Остър хепатит
Острото възпалително заболяване на черния дроб е твърде често явление. То може да бъде предизвикано от различни причини — отрови (токсичен хепатит), лекарства (медикаментозен хепатит), инфекции и вируси. Остър токсичен хепатит могат да причинят редица отрови — битови (очистващи средства, хлороформ, тетрахлорметан, бои), професионални (фосфорни и арсенови производни). Острият медикаментозен хепатит зачестява значително през последните години. Приема се, че чернодробно увреждане могат да причинят редица лекарства, по-важни от които са: сулфонамиди и антибиотици, успокоителни и сънотворни средства, противоепилептични лекарства, противодиабетни средства (хлорпропамид), понижаващи кръвното налягане лекарства, противотуберкулозни лекарства.
Острият токсичен и острият медикаментозен хепатит се проявяват различно — според естеството на увреждащия фактор, неговата доза и продължителността на действието му. В повечето случаи те протичат сравнително леко. Не са редки обаче и тежки заболявания с фатален край. В тези случаи се подозира предшествуващо увреждане на черния дроб или злоупотреба с медикаменти.
От острите инфекциозни хепатити у нас най-често се среща вирусният хепатит. Заболяването е известно твърде отдавна, но неговата инфекциозна същност е разгадана едва в последно време. Заболяванията от остър вирусен хепатит са особено чести през време на войни, природни бедствия, катастрофи. Боледуват по-често деца под 14-годишна възраст. Засега са установени два типа остър вирусен хепатит — епидемичен (инфекциозен хепатит), причинен от вирус А, и серумен (инокулационен хепатит), причинен от вирус Б. Между двата типа вируси съществуват отлики, които обуславят и някои различия в пренасянето, проявите и изхода на заболяванията.
Острият епидемичен (инфекциозен) хепатит се предава чрез инфектирани хранителни продукти и вода, замърсени ръце, а вероятно и директно от човек на чввек. Срещат се малки епидемии в училища, пансиони, казарми, но мотат да бъдат обхванати и големи групи от населението — главно млади хора. Болестта се проявява обикновено 10—15 дни след заразяването.
Острият серумен (инокулационен) хепатит се пренася по кръвен път — при кръвопреливане, инжекции, вземане на кръв, операции, зъболечение, бръснене, маникюр. татуиране. Болестта се развива от 1 до 6 месеца след заразяването. Наблюдава се по-често у по-възрастни хора.
За разпространението на острия вирусен хепатит важна роля играят т. нар. вирусоносители, които разнасят заразата, без да боледуват. Някой от тези носители са прекарали в миналото остър вирусен хепатит, но много от тях не са боледували видимо.
Острият вирусен хепатит започва обикновено с неопределени общи и храносмилателни прояви — отпадналост, болки по ставите, тежест в стомаха, липса на апетит, подуване на корема, оригване, повръщане. В някои случаи тези симптоми могат да липсват. Характерен клиничен белег на вирусния хепатит е жълтеницата. Тя започва неусетно, с постеленно жълто оцветяване на лигавицата на склерите на очите и на твърдото небце. Това оцветяване може да остане дълго време едва доловимо. По-често обаче оцветяването се засилва бързо, така че болните пожълтяват интензивно понякога за 1—2 дни. Жълтеницата у болните от вирусен хепатит има леко червеникав характер и е най-силно изразена по кожата на лицето, шията и горната част на гръдния кош. Урината на болните става тъмна като черна бира, изпражненията са светли, подобни на хума.
С появата на жълтеница състоянието на болните се влошава, апетитът им се изгубва, появява се лош вкус и сухота в устата, тъпа болка в дясното подребрие, подуване на корема, много газове, нерядко диарии. У много болни се наблюдават и тежки общи и нервни прояви — безсилие, главоболие, безсъние, неспокойствие.
Периодът на жълтеницата трае обикновено 2—3 седмици, след което жълтеницата постепенно отзвучава. Заедно с това се подобрява състоянието на болния. Апетитът се възвръща, храносмилателните и общите прояви постепенно изчезват. Възстановителният период трае 2—4 седмици и по-голяма част от болните бавно и постепенно се възстановяват напълно.
Приема се, че серумният (инокулационен) хепатит протича по-тежко от инфекциозната форма. Заболяването протича по-тежко и при възрастни болни, болни от захарна болест, прекарали малария болни, хронични алкохолици, болни с увреждания на храносмилателните органи.
В доста голям брой от случаите вирусният хепатит протича нетипично — без жълтеница, затегнато, със сменяващи се периоди на подобрение и влошаване. Тези атипични форми представляват половината от заболелите при някои епидемии.
В 90% от болните вирусният хепатит завършва с пълно оздравяване. По-чест е благоприятният изход при деца и здрави млади хора.
Много често се счита, че с изчезването на жълтеницата болният е вече оздравял. По-подробното проследяване обаче показва, че в много случаи изчезването на жълтеницата не съвпада с действителното възстановяване на увредената чернодробна тъкан. Пълно възстановяване на черния дроб се постига средно 6—12 месеца след видимото оздравяване.
В около 10% от преболедузалите от вирусен хепатит се наблюдават различни остатъчни прояви — т. нар. следхепатитни състояния. Такива състояния са по-чести след тежки и затегнати форми на хепатита. От значение са също неправилното лечение и неправилното хранене през време на боледуването, ранното ставане от легло и започване на работа, неспазването режима на живот и хранене след преболедуването, злоупотребата с дразнещи вещества и спиртни питиета, допълнителните инфекции (специално на горните дихателни пътища и храносмилателните органи), бременността, оперативните намеси. За развитието иа еледхепатитно състояние е от значение също състоянието на черния дроб преди боледуването. Следхепатитните състояния се проявяват най-често с неопределени тъпи болки и тежест в дясното подребрие, смущения в апетита, сухота и лош вкус в устата, подуване на корема, обща слабост, неохота за работа, нервно-психнчна нестабилност. В други случаи болните запазват дълго време жълтеникава окраска на кожата и лигавиците, която от време на време се засилва — при преумора, настинки и грешки в храненето.
Следхепатитните състояния продължават средно от 6 до 9 месеца и при съответно лечение постепенно изчезват. Освен следхепатитни състояния у преболедувалите от вирусен хепатит могат да се развият и по-сериозни последици — хроничен хепатит, цироза на черния дроб и жлъчнокаменна болест. Развитието на подобни състояния се обуславя и благоприятствува от същите причини както при следхепатитните състояния. Тежките последици след вирусния хепатит се развиват обичайно 2 до 20 години след прекарване на заболяването.
Болните от вирусен хепатит дори и при най-леките клинични форми трябва да бъдат на легло през цялото време на протичане на заболяването — 6 до 8 седмици. Препоръчва се прилагането на умерена топлина в чернодробната област. Най-добре е да се поставят съгряващи компреси. По-активните топлинни процедури (парафин, диатермия, инфрачервени лъчи) трябва да се избягват.
Важен и отговорен дял в лечението на вирусния хепатит заема храненето. То трябва да се съобразява строго със стадия на заболяването и състоянието на болния. През първите дни се дава течна или кашава храна с преобладаващо захарно съдържание — плодови сокове, сиропи, пасирани компоти, зеленчукови супи и пюрета, прясно и кисело мляко, каша от грис или ориз. Силните дразнещи подправки се избягват.
С подобряване на състоянието хранителният режим се разширява главно за сметка иа белтъците, като се дава варено и печено нетлъсто месо, нетлъсти риби. Увеличава се и общото количество на храната, като постепенно се доближава до нормата. Все пак и през този период главната съставка на храната остават растителните храни (главно плодове и зеленчуци) при сравнително ограничение на зърнените храни. Количеството на мазнините продължава да бъде ограничено — до 60—70 г дневно, и то предимно растителни мазнини.
Скоро след боледуването болните не са подходящи за активно балнеолечение, тъй като то може да влоши състоянието им. Преболедувалите от епидемичен хепатит не са подходящи поне една-две години и за летуване на море. Най-добре е те да летуват в среднопланински условия. Преболедувалите от епидемичен хепатит могат да бъдат изпращани на балнеолечение не по-рано от 6 месеца след видимото им оздравяване. В тези случаи се препоръчва пиене на умерени количества минерална вода (до 150 куб. см три пъти на ден преди ядене) и водни процедури във вана с температура на водата 38—40°С. Балнеолечението се отразява особено добре на болни с жлъчен застой и съпътствуващи увреждания на жлъчните пътища.
