Приема се, че изхождането по голяма нужда на възрастните нормално е еднократно за денонощие. Нормалните изпражнения са с гъста консистенция, добре оформени, с жълтеникав до тъмнокафяв цвят, без примеси на слуз или несмляна храна. Цветът на изпражненията зависи от поетата храна. При употреба та предимно млечна храна те са светложълто, при зелени храни (спанак, лапад, коприва) имат тъмнозелен цвят, при месни храни са сивкавокафяви, при ядене на повече маслини, боровинки, черен дроб могат да станат тъмносиви до черни. Някои медикаменти (железни препарати, бисмутови съединения) също могат да обагрят в черно изпражненията и да обезпокоят болния и околните. За диария се говори, когато болният се изхожда няколко пъти в денонощие и изпражненията са с кашава или течна консистенция. Важно е да се установи броят на изхожданията, кога се явяват (преди или след хранене), придружени ли са с болки в корема и напъни, парене и болезненост в ануса след изхождане. От голямо значение е да се провери консистенцията на изпражненията и евентуалните примеси към тях - слуз, кръв, несмляна храна. Ето защо е добре изпражненията да се запазят за оглед от лекаря. По своите прояви и протичане диариите могат да бъдат остри и хронични.
Диария
Остри диарии се наблюдават при хранителни отравяния, инфекции, при употреба на престояла или развалена храна., Нерядко остра диария се явява след употреба на големи количества храна, на несвойствени храни (напр. някои тропични плодове, риби, раци), на храни, към които болният има свръхчувствителност (напр. прясно мляко). Приема се, че около 3% от хората са свръхчувствителни към прясно мляко. Тези т. нар. алергични диарии са експлозивни, със силни, при свиващи болки, напъни и неколкократни изхождания на течни изпражнения. Остри диарии могат да предшествуват редица инфекции, заболявания на стомаха, жлъчните пътища и бъбреците. Диарии се наблюдават и при неприятни изживявания - преди изпити, при земетресения, конфликти. Изпражненията при остри диарии са воднисти, светли, с лоша миризма, пенести. Съдържат обилни примеси на слуз, несмляна храна и капчици кръв. Когато изхожданията при острите диарии са многократни, болният бързо се обезводнява и изтощава, езикът се облага, очите хлътват, мускулатурата се отпуска, кожата се набира на гънки.
Хроничните диарии създават големи затруднения както за болния, така и за лекаря. При хроничните диарии изхожданията са 3-4 пъти дневно без особени болки и присвивания. Изпражненията са кашави, неоформени, често с обилни примеси на слуз, несмляяа храна, кръв. Нерядко хроничните диарии протичат на пристъпи, като могат да се редуват със запек. Причините за хроничните диарии са разнообразни чревни инфекции (дизентерия, салмонелоза), паразитни заболявания, отравяния с медикаменти (антибиотици, железни и златни препарати, противохипертонични средства), бъбречна недостатъчност, захарна болест и т. н. Нерядко хроничните диарии са клинична изява на заболявания на други храносмилателни органи - липса на солна киселина в стомаха, хроничен панкреатит, хроничен хепатит, нарушение на жлъчната секреция, след операции на стомаха и жлъчния мехур. Тежки и изтощаващи диарии съпътствуват твърде често новообразуванията на червата. С тежки и изтощителни кървави диарии се изявява хроничният язвен колит. Хроничните диарии, особено когато са продължителни и често повтарящи се, изтощават силно болните. При заболяване с диария трябва да се потърси лекар, чиято първа задача е да установи причината на заболяването. Това обаче не винаги е лесно и изисква редица изследвания - на изпражненията, кръвта, храносмилателните органи. От особено значение е рентгеновото изследване на стомаха и червата, изследването на жлъчния мехур и задстомашната жлеза. Изпражненията трябва неколкократно да се изследват за болестотворни микроорганизми, гъбички и глисти.
Запек
За запек се говори, когато изхожданията по-голяма нужда стават през 2-3 дни, често с напъни и болки. Самите изпражнения са оскъдни, сухи, често покрити с белезникава слуз.
Острият запек е указание за нарушена проходимост на червата - стеснение, запушване от новообразувания или възпалителни процеси, притискане отвън, остър апендицит, жлъчнокаменна колика, запушване на кръвоносен съд. В тези случаи състоянието на болния бързо се влошава, коремът се издува, явява се неспирно повръщане понякога е подобни на изпражнения материи. Състоянието налага спешна лекарска помощ и постъпване в болница. Запек може да настъпи остро и при някои тежки и неприятни преживявания и конфликти, при пътуване и смяна на обстановката. Употребата на редица медикаменти (опиати, бисмутови и калциеви соли) също води до поява на запек. Остър запек се наблюдава и при някои инфекциозни заболявания.
Много по-чест е хроничният запек, при който изхожданията по голяма нужда могат да бъдат през 8-10 дни. Причините на хроничния запек са крайно разнообразни. В много случаи той е последица на начина на живот - липса на движения, заседнал живот, неправилно хранене (предимно месни и концентрирани храни), неприятни изживявания, хронична злоупотреба с лекарства (болкоуспокояващи, сънотворни). Заслужава да се отбележи, че хроничната употреба на слабителни средства често се последва от упорит запек. Хроничен запек съпътствува и редица общи заболявания и заболяващия на храносмилателната система - язвена болест, жлъчнокаменна болест, (намалена функция на щитовидната жлеза. Когато хроничен запек се появи за пръв път у възрастни хора, които дотогава са имали нормални изхождания, трябва да се мисли за злокачествени или други болестни процеси, стесняващи просвета на дебелото или правото черво. По своя характер хроничният запек бива спастичен и атоничен. За спастичния запек е характерно изхождането на тесни като молив или накъсани на дребни топчета тъмни, сухи изпражнения, често с болки и парене. При атоничния запек изхождането става след големи напъни и масаж на корема, като изпражненията са кашави. Нерядко при хроничния запек (след продължителна задръжка на изпражненията) следват неколкократни диарии е примес на слуз - т. нар. лъжливи диарии. Хроничният запек обикновено се съчетава с редица местни и общи оплаквания - тъпи болки и подуване на корема, газове, лош вкус в устата, слабост, главоболие, виене на свят.
Кървави изпражнения
Кървавите изпражнения са симптом, който сериозно и с право безпокои болния. Трябва да се имат пред вид няколко положения - степента на кръвоизлива (по оцветяването на изпражненията) и съотношението между кръвта и масата на изпражненията. При кръвоизлив по-малък от 170-180 мл изпражненията не изменят доловимо цвета си -това са т. нар. скрити (окултни) кръвоизливи, които се откриват със специално изследване. При по-голям кръвоизлив изпражненията стават катранено черни, имат лъскав, мазен изглед. При размиване в клозетната чиния водата добива кръвенист цвят. Понякога кръвта може да бъде чиста, без съсиреци. В тези случаи тя е в началото или в края на изпражненията, или е грубо размесена с тях. Изобилните кръвоизливи обикновено водят до кървави диарии. В някои случаи кръвта е примесена със слуз, изхождането на която се съпровожда е напъни, парене и болки. По изгледа на кървавите изпражнения може да се предположи техният произход. Окултните кръвоизливи и черните изпражнения се дължат най-често на кръвоизливи от стомаха и дванадесетопръстника (язвена болест, рак, полипи, дивертикули, тежък гастрит), от тънкото черво (язви, новообразувания) и началната част на дебелото черво (рак, полипи, язвен колит). Черни изпражнения може да има и след консумацията на някои храни (маслини, боровинки, лапад) и лекарства (железни и бйсмутови препарати, алумоксид). Непроменената кръв в изпражненията е характерна за заболяванията на крайния дял на дебелото черво. Чиста кръв, предшествуваща изпражненията, се явява най-често при хемороиди. При спукване на голям хемороидален възел може да се наблюдава обилна кръвозагуба. При заболявалия на дебелото и правото черво кръвта е примесена с изпражненията или ги следва. Кървавата слуз е най-чест симптом за инфекция на лигавата ципа на дебелото и правото черво (дизентерия), но може да се наблюдава и при разпадащи се новообразувания. Макар и рядко, кървави изпражнения се появяват и при някои заболявания, свързани с нарушения в кръвюсъсирването. Установяването на кървави изпражнения налага във всички случаи незабавна консултация с лекар. Изпражненията трябва да се запазят, за да ги види лекарят. Болният трябва да се постави на легло. Разкриване причините на кръвта в изпражненията много често е възможно само в болнична обстановка.
