У здравия човек апетитът регулира поемането на храната. Той определя подбора и количеството на храната и не винаги е обусловен от глад. Нерядко апетит остава и след пълно засищане. При редица болестни състояния се наблюдава нарушение на апетита, като по-често се среща безапетитие, а по-рядко — увеличен, необуздан апетит (вълчи глад).
Безапетитието се изявява в нежелание за хранене и не се обуславя от чувството за ситост. Силно изявеното безапетитие може да доведе до пълно отвращение към храната. В някои случаи се наблюдава т. нар. изборно безапетитие — т. е. безапетитие към определен вид храна. Остро безапетитие е характерно за повечето инфекциозни болести, възпаления на лигавицата на устната кухина, остри отравяния, при лечение с някои медикаменти (дигиталисови препарати). Те преминава след подобряване състоянието на болките.
Упорито, трудно преодолимо безапетитие е свойствено за заболявания на стомаха. Загуба на апетит се наблюдава и при редица заболявания на червата, черния дроб, жлезите с вътрешна секреция. Упорито безапетитие, съчетано често със сутрешно повръщане, се среща при хроничен алкохолизъм. В много случаи безапетитието се обуславя от нервно-психични причини — неприятни преживявания, конфликти. Известно е безапетитисто на момичетата през пубертетната възраст. Редица момичета и млади жени в желанието си да запазят фигурата си стройна, често гладуват, а някои даже прибягват до очистителни средства. Поради настъпилите функционални нарушения в храносмилането с течение на времето съзнателното въздържане от храна се превръща в упорито безапетитие. Продължителното безапетитие води до измършавяване, намаляване защитните сили на организма и до редица тежки заболявалия — анемия, хронични инфекции, психични и ендокринни разстройства. Поради тоза на всяка по-продължителна липса на апетит трябва да се гледа серизоно и да се търси лекарски съвет.
Увеличеният апетит (вълчи глад) се наблюдава сравнително рядко като болестна изява. По-често е резултат на придобития още в детството лош навик да се преяжда. Някои душевни и нервни заболявания са свързани със загуба на чувството за ситост и такива болни, без да съзнават, поглъщат понякога грамадни количества храна. Един от първите симптоми на захарната болест е увеличеният апетит. Повишен апетит към определени храни (например към кисело) се наблюдава често и при глисти.
Увеличена жажда и прекомерна употреба на течности може да бъде вторична изява за наваксване загубите на течности от организма — напр. при изобилно изпотяване, повръщане и диарии. В тези случаи жаждата лесно се преодолява. Увеличена жажда с изобилно уриниране предизвикват и някои лекарства — очистителни и пикочогонни средства, кофеин. Увеличена жажда се наблюдава и при редица отравяния — с живачни соли, алкалоиди на растението беладона, алкохол. Увеличена жажда може да има и при някои заболявания — напр. захарна болест, начална бъбречна или сърдечна недостатъчност.