено се чува най-силно в областта, където болният посочва мястото на бодежите.3. Физикалните данни за плеврален излив включват изостава не в дихателните движения на едната гръдна половина, отслабен или липсващ гласен фремитус,силно притъпление с горна граница, описваща крива линия (линия на Дамоазо), чиято най-висока точка е в близост със задната аксиларна линия, откъдето се спуска надолу дерзално по-стръмно и аксиларно — по-полегато; дишането върху областта на излива е отслабено и прогресивно отелабва в каудална посока, като в най-ниските области може да липсва. 4. Рентгеновото изследване дава типичен образ на плеврален излив —хомогенна силна сянка в белодробната основа, отграничена отгоре с характерната крива лния на Дамоазо. 5. Плевралната пункция с изследване на плевралния пунктат е основен диагностичен метод. Макроскопски се преценяват прозрачността, цветът и миризмата. За разлика от ексудатите трансудатите съдържат до 3 г % белтък и имат ниско относително тегло — до 1015. При туберкулозните плеврити в ексудата глюкозата е намалена под 60 мг%, а лактатдехидрогеназата е повишена. При цитологично изследване могат да се намерят следните видове клетки: мезотелни, макрофаги, левкоцити и еритроцити. За туберкулозния плеврит е характерен лимфоцитният ексудат, а за парапневмоничния плеврит неутрофшшите клетки. При неопластичен плеврит могат да бъдат намерени туморни клетки. В много случаи бактериологичното изследване позволява да се постави етиологична диагноза. 6. Други лабораторни изследвания. РУЕ е силно ускорена. При туберкулозен плеврит се установява олевяване с лимфопения и туберкулиновите проби са обикновено положителни, но отрицателните не изключват туберкулозна етиология. Ако повторените след 2 месеца проби със средни кли големи дози туберкулин са отрицателни, туберкулозната етиология на плеврита може да бъде отхвърлена.
